Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Лев Толстой наистина, с известни резерви, може да бъде наречен анархист. Той не признава и не се страхува от никаква власт. Великият писател директно заклеймява руската власт и църквата. Негови последователи са арестувани и заточвани, негови книги и статии са забранявани ("Кройцеровата соната", "Християнство и патриотизъм", "Каква е моята вяра?" и др.). Само че никой не смее да посегне на самия писател. Едва в края на живота си той е отлъчен от църквата, но и това е някак си половинчато – анатемата не e изпята в нито една църква. Между другото той има и големи покровители: лелята на писателя, Александра, например е придворна дама на императрица Мария Фьодоровна, съпругата на Александър III.
През дългия си живот Толстой няколко пъти преосмисля проблемите на човешката власт, държавността и как те се съчетават с нравствеността. Той осъжда всяко насилие, а един от основните принципи на късната му философия е "непротивопоставяне на злото чрез насилие". В този смисъл той е близо до източните мислители и даоизма. Неговият принцип вдъхновява например Махатма Ганди, с когото Толстой дори си кореспондира. Именно от Толстой, по думите на Ганди, индийският пацифист черпи идеята за "сатяграха" – ненасилствено гражданско неподчинение, "пасивна съпротива".
Толстой има ниско мнение за руските власти, но и западните държави не възприема в най-добра светлина. Цялата история на Европа според Толстой е история на глупави и покварени управници, "убиващи, съсипващи и, най-важното, покваряващи своя народ". Който и да заеме трона, пак се повтаря едно и също – смърт и насилие над хората. И това се случва дори във всички "уж свободни конституционни държави и републики".
Ако управниците са добри и високоморални хора, то тогава би могло да се оправдае подчинението на цял народ към тях. Въпреки това според Толстой винаги управляват "най-лошите, нищожни, жестоки и безнравствени и най-важното – измамни хора". Сякаш всички тези качества са необходимо условие за власт.
В статията "Само едно е нужно. За държавната власт" Толстой поставя на едно ниво и "развратника Хенри VIII", и "злодея Кромуел", и "лицемера Чарлз I" ... Писателят се отнася твърде грубо и към руските царе, като нарича Иван Грозни "душевно болен", Екатерина II "германка с разпуснато поведение", а Николай II "глупав хусарски офицер".
Толстой възприема цялата история на европейските християнски народи от времето на Реформацията като "непрекъснат списък от най-ужасните, безсмислено жестоки престъпления, извършени от правителствени хора срещу свои и чужди народи и един срещу друг".
Толстой смята държавата за грабител, който отнема от човек, роден на собствената си земя, правото да използва тази земя. Човек е принуден да плаща дори за правото да бъде на земята – с труд и пари той е принуден да плаща данък само за да живее. Държавата защитава такъв грабеж като свое свещено право.
Насилието се прилага върху детето още от раждането му, когато е кръстено в установена религия или го пращат в училище, където го учат, че правителството на неговата страна е най-доброто – няма значение "дали това е правителството на русия цар, или на турския султан, или е английското правителство с неговия Чембърлейн и колониалната политика, или пък правителството на Северноамериканските щати с покровителството на тръстовете и империализма".
Така Толстой стига до заключението: "Дейността на всяко правителство е поредица от престъпления".
Човек, който се ръководи в живота си от идеалите на разума и доброто, трябва логично да се откаже от всяко насилие, да спре да го подкрепя. Но хората само видоизменят насилието. "Като човек, който носи безполезен товар, <...> той го мести от гърба към раменете, от раменете към бедрата и обратно, а не се сеща да направи единственото необходимо нещо – да го хвърли".
Така Толстой смята, че всяка държавност трябва просто да изчезне. Но как тогава ще се поддържа редът? Писателят виждаше изход в религията, в нравствеността и вярата (било то в Христос или в Буда), в човеколюбието. Според него, ако човек е нравствен, то тогава няма да бъде необходимо спрямо него да се прилага насилие, което обикновено извършва всяка държавна система.
"Европейските народи преминаха от ниско към по-високо състояние, когато приеха християнството; арабите и турците също преминаха към по-висока степен на развитие, като станаха мохамедани, а народите на Азия – като приеха будизма, конфуцианството или даоизма", пише той.
В същото време Толстой прекрасно разбира, че в неговото съвремие това е невъзможно и обяснява защо. Той вижда причината в това, че сред народите на християнския свят религията е отслабена, "ако не и напълно отсъстваща", а именно това е основната движеща сила на народа.
Освен това според Толстой съвременната християнска вяра е и мнима. За повече от хилядолетие тя е абсорбирала различни "нелепости" и вече не дава никакви основи на поведението, "освен сляпа вяра и покорство на тези, които наричат себе си Църква". Съвременната институция на църквата заема мястото, което трябва да заема истинската религия, като дава на хората обяснение за смисъла на живота.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
