Какво кара българи да заминават за северните руски региони?

Коми е република, разположена в северозападната част на Русия, със столица Сиктивкар. Кореняците казват, че климатът там е суров – зимата продължава шест месеца, температурите често падат до -40°С. Какво тогава кара българите, свикнали с топлия балкански климат, да идват тук в съветско време?

След Втората световна война страните, включително България, се възстановяват, а това изисква много дърва. Трябва да се вземат отнякъде – и най-евтино се оказва от СССР. Съветския съюз се съгласява да помогне на братските народи и предлага да превозва дървен материал от Далечния изток. Огромни разстояния, проблеми с пътищата всичко е твърде трудно. За България е по-добре да докарва дърва от европейската част на Съюза тогава съветските партньори предлагат да ги добиват в Коми АССР, още повече, че там наскоро е завършено строителството на жп-линията. През декември 1967 г. СССР и НРБ подписват споразумение за съвместен дърводобив – на българите се разрешава да секат дърва и да изнасят около 40% от добива си. Това продължава 25 години.

Удорски район на Коми, съвместно съветско-българско предприятие

За това време българите построяват 2000 километра пътища, 252 хиляди квадратни метра жилищна площ, 5 училища, 3 културни центъра, 4 детски градини. Появява се и "Коми България" така наречените 4 села от Удорския район, където живеят дошлите на гурбет – Усогорск, Междуреченск, Благоево и Верхнемезенск.

Село Благоево

В началото на 1968 г. пристигат първите 45 български работници и инженери. Работата е тежка – секат, носят, строят - първата година без почивни дни. Обаче активно пристигат още и още млади хора – плащат добре, а и настаняването е осигурено. За една година, например, може да се спестят достатъчно средства за кола. Както си спомня българинът Ангел Димов, изпратен през 1970 г. като ръководител на дейността на българските комсомолци, един ден той хваща Гласът на Америка по радиото и чува, че българите, изпратени в Коми, всъщност са затворници и не получават нищо за работата.

Кослански леспромхоз

Не се знае със сигурност дали има такова нещо, но по принцип заплатите сякаш наистина са високи работниците купуват коли, но не всеки има шофьорска книжка. Карането на съветски шофьорски курсове е проблематично, затова, благодарение на усилията на Ангел Димов, след известно време в Усогорск се появят български курсове.

Местните се разбират добре с българите. През годините на дърводобив тук се появяват стотици международни семейства. Появява се истинска коми-българска република традиции и навици са преплетени, обучението в училищата е двуезично, а пионери и чавдарчета с родителите си празнуват празниците заедно. Едновременно с българите се появяват и българските стоки Удорският район на Коми става шопинг център – тук идват за консерви, ракия, козметика (повече за българския внос в СССР писахме ТУК).

Коми АССР

Когато Съюзът се разпада, българите започват масово да се връщат у дома. Някои от тях обаче остават след дълги години работа в Коми не успяват да се впишат отново в българския живот. Според преброяването от 2010 г. в Коми живеят около 500 етнически българи; близо 40 000 коми заминават за България. Селата, в които са живели работниците, са опразнени, властите са ги обезточили и са спрели водата сега там бродят диви животни, а представители на българската диаспора живеят предимно в Сиктивкар.

Сиктивкар е може би единственият руски град, в който има 2 паметника на българския революционер Георги Димитров – единият е на улицата, кръстена на него, вторият – до училище №22, което също носи неговото име. През 2010 г. в Сиктивкар е регистрирана Българската национално-културна автономия до 2012 г. тя е единствената официална в Руската федерация.

Сиктивкар също така е побратим на Ловеч. Сега между градовете са установени търговски и индустриални връзки, както и културен и образователен обмен. А през 1980-те години чрез партийни отношения градовете разменят отряди от млади работници (от Коми отрядът Северянин, който включва студенти от Ухтинския индустриален институт и Сиктиквкарския държавен университет, от Ловеч Союз-33, който включва млади работници, тъй като няма университети в Ловеч). Така например руските студенти участват в изграждането на книжарница в Ловеч и прибирането на реколтата.  

Този опит на сътрудничество между Русия и България обаче не трябва да се идеализира. Наистина благодарение на него се появяват много международни семейства и по някакъв начин ставаме по-разбираеми едни за други, но руската природа е сериозно повредена и не само защото губи дървета: нивото на подземните води пада, което води до частично пресъхване, и може би поради това останалите иглолистни дървета започват да изсъхват.

През 2017 г. делегация, водена от съветника на президента на България Николай Копринков посещава Коми; тогава той отбелязва, че споразумението между СССР и НРБ позволява на България да запази своите гори. В Коми това предизвика иронични коментари. Сега експертите са единодушни, че контролът върху дърводобива е трябвало да бъде по-строг: според Юрий Паутов, директор на фондация с нестопанска цел "Сребърна тайга", ще са необходими до 100 години, за да се смекчат щетите върху околната среда.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"