Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"САЩ се връщат на Луната и ще го направим по-рано, отколкото си мислите," написа в Twitter миналия ноември ръководителят на американската космическа агенция НАСА Джим Брайдънстайн. Това бе официалният старт на кампанията на САЩ, които ще се борят за първото място в следващaта надпревара до единствения естествен спътник на Земята. За китайците обаче "официален" означава повече от Twitter. Веднага след това съобщение Пекин пусна първата по рода си космическа сонда към тъмната страна на Луната.
Междувременно на заседание на руския парламент заместник-ръководителят на руската космическа агенция "Роскосмос" предпазливо предположи, че е започналa нова надпревара за Луната между трите космически сили: САЩ, Китай и Русия. "Роскосмос" обеща да разкрие плановете си за изследване на Луната до пролетта на 2019 година. Последният път, когато руски апарати се приземиха на повърхността на Луната, бе още по съветско време – през 1976 година.
Полетът до Луната не е евтин. 13-годишната програма "Аполо" (стартирана през 1961 г. с цел да изведе човек на Луната) все още държи рекорд за разходите на НАСА. Смята се обаче, че такива разходи в крайна сметка се отплащат. Лунните изследвания са важни за фундаменталната наука, а Луната се разглежда като космическа станция за експедиции до Марс, място за запасяване с горива и други ресурси. Казано по-просто, тя е "портал" за дълбоки космически изследвания.
Подобно на Антарктика, Луната не принадлежи на никого. "[В Антарктика] има правило, че ако някой инсталира станция до езеро, никой друг не трябва да го прави. Подобна е ситуацията и на Луната", каза Лев Зелени, директор на Института за космически изследвания към Руската академия на науките.
През 1979 г. ООН приема договор, според който Луната и нейните минерали са "общо наследство на човечеството" и никой не може да претендира за суверенитет над тях. Единствената пречка е, че нито Русия, нито САЩ, нито Китай са го ратифицирали. Така че споровете за изобилните ресурси на Луната вероятно са само въпрос на време.
Например, лунните резерви на изотопа хелий-3 (много рядък на Земята) могат да осигурят на човечеството енергия за поне 250 години. Както отбеляза директорът на индийската организация за космически изследванияКайласавадиву Сиван, "държавите, които могат да доставят това вещество от Луната до Земята, ще контролират този процес".
Нещо повече, вероятно Международната космическа станция (МКС) ще престане да съществува в сегашната си форма през 2024 година. Около половината от оперативните ѝ разходи понастоящем се покриват от САЩ (приблизително $2,5 млрд. годишно), а договорът изтича през 2024 г. Администрацията на Тръмп не иска САЩ да продължат да поддържат станцията. НАСА вече има планове да се премести в орбита близо до Луната или на самата Луна, докато МКС ще бъде предадена на частни фирми за търговска употреба. Китай никога не е бил на борда на МКС (планира да пусне своя станция през 2020 г.), което означава, че Русия е изправена пред сериозен избор: да лети до Луната или да падне на земята.
Международната космическа станция
Reuters"Във всеки случай руската космическа програма се бави. Проблемът е, че тя непрекъснато се преразглежда и отлага", заяви Александър Шаенко, един от конструкторите на руската ракета-носител "Ангара-А5" и южнокорейската ракета-носител KSLV.
Сегашните планове на Русия включват първата ѝ мисия да изследва лунния южен полюс, където под повърхността има замръзнала вода и където страната възнамерява да изгради своя база. Нейният апарат "Луна-27" е настроен да се насочи към полюса през 2020 г. с европейско оборудване на борда.
Същата година Русия иска да започне да изпраща части от руския сегмент на МКС на Луната; те ще бъдат използвани за изграждане на лунна орбитална база през следващото десетилетие, където ще се извършват редовни полети на борда на нови космически кораби.
Звучи като добър план, но вече има проблеми. Изстрелването на апарата "Луна-25", насрочено за 2019 г., трябваше да бъде отложено с две години. Той трябваше да направи първото кацане на южния полюс на Луната (точно там, където е замръзналата вода), но Руската академия на науките реши, че предварителните тестове не са "достатъчно положителни". В резултат на това Русия вече загуби един партньор - Швеция, която използва китайска ракета за устройството си за изучаване на екзосферата. Съществуват опасения, че ще възникнат още проблеми.
"Союз МС-11" на космодрома "Байконур"
Reuters"Плановете постоянно се менят. Все още не сме построили новия космически кораб "Федерация" [в развитие в продължение на 10 години]. Говори се, че проектът ще бъде спрян и ще модернизираме "Союз" вместо това. И все още не можем да изстреляме носителят тежък клас "Ангара А-5", каза пред Russia Beyond бившият конструктор на концерна "Сухой" Вадим Лукашевич.
Друга причина за неуспехите на Русия е загубата на съветската технология за изстрелване на космически кораби и кацане на извънземни тела. Минаха 40 години, откакто Русия се отдалечи от орбитата на Земята и без практика подобни умения се губят. Руската академия на науките вярва, че Русия изостава. Момчетата, които са работили с междупланетните сонди, вече са или пенсионери, или починали.
Китай бавно, но методично разработи лунната си програма до ниво, което руснаците и американците имаха през 1960-те и 1970-те години, но в момента това ниво е по-високо от това на "Роскосмос" и НАСА, смята Александър Шаенко.
Китайската национална космическа агенция
Global Look PressЗа начало Русия ще трябва да реконструира мекото кацане на лунните сонди и да научи как да управлява лунни роувъри и да доставя проби от почвата. Процесът се усложнява още повече от санкциите: Русия е купувала около 70% от своята космическа електроника от САЩ, но този канал е затворен, което още повече забавя процеса.
И така, загуби ли Русия космическата надпревара, преди да е започнала? Не, казва Александър Шаенко, като припомня ДАН ("Динамично албедо на неутрони"), което открива водата на Марс и Луната и сега работи с американския роувър Curiosity, изследвайки водното съдържание на марсианската почва.
ДАН ("Динамично албедо на неутрони")
Да не забравяме и телескопа "Радиоастрон", друг руски проект от световно значение. В историята на астрономията той е осигурявал изображенията с най-висока резолюция и два пъти надвишава очакванията за експлоатационния си период, като спря да изпраща сигнал едва през януари тази година.
Има още едно обстоятелство, което може да купи на Русия повече време. Плановете на Тръмп за приватизация на американския сегмент на МКС са силно оспорвани от Сената на САЩ и генералния инспектор на НАСА Пол Мартин.
"Американците се страхуват, че ако престанат да финансират МКС и насочат вниманието си към Луната, Китай ще заеме тяхното място", смята Лукашевич. Това обаче е само една от многото причини, поради които МКС може да остане в орбита за дълго време.
"Основният ни проблем е липсата на мотивация на всички нива. Финансирането се отпуска, но никой не вярва, че [лунната надпревара] е наистина необходима", казва Шаенко. "МКС все още е там и аз подозирам, че докато остане в експлоатация, Русия няма да се опитва да прави никакви "изстрели" към Луната".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си