Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Беше море от огън, небето и облаците сякаш пламтяха, планини от вихрещи се червени пламъци, като огромни морски вълни, които изведнъж се издигаха към пламтящото небе и след това падаха в огнения океан. О! Това беше най-величественото и най-страшно зрелище, виждано някога от човечеството". Така Наполеон Бонапарт описва грандиозния пожар, който обхваща Москва на 14 септември 1812 г. – в деня, в който "Великата армия" превзема древната столица на Русия.
Огънят унищожава 6000 от общо 9000 къщи, почти половината църкви в града, университета с уникален архив и имения с колекции от безценни произведения на изкуството. Освен това загиват над 2000 тежкоранени войници от руската армия, които, поради невъзможност да бъдат евакуирани, остават под опеката на противника, каквито са обичаите по онова време.
Пожарът върлува пет денонощия, а на някои места продължава да тлее чак до края на октомври, когато французите напускат града. И двете страни незабавно се обвиняват взаимно за това варварство, но кой е истинският виновник?
"В града постоянно избухваха пожари и сега вече е ясно, че причините за тях не са случайни, – спомня си офицерът от "Великата армия" Цезар Ложе. – Стана ясно, че подпалвачите са действали по заповед на Ростопчин и началника на полицията Ивашкин. Повечето арестувани се оказаха агенти на полицията, преоблечени като казаци, арестанти, чиновници и семинаристи… Хванатите на местопрестъплението моментално се разстрелват".
Генерал Фьодор Ростопчин, който е губернатор на Москва, е определян като главния виновник за трагедията от французите. Филип-Пол де Сегюр пише, че именно по негова заповед са направени множество ракети и други взривни вещества: "Москва трябваше да се превърне в огромна адска машина, чийто внезапен нощен взрив да погълне императора и неговата армия".
Действително, градоначалникът нерядко прави емоционални изказвания, че по-скоро би предпочел да унищожи Москва, отколкото да я предаде на врага. Още през август в писмо до княз Петър Багратион той пише, че ако врагът дойде, народът "ще превърне града в пепел и Наполеон, вместо да получи мястото, където е била столицата (бел.ред. – има предвид древната столица, действащата столица на империята по онова време е Санкт Петербург). Няма да е лошо да го му кажете да не се надява да намери милиони и магазини за хляб, а въглища и пепел".
Ростопчин демонстративно подпалва своето имение във Вороново край Москва и в последния момент издава заповед да се изгорят хранителни складове "според възможностите предвид неприятеля" (французите като цяло веднага потушават тези пожари). Но ход като пълното унищожение на града генерал-губернаторът може да предприеме единствено по пряка заповед на главнокомандващия на руската армия Михаил Кутузов или на самия император Александър I. Няма документи, съдържащи подобни предписания. Липсват и рапорти за изпълнението им.
Московската полиция няма нито време, нито възможности да се занимава с каквито и да било диверсии. Веднага след съвета в с. Фили на 13 септември, на който командването взема решение да изостави Москва, Кутузов моли Ростопчин да му прати "със същия този адютант Монтрезор колкото може повече полицейски офицери, които да преведат армията през различни пътища до Рязанския път", т.е. да изведе от града войската, която французите буквално преследват по петите.
И накрая, Ростопчин прекрасно знае за хилядите останали в града ранени руски войници, които, в случай на масов пожар, неминуемо ще загинат. Както се случва в крайна сметка.
Руската страна, на свой ред, хвърля вината за московската катастрофа върху французите. Още в октомврийските правителствени съобщения те са наречени "презрени подпалвачи", а пожарът е определен като дело на "повреден ум".
След влизането на руската армия във френската столица през 1814 г. дипломатът Семьон Воронцов твърди: "Нас ни смятат за варвари, а французите, неизвестно защо, са известни като най-образования народ. Те подпалиха Москва, а ние съхранихме Париж".
В едно от писмата си до Ворноцов Ростопчин пише, че Наполеон "предаде града на пламъците, за да има предлог да го ограби". "Бонапарт, за да хвърли върху друг вината си, ме награди с титлата подпалвач и мнозина му вярват", отбелязва той в друго свое послание.
Френският император, обаче, няма никаква полза от подпалването на града, където е базирана многочислената му войска. Освен това, той лично участва в гасенето на пожарите и сам почти загива в огъня.
Причината за трагедията може да се крие в необузданото мародерство на войниците от "Великата армия". Те, както твърди един от дошлите в Москва французи, "се отдадоха на грабежи и всевъзможно насилие; много от тях платиха за алчността си с живота си: над 6000 войници се задушиха от дима в запалените къщи, след като проникнаха в тях, за да ги ограбят".
Дори същият този де Сегюр, преди французите да започнат да пленяват и разстрелват въоръжените с факли "мъже със зверски лица, покрити с парцали", вини за бедствието имено своите сънародници: "Повечето смятаха, че причината за пожара бяха пиянството и разюздаността на нашите войници, а силният вятър е раздухал пламъците. Самите ние се гледахме с известно отвращение. Плашеше ни този вик от ужас, който трябваше да се разнесе из цяла Европа. Приближавахме се един към друг, страхувайки се да вдигнем поглед, съкрушени от тази страшна катастрофа: тя опорочи нашата слава, заплаши нашето същестуване в настоящето и в бъдещето; отсега нататък станахме армия от престъпници, които ще бъдат съдени от небето и от целия цивилизован свят".
Свидетелствата на съвременниците са пълни с противоречиви съобщения за това кой е виновен за московските събития. Невъзможно е да се постигне консенсус и между историците, които спорят помежду си от повече от две столетия.
През последните години, обаче, изследователите се обединяват около хипотезата, че истината е някъде по средата и за разрушителните московски пожари от 1812 г. са виновни и двете страни.
Ростопчин безусловно, така или иначе, е отговорен за разразилата се катастрофа. Именно по негова заповед са подпалени складовете и, което е още по-важно, всички пожарни части напускат града. "Нощният пожар не можеше да бъде овладян, тъй като не разполагахме с никакви противопожарни средства и не знаехме откъде да вземем противопожарни помпи", спомня си генерал Арман де Коленкур.
Факели в ръце вземат както патриотично настроените граждани, така и онези, решили да грабят и да си оправят стари сметки в условията на всеобщ хаос. Роля действително може да са изиграли и проникналите в града преоблечени разузнавачи на руската армия, но като цяло те се появяват чак след края на бедствието.
Важна причина за възникването на множество огнища са и действията на войниците от "Великата армия", които, на фона на всеобщия спад на дисциплината, започват масово да разграбват града, без изобщо да мислят за пожарната безопасност, а може би и нарочно да палят къщи и магазини. Силният вятър успешно разнася огъня из града, който, предвид масовото изселване на хората и липсата на каквато и да било власт, много бързо придобива разрушителна сила.
Москва понася най-големи загуби от всички градове в Руската империя по време на Отечествената война през 1812 година. Нужни са 20 години, за да може градът да се възстанови напълно. Независимо, че днес е трудно да се назове главният виновник за тази трагедия, едно е сигурно – тя не е била нужна нито на руснаците, нито на французите.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си