Как съветските космонавти извършват най-трудната маневра в историята и спасяват Земята

Александър Моклецов/Sputnik; Sputnik
Някога съветските космонавти успяват да спасят много човешки животи, като се скачат ръчно с "мъртвата" орбитална станция "Салют-7". И до днес тази маневра се смята за най-трудната и опасна в историята на космонавтиката.

Загуба на комуникация

11 февруари 1985 г., 9 часа и 23 минути. Центърът за управление на полетите (ЦУП) отново изпраща сигнал до станцията "Салют-7", като проверява работата на всички системи. Станцията е необитаема от шест месеца поради дългото прекъсване на експедициите и работи автономно, но този път сигналите спират да реагират. Нещо определено се е случило, обаче никой на Земята не може да каже причината за внезапното изключване на станцията.

Без електронна корекция на траекторията на полета "Салют-7" се превръща в неконтролируема комета с тегло 19 тона, която постепенно се приближава към Земята. Дори според най-оптимистичните оценки е почти невъзможно да се избегнат жертви отломките, които не биха изгорели в атмосферата, могат ударят някой град. Този сценарий обаче не устройва нито ЦУП, нито ръководството на страната. Основната причина (колкото и цинично да звучи) катастрофа от такъв мащаб би нанесла непоправими щети на репутацията на съветската космонавтика.

Изтощително обучение

Подготовката за спасителната операция започва веднага след спирането на "Салют". В средата на март са одобрени космонавтите за мисията, най-опитните от всички. Командир на екипажа е Владимир Джанибеков, заедно с него е изпратен бордният инженер Виктор Савиних. 

Обучението продължава четири месеца: през цялото това време Джанибеков се подготвя да "хване" кораба направо в движение, като отработва в симулатора много възможни сценарии. Една грешка може да струва живота както на самите космонавти, така и на хората на Земята.

Савиних проучава цялата налична документация за "Салют", защото причината за спирането на станцията все още е загадка. Освен това трябва да се научат да пълзят по макета на станцията в пълна тъмнина на "Салют-7" няма електричество.

Спасителният кораб "Союз Т-13" също претърпява промени. Освен това част от кораба е предоставена за складиране на провизии за дълъг период от време не е известно колко време ще прекарат космонавтите на мъртвия "Салют 7", а храната в товарните му отделения може да стане негодна за употреба поради космическия студ.

Космическо преследване

Рано сутринта на 6 юни 1985 г. Джанибеков и Савиних започват спасителна операция на космодрума "Байконур". На височина 300 км над повърхността на Земята спасителите имат само един опит.

На втория ден от полета Джанибеков и Савиних се приближават към "Салют"  по техни изчисления до целта остават само 10 километра. В илюминатора вече свети малка "звезда", която постепенно става все по-ярка и по-ярка. Спасителите започват да се подготвят за най-сложната маневра в историята на космонавтиката. В режим на автоматично приближаване Джанибеков намалява разстоянието до 2,5 километра. След това превключва на ръчно управление и започва постепенно приближаване за скачване. След като прелитат достатъчно близо обаче, космонавтите разбират, че са изчислили погрешно…

Владимир Васютин, Георгий Гречко, Виктор Савиних, Александър Волков и Владимир Джанибеков

"Салют-7" се обръща към спасителите с неработещо устройство за скачване. В това положение те имат само две възможности: да се върнат на Земята или да се опитат да заобиколят станцията. Маневрата може да струва живота на двамата космонавти. Джанибеков иска разрешение от ЦУП. Дългото мълчание е изнервящо, но след няколко минути космонавтите получават отговор: трябва да опитат.

Благодарение на дългогодишната подготовка и опита на Джанибеков прелитането над станцията е успешно и сега той наблюдава работния възел в илюминатора остава само да направи скачването: в режим на ръчно управление да уцели правилните възли със сантиметрова точност. Ако Джанибеков дръпне колелото дори с милиметър, "Союз" лесно може да повреди шлюза или да направи пробойна в корпуса на "Салют", а това ще означава провал на мисията.

Корабът замръзва за миг. Космонавтите усещат малък тласък, после чуват тракането на автоматичните ключалки "Союз" благополучно се скача с мъртвия "Салют".

Мисията е осъществима

И дори тогава спасителната операция все още далеч не е приключила – трябва станцията да се приведе в "чувства". Джанибеков и Савиних се готвят да влязат в дълбоките отсеци на дрейфуващата станция. Цялата работа трябва да се извърши ръчно автоматичните системи са излезли от строя. Двамата отварят малък клапан във вратата, за да пуснат въздух от "Союз" в отсеците на "Салют-7", и когато налягането се изравнява, влизат вътре.

Установяват, че на станцията няма ток, всички системи са изключени, а инструментите са изложени на ниски температури и не е ясно дали ще могат да се включат отново. Батериите също са отказали. А захранването от "Союз" е твърде опасно ако има късо съединение в електрическата мрежа, то може да изключи и цялата електроника на кораба им, което означава гарантирана смърт.

Остава само един начин  да захранят "Салют" директно от слънчеви батерии. Използвайки двигателите на "Союз", космонавтите ориентират станцията така, че светлината да попада върху батериите. Уредите започват да показват признаци на живот. Ден по-късно Савиних решава да свърже батериите към енергийната система на станцията и "Салют-7" оживява.

Общо космонавтите прекарват повече от 100 дни на "Салют-7". През това време те успяват не само да ремонтират станцията, но и да обновят по-голямата част от електрониката. По време на ремонта е открита причината за всички повреди един от сензорите на батериите е излязъл от строя и дава фалшив сигнал, че всички батерии са напълно заредени. Бордовият компютър изключва слънчевите панели, така че един ден захранването свършва и станцията "заспива".

След седем дни полет ЦУП успява да възстанови дистанционното управление на станцията и космонавтите се заемат с рутинната си работа.

На 21 ноември 1985 г. "Союз Т-14" се завръща на Земята и "Салют-7" отново е оставен да работи в автономен режим в орбита около планетата.

Към 1990 г. станцията изчерпва своя запас от безопасност и започва да се снижава с 6-8 км на ден. През нощта на 6 срещу 7 февруари 1991 г. "Салют-7" навлиза в горните слоеве на атмосферата със скорост от 30000 км/ч, където изгаря почти напълно.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"