Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
През юни 1941 г., когато Зоя Космодемянская завършва 9-и клас, нацистка Германия напада СССР. През есента на същата година германските войски наближават Москва. Властите и промишлените предприятия са евакуирани от града. А Космодемянская в края на октомври 1941 г. се записва в отряда на комсомолските доброволци.
На 17 ноември 1941 г. Върховното главно командване издава заповед за унищожаване на населените места в окупираните от германците територии.
За извършването на тези дейности е необходим нов персонал. Те са набирани предварително, още преди издаването на заповедта на Сталин, измежду младите доброволци. Младежите са приети във военна част № 9903, една от най-секретните в Червената армия. Това е Централната разузнавателно-диверсионна школа към Централния комитет на Комсомола.
Комсомолският билет на Зоя
Свободни източнициЗоя Космодемянская се озовава там. Заедно с други доброволци тя се обучава да води активно разузнаване на вражеските войски, да минира пътища, да разрушава мостове, да прави засади, да унищожава складове и комуникационна инфраструктура, да създава партизански отряди и много други.
Групата за разузнаване и диверсии, към която се присъединява Зоя, е прехвърлена във Волоколамск (на 100 км западно от Москва). Първата ѝ и успешна бойна задача е да минира пътища в тила на врага. По-късно участва в ликвидирането на немски мотоциклетист, у когото са намерени документи на щаба и топографски карти.
На Източния фронт
Arthur Grimm/ullstein bild via Getty ImagesСкоро Космодемянская е изпратена да извърши саботаж в десет населени места край Москва. През нощта от 27 срещу 28 ноември нейната група трябва да унищожи в село Петришчево немска полева станция на радиотехническото разузнаване, разположена в конюшня, и къщи, в които са настанени немски войници. До селото достигат само трима души – командирът на групата Борис Крайнов, Зоя Космодемянская и Василий Клубков, комисар на разузнавателната школа.
По време на диверсионната операция Космодемянская, която успява да унищожи две къщи и вражеска кола с коктейли "Молотов", и Клубков са заловени от германците. Момичето е предадено от жители на превзетото село, които сътрудничат на окупаторите. Въпреки жестоките изтезания, по време на разпитите тя не издава истинското си име – нарича се Таня – и не разкрива информация за други диверсанти.
На 29 ноември 1941 г. тя е екзекутирана чрез обесване. Тялото ѝ с надпис "Партизанка" остава на бесилото повече от месец, погребано едва на 1 януари 1942 година. А в края на януари Петришчево е освободено от съветските войски.
Петър Лидов
Архивна снимкаЗа подвига на Космодемянская на съветските граждани разказва военният кореспондент Петър Лидов. Той пише за освобождението на Московска област от германците и в едно от селата чува разказ за момиче, което произнася смела реч преди екзекуцията си.
Лидов посещава Петришчево няколко пъти, интервюира местните жители, получава достъп до секретни документи за диверсионни групи, но не успява да открие "Таня". Самоличността на момичето е установена едва след отварянето на гроба, фотографирането на тялото и публикуването на снимките на 27 януари 1942 година. На този ден основните вестници по онова време - "Правда" и "Комсомолская правда", публикуват очерците на Петър Лидов "Таня" и на Сергей Любимов "Няма да те забравим, Таня".
Очерк "Таня", вестник "Правда", 27 януари 1942 г.
Свободни източнициВ материала Лидов цитира последните думи на момичето: "Сега ще ме обесите, но аз не съм сама. Ние сме двеста милиона, не можете да обесите всички. Вие ще бъдете отмъстени за мен. Войници! Предайте се, преди да е станало твърде късно. Ние така или иначе ще победим!"
На 16 февруари 1942 г. Президиумът на Върховния съвет на СССР присъжда посмъртно на Космодемянская званието Герой на Съветския съюз. А на 18 февруари 1942 г. Лидов издава нов очерк "Коя беше Таня", в който публично разкрива личността на "Таня-Зоя", нейната смелост и твърдост.
"В ръцете ни попадна унтер-офицер Карл Байерлайн, който е присъствал на мъченията, на които Зоя Космодемянская е подложила командира на 332-ри пехотен полк от 197-ма германска дивизия подполковник Рюдерер. В показанията си хитлеристкият подофицер, стиснал зъби, пише: "Малката героиня на вашия народ остана твърда. Тя не знаеше какво е предателство... Посиня от студ, раните ѝ кървяха, но тя не каза нищо", пише Лидов.
В памет на Космодемянская и нейния подвиг в целия Съветски съюз са открити паметници и паметни плочи, нейното име носят училища, библиотеки и детски лагери, улици и селища. В нейна чест са наречени планински върхове, астероиди и кораби. На Зоя са посветени филми и стихотворения, опери и песни.
Зоя Космодемянская става символ на героизма на целия съветски народ. Но най-вече на партизаните и диверсантите, които отиват на смърт, за да спасят столицата на страната. Според Клавдия Сукачева, ветеран от военно поделение № 9903, от 2000 души личен състав на поделението са загинали 951, т.е. почти всеки втори. Когато са отивали на мисия, те не са имали никакви документи със себе си и са останали неидентифицирани, когато са загинали.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
