*Снимката е илюстративна
К. Куличенко/ТАССХората от по-старото поколение навярно помнят, че бедствието, случило се на съветската АПЛ с балистични ракети по атлантическото крайбрежие на САЩ, и мерките, взети за спасяването на плавателния съд и неговия екипаж, залягат като особен фон на първата среща на върха между Михаил Горбачов и Роналд Рейгън. Срещата е подготвена през същите есенни дни и се състои на 11-12 октомври в столицата на Исландия Рейкявик. Това съвсем не е далеч от мястото, където преди 35 години се разиграва драмата на борда на К-219 под командването на капитана от I ранг Игор Британов, пише "Российская газета".
Още нещо, което се случва за първи път, е това, че гражданите на страната и околният свят открито са информирани от съветското ръководство за случилото се, макар и много пестеливо.
"От 3 до 6 октовмри 1986 г. екипажите на нашата подводница, на която се случи аварията, и личният състав на приближилите се съветски кораби, водят борба за гарантиране нейната непотопяемост", се казва в съобщение на ТАСС от 7 октомври. "Въпреки положените усилия, не успяват да спасят подводницата. На 6 октомври в 11:30 часа тя потъва на голяма дълбочина. Екипажът е евакуиран на дошлите съветски кораби. Загуби в състава на екипажа, освен тези, за които се съобщава на 4 октомври 1986 г., няма. Обстоятелствата, довели до загубата на подводницата, продължават да се изясняват, но непосредствената причина е бързото проникване на вода. Реакторът е спрян. Според заключението на специалистите, възможността от ядрен взрив и радиоактивно заразяване на околната среда е изключена".
Сега, след три и половина десетилетия, тази морска катастрофа е описана в детайли, с множество неофициални версии, за нея са издадени книги и са заснети няколко филма – документални, публицистични и дори игрални. Припомняме основното.
Екипажът знае за тази неизправност (теча на вода) в една от ракетните шахти, но по различни причини мълчи и на 4 септември излиза така на бойно дежурство. А след месец, когато ракетоносецът се намира на подводно положение от 600 мили североизточно от Бермудските острови, в проблемната шахта №6 се възпламенява ракетно гориво, след което следва взрив. Горната част на шахтата е разкъсана, самата ракета и бойната ѝ част са унищожени, повреден е корпусът на подводницата, а в ракетния отсек започва пожар.
При взрива загиват двама матроси, командирът на ракетната бойна част се отравя от отровни пари от окислител. 19-годишен матрос извършва жертвен подвиг за привеждане на един от двата реактора на аварирала подводница в безопасно състояние – това е трюмният машинист Сергей Преминин, извикан на служба във флота от Вологодска област.
Въпреки всички усилия на екипажа и притеклата се помощ – от надводни кораби и самолети, подводницата с два ядрени реактора, ракети с ядрено снаряжение и торпеда потъва няколко часа след началото на буксира ѝ. Екипажът, с изключение на четиримата загинали, преминава на граждански кораби. След време, вече на брега, в следствие на отравяне с компоненти на ракетно гориво умират още четирима членове на екипажа.
В заключение комисията, която разследва обстоятелствата на катастрофата, наред с други неща, отбелязва и потвърждава за виновен екипажа и висшестоящото командване за "укриване на аварийна ситуация, провеждане на нещатни операции, слабо познаване от личния състав на материалната част, неизпълняване и ниска подготовка по борба за живучестта на плавателния съд".
Наказателното дело, започнатo по отношение на командира на К-219 Игор Британов, е прекратено при новия министър на отбраната на СССР маршал Дмитрий Язов, a тежките обвинения са свалени. Но Британов и още няколко старши офицери са уволнени от състава на ВМФ по клауза "служебно несъответствие".
А матросът Сергей Преминин е посмъртно награден с орден "Червена звезда" през юли 1987 г. за проявената храброст. След 10 години, вече по ново ходатайство, му дават званието Герой на Руската федерация (посмъртно). В гарнизона за подводничари "Гаджиево", откъдето излиза на бойна служба К-219, сега има паметник на Сергей Преминин, а дом за детско творчество носи неговото име. В чест на героя са кръстени и улици в родната му Вологодска област – в Красавино, Велики Устюг и във Вологда, както и улица в Гаджиево.
Спомняйки си тази тежка загуба за руския флот, обръщаме внимание на факта, че тя изравнява (към онзи момент) броя на безвъзвратно загубените атомни подводници на САЩ и СССР в мирно време. И първите такива загуби, както знаем, не се случват в Русия.
На 10 април 1963 г. по време на изпитания на пределна дълбочина на потапяне е загубена американската подводница "Трешер" (USS Thresher, SSN-593) – заедно с всички, намиращи се на борда: 129 души, включително 17 цивилни специалисти. На дълбочина от 2560 м в разрушено състояние се оказват ядреният ѝ реактор и 21 торпеда.
След 5 години – на 22 май 1968 г, докато се връща в базата в Норфолк, безследно изчезва USS Scorpion (SSN-589). Търсят я в продължение на 5 месеца, задействани са над 60 кораба и съда, както и 30 самолета. Откриват отломките на Scorpion на дълбочина 3047 м в Южния Атлантически океан (400 мили югозападно от Азорските острови). Загива и целият екипаж – 99 души. Една от най-вероятните причини за случилото се е поразяване със собствено торпедо – взрив на борда или погрешно самонасочване при пуск.
В съседен район в Атлантика, в Бискайския залив, на 12 април 1970 г. по време на ученията "Океан" е загубена и АПЛ К-8, на която започва пожар. Екипажът, под командването на капитан Всеволод Бесонов, четири дни се бори за подводницата. Но средствата не достигат: заедно с нея и командира загиват 52-ма подводничари. А реакторът и четири торпеда с ядрено снаряжение се оказват на дълбочина от 4680 метра.
В резултат на четирите описани трагедии (две в САЩ и две в СССР) загиват 288 военни моряци и командировани цивилни специалисти: съответно 60 и 228.
А ако прибавим и две последващи загуби в съветския/руския ВМФ – атомните подводници "Комсомолец" (7 април 1989 г., загиват 42-ма души от 69 на борда) и "Курск" (12 август 2000 г., загиват всичките 118 членове на екипажа и командировани), то сметката практически се изравнява.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си