10 картини от руски художник, борил се с демони в живота и в изкуството

Съветският художествен критик Нина Дмитриева сравнява творческия живот на Врубел с драма в три действия с пролог и епилог, където преходът между отделните етапи е рязък и неочакван. / „Хамлет и Офелия“, 1883 г.

Прологът са младежките години, прекарани в учене и в избиране на професия. / „Автопортрет“, 1885 г.

Второто действие е московският му период, който започва през 1890 г. с известната му картина „Седящият демон“ и завършва с картината „Падналият демон“ (1901) и хоспитализацията на твореца. / „Седящият демон“, 1890 г.

Третото действие е между 1903 и 1906 година. През тези година Врубел се бори с душевно заболяване, а физическите и интелектуалните му способности са в тежко състояние. Епилогът са последните му години до смъртта му през 1910 г.

В семейството на Врубел се ражда син, докато той работи по „Сразеният демон“. Било добро дете, но имало вроден дефект – заешка устна. Самият Врубел започва да халюцинира и го вкарват в психиатрична клиника. Това обаче не слага край на неволите му. Година по-късно синът му умира. / „Синът на художника“, 1901 г.

Казват, че Михаил Врубел е продал душата си на дявола. Така че не е случайност, че всички негови проблеми и трагедии започват, докато работи по картината „Сразеният демон“/ „Сразеният демон“, 1901

След още година самият Врубел ослепява. Довършва последната си картина с допир, вместо със зрение. Целият му свят потъва в тъмнина и изчезва. / „Съпругата на художника Надежда Забела“, 1905 г.

Врубел умира от пневмония – но всъщност смъртта му по-скоро наподобява самоубийство. Прекарвал часове, изправен пред отворен прозорец, напълно гол насред зима. Неизбежно той се разболява. Отказва да се бори за живота си. Умира в същата тази психиатрична клиника. / „Видението на пророка Езекил“, 1906 г.

Първото действие е през 1880-те, когато Врубел учи в Императорската художествена академия в Санкт Петербург, където работи основно върху византийско и религиозно изкуство. / „Фауст“, 1896 г.