Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Червената армия посреща началото на последната година от Втората световна война, водейки тежки градски боеве в Будапеща, готвейки се за освобождението на Варшава и за настъплението към Южна Прусия, където се намира Кьонигсберг, един от най-важните градове на Третия райх.
Силно пострадалият в хода на бойните действия през 1944 г. противник все още е със сравнително висока боеготовност. Независимо че са загубили обширни територии, ключови промишлени региони и всички свои съюзници (освен унгарците), немците са готови да се бият до край.
На 12 януари започва съветското настъпление по направлението на главния удар – в Полша. Червената армия навлиза в предградията на Варшава още през лятото на 1944 г., след което си взема дълга оперативна пауза. На 17 януари 1945 г. с подкрепата на части от съюзническия СССР полската войска освобождава града.
При последвалата Висло-Одерска операция съветската войска се придвижва на запад на дълбочина до 500 км, като разгромява 35 немски дивизии, освобождава значителна част от Полша и в началото на февруари стига до далечните подстъпи към Берлин. На командването на Вермахта му се налага спешно да прехвърли съединения от други участъци на фронта, включително от Западния, за да бранят града.
"Появата на съветските войски на 70 км от Берлин бе зашеметяваща изненада за немците", спомня си маршал Георгий Жуков. "В момента, в който предният отряд (5-а ударна армия) нахлу в град Киниц, по улиците му спокойно се разхождаха немски войници, ресторантите бяха пълни с офицери. Влаковете по линията Кинитц-Берлин се движеха по разписание, комуникациите работеха нормално".
Започналото практически едновременно с Висло-Одерската операция мащабно сражение за Източна Прусия струва скъпо на Червената армия. Вермахтът е успял да превърне стратегически и идеологически важния регион почти в непристъпна крепост и още в края на първия месец на боевете в много съветски дивизии в строя е останал малко повече от половината личен състав.
В крайна сметка вражеската групировка все пак е разсечена на части и притисната към Балтийско море. Съветският ВМФ обаче не успява напълно да блокира немците, което им позволява да оказват ожесточена съпротива почти до началото на май.
На 9 април пада Кьонигсберг, атакуван от Червената армия от няколко направления. В плен попадат над 90 000 немски войници и офицери. На разпита комендантът на града Ото Лаш заявява: "Изобщо не можех да предположа, че крепост като Кьонигсберг ще падне толкова бързо. Руското командване разработи тази операция добре и я осъществи прекрасно… Загубата на Кьонигсберг е загуба на най-голямата крепост и германско укрепление на Изток".
За да може войската на 1-ия Беларуски фронт на Жуков да настъпва спокойно към Берлин, трябва да се обезопасят фланговете ѝ. През февруари-април е разгромена немската групировка в Източна Померания, а на 31 март е превзето стратегически важното пристанище Данциг.
В южното направление, на свой ред, в средата на февруари завършва продължилата много месеци ожесточена битка за Будапеща. Със загубата на унгарската столица възниква опасност немските войски в Югославия да бъдат отсечени, а Червената армия получава възможност да развие настъплението си към Виена и Прага.
"Там беше тежко", спомня си танкистът Николай Вершинин за боевете в Будапеща: "Пътуваш в танка, спираш на ъгъла и стреляш по къщите, в които пехотата е намерила огневи точки. Честно казано, опитвахме се да застанем така, че да разрушим къщата максимално, защото иначе не можеше да продължим нататък. Всички улични боеве се сливаха в някакъв безконечен еднообразен хоровод… Трябва да кажа, че не обичахме маджарите, тъй като те воюваха още по-ожесточено от немците. Те все още можеха да отстъпят, а унгарците се сражаваха до последно".
В утрото на 6 март немската и унгарската войска започват последното си мащабно настъпление в хода на Втората световна война. Операцията "Пролетно пробуждане" се провежда в района на езерата Балатон и Веленце, а целта ѝ е да изтласка Червената армия от последните големи находища на нефт в Западна Унгария и Австрия.
"На Балатон полкът ни претърпя колосални загуби", спомня си лейтенант Едуард Меликов от 887-и артилерийски полк. "Към позициите на нашата дивизия тръгнаха едновременно 200 немски танка и нашите гаубици бяха подложени на директен обстрел… Това бяха много тежки боеве. Изобщо, за цялата война полкът не беше загубил толкова много личен състав, колкото в Унгария".
Но още на 15 март настъплението приключва – 400-хилядната групировка успява да проникне в дълбочината на съветските позиции на не повече от 30 км. 6-а танкова армия на СС, която е на острието на главния удар, губи над 250 танка и САУ и вече не е кой-знае колко значима бойна сила.
На следващия ден след провала на "Пролетно пробуждане" съветската войска преминава в настъпление и започва стремително да напредва към Виена. Ожесточените боеве за австрийската столица започват на 6 април и продължават около седмица.
