Крилатата ракета с неограничен обхват "Буревестник" е един от най-загадъчните проекти на руския военно-промишлен комплекс, който наскоро се появи в световната общественост.
За ракетата с ядрено задвижване лично говори първият човек на Руската федерация – Владимир Путин, по време на своето обръщение към Федералния съвет (реч от 2018 г.). По този повод руският президент представи шест нови системи, разработени от руския военно-промишлен комплекс, пет от които вече са със статут пред приемане на въоръжение. Практическите тестове на супер тежката ракета "Сармат" и дълбоководния дрон-торпедо "Посейдон" са преминали безпроблемно. Лазерният комплекс "Пересвет" е вече на опитно бойно дежурство, както и ракетната система "Кинжал". До края на тази година се очаква Ракетните войски със стратегическо предназначение на Русия да обучат първия ракетен полк, който ще бъде оборудван с маневриращ блок "Авангард", способен да лети на дълги разстояния и с невероятна скорост.
Всичко това е добре известно. Въпреки това, когато става дума за разработката на известната крилата ракета "Буревестник", няма много информация. Около нея витае мистерия.
Може би именно поради подчертаната тайнственост в чуждестранното, преди всичко "западно" медийно пространство, "Буревестник" бавно се сдобива със славата на ужасяващо оръжие. Говори се, че тази ракета, освен безспорния си деструктивен потенциал, може да има и катастрофални екологични последствия, защото излъчва значително ниво на радиация по време на полета си, предаде руският интернет портал "Известия".
Както съобщават чуждестранни медии, които се позовават на източници от разузнавателните структури на своите страни, самото тестване на "Буревестник" е оценено като неблагоприятно. Няколко контролни пуска на оръжието са завършени неуспешно, а една от ракетите е паднала в морето по време и потънала в близост до архипелага Нова Земя. Руският флот твърди, че е извършил мащабна спасително-издирвателна операция, в която са открити и извлечени най-опасните проектили от дъното на Северния ледовит океан.
Каква е тайната на известните ракети "Буревестник"? И наистина ли са опасни за околната среда?
През 2018 г. министерството на отбраната публикува видеоклип от пробен пуск на крилата ракета "Буревестник". Ракетата се изстрелва от наземна пускова установка. Включени са и кадри на самия полет. Те са направени от пилотската кабина на самолета, който проследява полета ѝ.
Руското министерство на отбраната показа и производствения цех, в който се извършва процесът по сглобяване на тези ракети. Видеоматериалът показва, че ракетите имат и елементи, които са боядисани в червено. Вижда се също, че те се поставят в специални транспортно-пускови контейнери.
Червеният цвят, с който са боядисани ракетите, говори, че тези модели са предназначени за тестване. Цветът не е случаен. Поради силния си контраст с околната среда е много по-лесно да се фиксира полетът на изпитателните ракети с помощта на оптико-електронни средства.
На външен вид "Буревестник" прилича на крилатата ракета Х-101. Както едната, така и другата имат характерна носова част и ракетен корпус. Тази конструкция цели да намали радарното отражение на ракетата (невидимост за радарите). Всъщност "Буревестник" е с много по-големи габарити от ракетата Х-101 (дължина и тегло), като има дължина от 9-11 м. По-големият ѝ брат близнак - Х-101, е с дължина 7 м. По тези параметри можем да заключим, че новата крилата ракета е много по-тежка от Х-101. Няма съмнение в това, защото конструкторите са интегрирали в нея цял атомен реактор.
Друга характерна черта на "Буревестник" е позицията на крилете. При ракетата Х-101 те са на дъното на корпуса, докато при "Буревестник" са на по-горна позиция. Също така "Буревестник" е с размери много по-големи от тези на ракетата Х-101.
Принципът на действие на крилата ракета "Буревестник", задвижвана от ядрен реактор, е доста прост. На ракетата има специални секции с невероятно мощни и компактни нагреватели, задвижвани от ядрен реактор. В тях влиза въздух, който се загрява до температура от няколко хиляди градуса по Целзий - жизненоважен компонент в оперативната функция на двигателя. Именно този нагрят и сгъстен въздух се изхвърля през дюзите и създава необходимата тяга за движение.
Видеоматериалът, представен от министерството на отбраната, ясно показва отделенията на ракетите, в които се намират нагревателите, както и горещия въздух, излизащ от тях, давайки тяга. В края на видеоматериала се вижда самата ракета, която не е поставена в транспортно-пускова установка. Показана е в полетна конфигурация (със сгънати крила) и покрита с непрозрачно платно.
Въпреки това, въз основа на контурите, може да се предположи каква е конструкцията ѝ, включително и частта, на която са разположени нагревателите. Именно размерите на тези елементи и тяхната специфична форма карат конструкторите да прехвърлят крилата в горната част на ракетата. По този начин положението на крилото не пречи на работата на нагревателя и не нарушава параметрите на неговата аеродинамика.
Значителното увеличаване на габаритите на "Буревестник" по отношение на ракетата Х-101, което е следствие от инсталирането на ядрен реактор, но също и на участък със силни, но едновременно масивни нагреватели, породи съмнения относно способността на стратегическите бомбардировачи Ту-160 и Ту-95МС да носят и използват тази ракета. Възможно е въздушният пуск на тези ракети да изисква тежките военни транспортни самолети Ан-124 или Ил-76 да влязат във функцията на бомбардировачи. Но това предположение е повече в областта на научната фантастика.
По всяка вероятност "Буревестник" ще се изстрелва от наземни бойни платформи. Не е изключено транспортно-пусковият контейнер с крилата ракета "Буревестник" да бъде инсталиран на платформа за тежкотоварни автомобили.
