Известният руски публицист Иван Солоневич попада в лагера на системата ГУЛАГ по едно от най-тежките обвинения – опит за бягство от страната. Заедно със съпругата си Ирина и двамата им синове – Юрий и Борис – те се канели да преминат границата с Финландия, представяйки се за ловци-туристи. Такова прикритие е било необходимо, за да влязат в карелските труднопроходими гори, тъй като там има по-голям шанс да се премине границата незабелязано. Първият опит за бягство обаче е неуспешен – Иван настива сериозно и не може да продължи пътя си. Семейството трябва да се върне у дома. Вторият опит също се проваля – Юрий получава пристъп на апендицит.
Третото бягство е планирано много по-внимателно. Семейство Солоневичи, техните другари Е.Л. Пржиялговская и С.Н. Никитин, планират да пресекат границата с Финландия през септември 1933 година. Любовникът на Пржиялговская Николай Бабенко, който се оказа информатор на властите, също уж се кани да избяга с тях. Именно той пише донос срещу всички участници в бягството, за което са арестувани. Цялото семейство Солоневичи е изпратено в трудовия лагер на "Беломорско-Балтийския комбинат" в Карелия за осем години.
Иван сменя много професии по време на престоя си в трудовите лагери, но накрая става спортен инструктор. Именно тази позиция по-късно се превръща в един от факторите, благодарение на които ново бягство се оказва възможно.
Един ден той предлага на ръководството на лагера да проведе "общолагерна спартакиада", която той уж иска да организира. Началството харесва плана и за целта разширява правомощията на Солоневич, позволявайки му да пътува свободно между няколко лагера. Той имитира бурна дейност, а в същото време подготвя бягството и проучва достъпните маршрути.
Бягството започва с оформянето на командировки – така Иван и синовете му са можели да изчезнат за известно време от полезрението на служителите по сигурността. На 28 юли 1934 г. Иван и Юрий напускат лагера с разлика от три часа и се срещат на определено място. Борис бяга три дни по-рано и вече е на път към свободата. Иван и Юрий започват да напредват към село Койкири, откъдето могат да стигнат до границата с Финландия. Това е последният им шанс: по това време вече има смъртно наказание за бягство от СССР.
Пътуването им по план трябва да отнеме осем дни, но суровите гори на Карелия принуждават бегълците да вървят предпазливо. Едва на шестнадесетия ден стигат до границата и след като я преминават, разбират от местните граничари, че Борис я е прекосил два дни по-рано. Семейството е пропуснато във Финландия. Съдбата на съпругата на Иван остава неизвестна.
СЛОН – съкращение от руски на Соловецки лагер със специално предназначение – е един от най-непристъпните лагери на ГУЛАГ. Намира се на Соловецкия архипелаг, заобиколен от Бяло море. Около островите водата винаги е много студена и бурна – дори през юли температурата ѝ не се покачва над +7 °С. Изглежда невъзможно да се избяга от такова изолирано място, но се намира човек, който успява да го организира.
Созерко Малсагов влиза в СЛОН през януари 1924-а. Преди това, по време на Октомврийската революция, той се бие на страната на белогвардейците и затова след победата на "червените" той, както много други "бели", е обявен за издирване. Созерко бяга в Турция, но след като се доверява на указа на властите на РСФСР за помилване на всички белогвардейци, се завръща в родината, където е арестуван.
След само една година затворничество той успява да избяга през финландската граница с другари. На 15 май Созерко и други заговорници са изпратени на континента за работа в дъскорезницата. След предварително уговорен сигнал те успяват да отнемат оръжията от охраната и да избягат. Тръгват на север, но не могат са се отпускат, защото по петите им са преследвачите. На Созерко и останалите бегълци им се налага да отвръщат на стрелба, за да избягат от потерята.
"През тези първи дни вървяхме безспир по цял ден... Но умората скоро взе да си казва думата. Нямаше пътища, пътят ни минаваше през влажна почва, покрита с дебел нисък слой растителност и през безкрайни блата", така Созерко описва пътя им до финландската граница.
В края на юни той и другарите му пресичат границата на Финландия, откъдето успяват да емигрират в други европейски страни. По-късно Созерко написва автобиографична документална книга "Адският остров", в която подробно описва ужасите на СЛОН, успешно му бягство и по-нататъшния си живот.
През 1930 г. зоологът Владимир Чернавин е арестуван по косвено подозрение за умишлено увреждане на производството на рибни консерви. Заточен в лагер на Соловецките острови. Съпругата му също е арестувана, с цел така да се окаже психологически натиск върху задържания в опит да му се изтръгне самопризнание.
По-късно той успява да си издейства прехвърляне на континента, в лагер в град Кем. Там той получава работа по специалността си в лагерната рибна ферма. Така Чернавин щеше да излежи присъдата си, ако не научава, че жена му е пусната на свобода. Затова той решава да организира бягството на цялото си семейство не само от ГУЛАГ, но и от СССР.
Поради служебни задачи Чернавин често пътува между лагерите без охрана, за да избира места за промишлен риболов. В същото време той обмисля маршрути и пътища за бягство. Разбира, че северните неизследвани гори са отлично място за бягство, защото служителите по сигурността не могат да се ориентират там.
През август 1932-а, когато жена му и синът му отново идват да го видят, Чернавин бяга с тях от град Кандалакша.
"Избягах от каторга, рискувайки живота на жена ми и на сина ми. Без оръжие, без топли дрехи, с ужасни обувки, почти без храна. Прекосихме морския залив с една продънена лодка, която поправих със собствените си ръце. Изминахме стотици версти (една верста се равнява на 1066,8 м). Без компас и карта, далеч отвъд полярния кръг, диви планини, гори и страшни блата", така по-късно той описва пътя им до финландската граница в книгата "Записки на един вредител".
Пътуването до границата отнема 22 дни. След Финландия цялото семейство се установява във Великобритания.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си