"Немците бързо изоставяха сградите на заводите и фабриките, защото между тях имаше празни пространства, които бяха неудобни за отбрана", спомня си командващият на 62-а гвардейска стрелкова дивизия генерал Иван Мошляк. "А в тесните улици и алеи оказваха силна съпротива. Изключение може би беше автомобилният завод. Хитлеристите стояха зад насипа на жп линията в мазетата на заводския корпус и оттам стреляха с картечници, като не позволяваха на нашите щурмови групи да се придвижват… Сграда след сграда, улица след улица войниците от дивизията освобождаваха, като притискаха немците към Дунава".
След превземането на Виена съветската войска продължава да се придвижва на запад чак до р. Енс, където на 8 май се среща с американците.
За настъплението към столицата на Третия райх съветското командване съсредоточава над 2 милиона войници. Срещу тях застават 800 000 войници на Вермахта, СС и народното опълчение фолксщурм.
След като пробива няколко отбранителни линии на противника, на 25 април съветската войска образува плътен обръч около Берлин. Започват яростни улични боеве и колкото повече червеноармейците наближават центъра на града, толкова по-ожесточени стават те.
Схватката за райхстага избухва в деня на самоубийството на фюрера на 30 април. "Танкове удряха сградата директно, а вътре вече имаше хаос от хора – наши и немци", спомня си пехотинецът Яков Фадеев. "В сградата на Райхстага срещу нас отбрана държаха елитните войски на СС и личната жандармерия на Хитлер. Те бяха въоръжени до зъби и се биеха на живот и смърт. Битката беше за всяка тухла, хората стреляха, биеха се със сапьорски лопатки, душаха се с голи ръце…".
На 1 май над Райхстага е вдигнато червеното знаме, макар че боевете продължават чак до вечерта. На следващия ден берлинският гарнизон капитулира.
Превземането на Берлин не означава незабавно прекратяване на бойните действия. Новото правителство на Германия, разположено в гр. Фленсбург в северната част на Германия и оглавявано от грос-адмирал Карл Дениц, разполага с големи сили в Чехословакия и Австрия. Нацистите все още се надяват да се договорят със западните съюзници и да образуват общ фронт с тях срещу руснаците, като в краен случай и предадат тези региони, преди настъплението на Червената армия.
На 6 май войската на 1-и Украински фронт на маршал Иван Конев тръгва към Прага, която е обхваната от въстание на местното население. Танковите съединения се движат денонощно, като преминават до 50 км на ден. Скоро те пробиват в тила на немската група от армии "Център".
На 8 май съветската войска превзема Дрезден, а на 9 май влиза в Прага. "Чехите ни посрещнаха великолепно", отбелязва танкистът Василий Москаленко. "Момчетата тичаха към танковете, сякаш по команда, с кофи студена вода. За нас след марша тя беше като мед. Идваха до всеки танк и ни даваха да пием. По това време вече имаше люляци и ги раздаваха на всеки танкист. Народът – от малки до големи – викаше от радост и ни грабваха за ръцете. Целуваха ни и ни прегръщаха".
Дори след капитулацията на Германия известен брой немски войници не свалят оръжието. Те се опитват да пробият на запад, за да се предадат на американците и британците.
Около 200 000 немски войници продължават да се намират на част от съветската територия. Т.нар. "Курландски котел" е образуван през октомври 1944 г., когато пробивът на съветските войски към крайбрежието на Балтийско море в района на гр. Мемел (Клайпеда) отрязва силите на групата от армии "Север" в западна Латвия.
Притиснатият до морето противник оказва съпротива чак до 9 май. "Немците първи ни дадоха да разберем, че войната е свършила", спомня си морският пехотинец Павел Климов за онзи ден. "Стигнахме до брега. Не разбирахме какъв е този шум и защо ликуват хората в немските траншеи. Оказа се, че са разбрали, че войната е свършила. По фойерверките и стрелбата във въздуха разбрахме, че краят е дошъл… Радостта беше голяма".
Според договорките, постигнати на Ялтенската конференция през февруари 1945 г., след разгрома на нацистка Германия Съветският съюз се задължава да се включи във войната срещу Япония 2-3 месеца по-късно.
В крайна сметка на 9 август 1945 г. Червената армия нанася съкрушителен удар по разположените в Манджурия японски войски. След като преодолява безводните степи, пустинята Гоби и планинските хребети на Голям Хинган, след седмица и половина на битки тя навлиза на 100 км навътре във вражеската територия, разчленява силите на противника на множество изолирани групировки и ги обкръжава.
"На 19 август 1945 г. въпросът "кой кой е" вече беше решен", спомня си морякът Валентин Ричков. "Трите наши фронта под ръководството на маршал Василевски на практика разгромиха прехвалената Квантунска армия и тя започна да се предава. Но някои части на японците, особено под ръководството на фанатици-командири, се сражаваха отчаяно. Затова, независимо че войната е на път да приключи всеки момент, моряците и сухопътните войски понасяха обидни загуби".
В крайна сметка притиснатата от всички страни Япония се предава. На 2 септември 1945 г. на палубата на американския линеен кораб "Мисури" недалеч от Токио е подписан актът за капитулацията на Страната на изгряващото слънце, която бележи края на най-страшния въоръжен конфликт в историята на човечеството.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си