Каква е вероятността ракетата "Буревестник" да остави радиоактивна пътека по време на полета си?
Да започнем с това, че горещият въздух, излизащ от двигателя, първо минава през нагревателите на ракетата. Следователно съществува възможност в много ограничен период от време да се постигне контакт с радиоактивните елементи, разположени в ядрения реактор. Въпреки това има голяма вероятност руските строители да намерят начин радикално да намалят (или напълно да предотвратят) замърсяването на обработения въздух.
В речта си руският президент Владимир Путин заяви, че новата крилата ракета, оборудвана с ядрен реактор, ще може да патрулира над определени райони за дълго време. След като получи команда, тя ще променя своя режим и ще се прицелва. Съдейки по това, условието на всички условия за нейната крайна ефективност е степента на маскиране и невидимост, които тази ракета трябва да притежава до съвършенство.
Имайки предвид този елемент, който е жизнено важен за ефективността на крилатата ракета "Буревестник", стигаме до заключението, че тя не трябва да излъчва никакви радиоактивни следи по време на полета си, тъй като те са много забележими.
В противен случай, след откриване на радиоактивната следа врагът може да изпрати самолет, оборудван с радиолокационен радар. Ако "Буревестник" е предназначена да патрулира в определена зона за дълго време, тя ще създаде "паяжина",която ще бъде много лесна за откриване и неутрализиране.
Технологията за изграждане на малогабаритни ядрени реактори отдавна е известна по света. "Буревестник" ще носи много компактен модел. Освен него ще има и системи за управление на навигацията, които изглежда са най-големият проблем с оръжията от този тип. Така че нека продължим с тях....
Един от най-важните въпроси, поставени пред проекта “Буревестник”, е как точно да открие своята цел, ако се знае, че ще остане във въздуха в продължение на дни?
Неправилно е да се смята, че модерните крилати ракети тип Х-555, Х-101 "Калибър-НК" и Tomahawk летят изключително с помощта на GPS/ ГЛОНАСС навигация. Всъщност сателитните навигационни системи само повишават прецизността на удара. Освен сателитните връзки има и други важни системи за навигация. Без GPS/ГЛОНАСС навигация крилатите ракети отново ще достигнат целите си и ще ги поразят.
Съвременните модели крилати ракети използват корекция, която се изчислява на основата на най-чувствителните точки на релефа (планини, речни корита и др.), разположени по маршрута на полета. В компютърния блок на ракетата се "складира" информация за детайлни ориентировъчни обекти, които ракетата да открие по време на полета си и въз основа на тях да продължи движението си до крайната точка - целта.
В точно определен момент тя извършва характерен "отскок", издигайки се на височина от няколкостотин метра, където с помощта на мощен оптико-електронен сензор наблюдава терена. Същевременно навигационната система с бърз процесор проверява всички обекти, които ракетата вижда в момента. С изображението в реално време се сравняват данните, съхранявани в ракетата, които трябва да я насочат към определената цел.
Така ракетата може да се върне по пътя си, ако се отклони от зададения курс по време на полет.
Подобен принцип със сигурност е приложен и на крилатата ракета "Буревестник". Съвременната технология позволява интегрирането на компактни и мощни компютри в специални секции, както и системи за съхраняване на информация. Сега, благодарение на прецизните спътници, не е трудно да се направи доста подробна триизмерна карта на целия свят, която е много полезна за такива системи.
Тези системи обаче имат и своите недостатъци - какво се случва, когато ракетата лети над водна повърхност като например океаните? Тук всичко е "монотонно" - няма планини, хълмове или мостове. Така че няма и ориентири.
По време на полет над големи водни обекти ракетата трябва да премине през т.нар. "първи прозорец". По-точно ракетата трябва, преди да влезе във въздушното пространство над морето или океана, да коригира своя полет въз основа на наземните ориентири, разположени на изходящия бряг, да премине през тях и по някакъв начин да "заключи" посоката на полета си до пристигането си на брега, който е от другата страна на хоризонта.
Но тук стигаме до нов проблем - от представянето на тази ракета е повече от очевидно, че ще прекарва голям брой работни часове и дни над водната повърхност. Как да "разбере", както по-рано в текста, къде трябва да отиде? В този случай данните от GPS/ГЛОНАСС навигацията трудно могат да ѝ помогнат.
Проблемите с "фината настройка" на системите за навигация и управление са едни от най-трудните, когато става въпрос за проектиране на крилати ракети. Достатъчно е да припомним примера с разработката на съветската свръхзвукова крилата ракета 3M25 "Метеорит". Работата по този проект се извършват в края на 1980-те години. Дори и в този момент технологията, използвана за създаването на тази ракета, в повечето случаи е безпрецедентна. Още в първата фаза на тестовете, конструкторите изпипват до съвършенство почти всички ракетни компоненти и успешно изстрелват "Метеорите" от самолетни платформи и ядрени подводници. Що се отнася до полетно-техническите характеристики на ракетата, всичко е перфектно. Има дори уникален плазмен екран, който скрива въздушния поток на ракетата от вражеските радари.
В края на този всеобхватен анализ стигаме до заключението, че крилатата ракета "Буревестник", която ще се управлява от миниатюрен ядрен реактор, не е мит, нито представлява заплаха за екосистемата. Ракетата съществува и може да лети.
Това, което със сигурност тревожи руските конструктори, е създаването на перфектна система за навигационно управление, която ще трябва технически да подкрепи изключителните изисквания, свързани с уникалните полетни характеристики на ракетата.
Решаването на този сложен проблем ще определи датата на въвеждането на тази ракета на оперативно въоръжение в руската армия.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си