Забавачка, теглена от елени: как в Сибир готвят малките номади за училище

Ненеците-еленовъди на полуостров Ямал цяла година сменят местоживеенето си из тундрата. Семейството на еленовъда е голямо и обикновено в него растат от три до шест деца. Вместо детска градина и възпитател те имат родителите си, техния дом – чум (конусовидна палатка, в която живеят еленовъдите), и елени. Само че когато детето навърши седем години, за него започва нов етап от живота. През есента в тундрата долита хеликоптер и го отвежда в училището-интернат в най-близкото селище.

Системата на училищата-интернати за децата на еленовъдите, които водят номадски начин на живот, е създадена през 1930-те години и работи и досега. Образованието дава избор между живот в тундрата и кариера в града. Родителите казват, че след това децата сами избират – дали да се върнат в тундрата или да останат на "голямата земя".

Снимка: Александра Терьохина / Александр Волковицки / yamalexpedition.ru

Адаптирането към училището е трудно. Свободата на живота в тундрата се заменя от графика на интерната. Татко и мама са далеч. Наоколо има много непознати хора. Обучението е на чуждия руски език. За да може детето по-лесно да се адаптира към училището, по проект за номадско образование в Ямал се откриват мобилни детски градини.

Александра Тершхина, антрополог от Санкт Петербург, живее една година с ненецко семейство. Тя прави педагогически експеримент – организира в чум пътуваща детска градина, за да подготви за първи клас 6-годишния любопитен и весел Хасавако, син на Костя и Албина Серотето.

Снимка: Александра Терьохина / Александр Волковицки / yamalexpedition.ru

Детство в тундрата: спиш до обед, вдигаш чума и хвърляш ласо

Двегодишното дете обикаля селището на номадите. Пред него се разкрива светът на тундрата – земя и треви, елени, пастирски кучета, съседи, които се приближават на тесните си шейни към чума. За малчугана се грижат възрастните: мама, татко, баби и дядовци, а през летните ваканции – по-големите деца.

Като навършат три години обаче, децата стават по-самостоятелни и могат да правят всичко, каквото поискат в пределите на селището. От тази възраст към игрите, разходките и съзерцанията се прибавят и леки задачи, давани от родителите.

Подвижна къща от кожа и кости: домовете на сибирските номади

Предучилищната възраст е щастливо време за децата на ненеците еленовъди. Те спят, колкото си искат, и се измъкват от топлото легло едва към обед. Най-вкусното парче от храната се дава на тях. Любимите им игри са хвърляне на ласо и строене на чум-играчка, който изглежда като истински, само че е няколко пъти по-малък. Момичетата обичат да играят на нухуко – традиционни ненецки кукли от гъши или патешки клюнове.

Педагогически решения: анимационните филми срещу четенето

Номадското образование е особен формат на занимания, които не нарушават цикъла на номада, а го допълват. Александра Тершхина обучава децата, когато те спрат някъде за известно време и в свободното време от всекидневните дейности. През дните, когато отново се поема на път, занимания няма.

Снимка: Александра Терьохина / Александр Волковицки / yamalexpedition.ru

Александра е донесла от града най-необходимите материали за обучението. Веднага щом се отворят няколко свободни часа, тя вади от нартата (традиционната ненецка шейна за придвижване, теглена от елени) бои, хартия, пластилин, принадлежности за писане и развиващи игри и децата се събират за уроци.

През летните месеци номадската група на детската градина има осем възпитаници – децата на семейство Серотето и съседските малчугани. Шестгодишният Хасавако се подготвя за училище – учи руската азбука и аритметика. Надя, която вече година ходи на училище, повтаря буквите и решава задачи. По-малките деца – 3-годишните Педава и Люба, 4-годишният Игорьок и 5-годишните Семьонко и Маша заедно с Хасавако и Александра рисуват, лепят апликации и правят фигурки от пластилин. Тези занимания са им приятни – децата на тундрата обичат да научават нещо ново. Хасавако среща затруднения само при четенето: Александра убеждава недоволния ученик да чете, като за награда му обещава интересни игри и анимационни филми.

Снимка: Александра Терьохина / Александр Волковицки / yamalexpedition.ru

През зимата за уроците се отделя по-малко време, отколкото през лятото. По време на полярната нощ светлата част на деня е кратка и за 4-5 часа трябва да се набавят дърва, да се нахранят елените, да се приготви ядене или пък да се събере целият чум и цялата покъщнина за следващото пътуване. Затова през полярния ден заниманията се провеждат на открито и събират цяла тълпа зрители – баби, дядовци, родители и дори еленовъди, дошли на гости да пият чай.

И ето че настъпва есента. В края на август долита училищният хеликоптер, за да вземе Хасавако от родния чум и да го отведе в селищния интернат. Очаква го година в непозната обстановка, с други правила на живот и без родителите. Хасавако обаче с нетърпение чака училището и първия клас. От разказите на по-големия си брат и сестра си той знае, че в училище е трудно, но пък интересно.

Автентична кухня: ястия, които си струва да опитате в Северен Сибир

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.