Ленинград, Русия 01.03.1978 г.
В. Барановски/SputnikСъветската здравна система е смятана, и все още се смята от някои хора, за една от най-добрите или дори най-добрата в света. Според статистика и информация от съветските власти, СССР след войната се справя много ефективно с борбата с вирусните заболявания и здравната система никога не се сблъсква със ситуация, която би могла да се определи като епидемиологична криза. Пропагандата, свързана с личната хигиена, и кампаниите за ваксинация допринасят за здравето на нацията. Ако се съди по битовите навици на съветските граждани обаче трудно би могло да се каже със 100% сигурност, че броят на инфекциите е нисък.
Първото предизвикателство в областта на инфекциозните болести в СССР е руският грип, който е регистриран за първи път през 1977 г. и продължава до 1979 година. Въпреки че този нов щам е установен за първи път в Китай, вирусът е кръстен "руски" или просто "червен", защото СССР е страната, която първа съобщава за него официално.
Щамът на руския грип е 99% подобен на H1N1 (причинител на пандемията от испански грип през 1918 г. и пандемията от свински грип през 2009 г.). Ето защо се смята, че огромното мнозинство от пациенти са млади хора на възраст под 25 години, чиито организми никога не са били изложени на H1N1, който циркулира по цял свят през 1940-те и 1950-те. По отношение на броя на заболелите и последвалата смъртност обаче е почти невъзможно да се правят каквито и да било сигурни заключения. Защо? Проблемът е пълната тайна, която се пази около вируса. Все още няма цялостни данни за тази епидемия, но пък има много слухове. Има хора, които твърдят, че от заболяването в Русия са починали над 1 млн. души. Любителите на конспиративните теории стигат още по-далеч, като твърдят, че руският грип е създаден изкуствено с цел да убие младите хора. Но това са само теории. Ако погледнем факта, че средната смъртност от грип в света е около 5-6 на 100 000 души, можем да предположим, че броят на жертвите не е толкова висок.
Лятото на 1970 г. е белязано от избухване на епидемия от холера в южната част на СССР. Астрахан е градът, който е най-силно засегнат от силно заразното заболяване. До края на август са ваксинирани близо 200 000 души, а хиляди местни жители и посетители са поставени под карантина. Благодарение на навременните мерки заразата започва да отшумява към началото на септември.
Навременните мерки са ключът към успеха. Освен това трябва да разберем, че съветските власти не се церемонят с половинчати мерки и прибягват до насилствени методи, за да ограничат гнездата на заразите. Например в случая с холерата, в Астрахан са пратени 3000 войници, които да се грижат за реда и да следят за спазването на карантината. Войски са пратени и в Крим и Одеса.
Друг важен фактор за успеха на СССР са кампаниите за масова ваксинация. Хората, родени в СССР след войната, се ваксинират срещу туберкулоза, дифтерия и полиомиелит. С времето към задължителния списък с ваксини са добавени и тези срещу коклюш, тетанус, шарка и паротит. В случай на вирулентни огнища кампаниите за ваксинация се ускоряват (както е в случая с холерата), за да може разпространението на заболяванията да се спре още в ранните им фази.
Тази имунизационна програма е придружена и от огромни кампании за пропаганда на ваксинирането и спазването на добра лична хигиена.
Лозунги, като "Калявайте се, ако искате да сте здрави" или "Ура за хавлиите и гъбите! Ура за сапунената пяна!", стават част от ежедневието на всеки съветски гражданин и се предават от поколение на поколение.
Съветската анимация е неразделна част от тази кампания. Например почти е невъзможно да се намери човек, роден в СССР, който да не е гледал анимационния филм "Мойдодир" (той е изключително популярен и до днес). Филмът е базиран на стихотворението на прочутия детски поет Корней Чуковски и цели да стимулира добрите хигиенни навици у децата.
Друг пример е култовият съветски анимационен филм за "Хипопотамът, който се страхувал от ваксини". Историята разказва за един хипопотам, който се страхувал от инжекции толкова много, че избягал от болницата. Скоро обаче се разболял и бил докаран обратно в болницата на носилка, където се изчервил от срам пред доктора. Идеята на филма е да накара децата (а може би и не само тях) да разберат, че във ваксините няма нищо страшно.
Що се отнася до хигиената и санитарните навици обаче, не всичко е толкова розово. Първият пример е машината за сода, която е масово разпространена из целия Съветски съюз: кой не би искал да изпие чаша студена сода в горещ летен ден? Но проблемът е, че тези машини вървят с не повече от две (а обикновено само една) чаши. Средностатистическият западняк вероятно би се притеснил за личната хигиена, но на съветските граждани не им пука особено.
Тези чаши могат лесно да пренесат вируси. Така например, в края на 1970-те руският грип е можел лесно да се предава чрез тях. Но липсват данни за това, тъй като липсват публикувани или обществено обсъждани проучвания около връзката между машините за сода и разпространението на инфекциите.
Друг проблем, който може да шокира съвременния човек (особено в епохата на КОВИД) са спринцовките за многократна употреба, които са част от медицинските комплекти на много съветски граждани. Най-разпространеният метод за дезинфекция на тези спринцовки е чрез изваряване. Доколкото знаем обаче, преваряването не гарантира стерилност, тъй като много вируси оцеляват при температурата на кипене, например Хепатит B или C (според мен познанията ни по медицина са се увеличили неимоверно през последната една година).
Както и да е, въпреки липсата на данни за случаите на инфекция, съветската система за епидемичен контрол се оказва изключително ефективна за контролиране и изкореняване на инфекциозните заболявания в районите, където те се пренасят. Но все още има много въпроси, които остават без отговор.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си