Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
През октомври 1941 г. СССР е на ръба на катастрофата. В боевете край град Вязма, само на 200 км от Москва, Червената армия търпи загуби – убити, ранени и пленени до един милион души. Пътят към столицата е отворен за вермахта.
Все още не са пристигнали свежи дивизии от Сибир, Урал и Далечния изток, за да защитят града. Съветското командване възпира противника с всички налични сили. Въпреки това германците неумолимо се придвижват напред и на 2 декември части на 2-а танкова дивизия завземат селцето Красная Поляна, само на 30 км от Кремъл.
Германското командване е убедено, че разгромът на Червената армия е неминуем. То се надява на последен решаващ удар и пренебрегва факта, че в резултат на постоянните съветски контранападения германските войски са изтощени и пренапрегнати, а танковите и моторизираните дивизии трудно преодоляват многобройните минни полета към подстъпите към града. Освен това възникват и проблеми със снабдяването и масов мор на конете, останали без фураж в условията на започналата зима.
На 5 декември напълно неочаквано за противника Западният фронт на Георгий Жукова и Югозападният фронт на Константин Тимошенко преминават в мащабно контранападение. Понесли силен удар, уморените германски войски започват стремително да се отдръпват от столицата, а на участъци от фронта тяхното отстъпление се превръща в паническо бягство. Едва в началото на януари 1942 г. германците успяват да стабилизират фронта.
"Настъплението срещу Москва се провали. Всички жертви и усилия на нашите доблестни войски се оказаха напразни", пише в своите "Спомени на войника" генерал Хайнц Гудериан. Стратегията на блицкрига претърпява крах. Отблъснатите на 100-250 км от столицата германски войски вече не са сериозна заплаха за главния съветски град.
Битката за Сталинград
Heritage Images/Getty ImagesВ резултат на разгрома на съветските войски край Харков през май 1942 г. вермахтът получава възможност да предприеме широкомащабно настъпление по направление към петролните находища в Кавказ и големия съветски промишлен център и важен транспортен възел на Волга - Сталинград. Неговата загуба е можела да стане истинска катастрофа за Червената армия.
Мащабните бомбардировки и продължителните и ожесточени улични боеве почти напълно разрушават града. Частите на 62-а армия оказват отчаяна съпротива на германците, но са принудени да отстъпят към реката, където удържат позиции с последни сили на много малки участъци земя в района на заводите "Червения октомври" и "Барикади".
"Бяхме въшлясали, гладни, но в един момент настъпи настървение, вече не изпитвах никаква жал нито към себе си, нито към германците... Биехме се за всяко парче стена с изключителна жестокост, а нощем и ние, и германците, изпълзявахме напред или се опитвахме да се придвижим по заводските комуникации и тунели – ние, за да си намерим храна и боеприпаси, а германците, за да ни метнат във Волга. Имаше непрекъснати сблъсъци на малки групи, влезли в ръкопашен бой..." спомня си редникът от 138-а стрелкова дивизия Миля Розенберг.
На 19 ноември 1942 година, след като са оставили 6-а германска армия напълно да затъне в града, съветските войски нанасят мащабни удари по фланговете ѝ, защитавани лошо от румънците. След като пробива отбраната им, Червената армия затваря обръча около 330-хилядната групировка на противника в Сталинград и към началото на февруари следващата година напълно я унищожава. По време на една от най-кръвопролитните битки в световната история двете воюващи страни общо губят убити и ранени до два милиона души.
Разгромът край Сталинград става истински шок за Третия райх и неговите съюзници, които тайно започват да търсят пътища за излизане от конфликта. Турция окончателно се отказва от агресивните планове към Съветския съюз. Във Втората световна война се очертава коренен прелом.
Курската дъга
Иван Шагин/SputnikПрез лятото на 1943 г. германците се готвят за мащабно настъпление в централния участък на съветско-германския фронт в района на Курск. Вермахтът разчита, след като разгроми Червената армия в това направление, да си върне стратегическата инициатива във войната, която е изгубил след сталинградската катастрофа.
Сметките на германците, че могат да нанесат внезапен удар, не излизат верни. Съветското военно разузнаване успява своевременно да разкрие подготовката на противника за настъпателната операция "Цитадела" и дори научава датата на нейното начало - 5 юли.
В битката на Курската дъга от двете страни участват до два милиона души, 4000 самолета и 6000 танка, което я прави най-великото танково сражение в историята.
По направленията на главните удари германците срещат упоритата съпротива на съветските войски и за седмица успяват да се придвижат едва на десетина километра. "Битката бе толкова тежка и напрегната, че и досега отлично помня какво усещах – щях да се радвам, ако до края на деня не са ме ранили или убили...", спомня си командирът на минометната рота Евгений Окишев: "Ама толкова вече бяха опънати нервите, освен това беше много горещо, нямаше храна... Нашите окопи бяха на възвишение и всички подстъпи към него се обстрелваха от германците".
Червената армия удържа удара на германските войски и преминава в мащабно контранастъпление, довело до разгрома на обезкървения противник. Вермахтът окончателно губи инициативата във войната срещу СССР и започва да отстъпва на запад. "От този момент нататък на Източния фронт вече нямаше спокойни дни", отбелязва Гудериан в "Спомените на войника".
Минск
В. Межевич и В. Шуба/ТАССПрез лятото на 1944 г. Червената армия прилага срещу вермахта неговото оръжие, а именно стратегията на "светкавичната война" - блицкриг. Тя показва, че е способна за кратки срокове, благодарение на грамотната координация в използването на танкови съединения и авиация, да пробие мощната отбрана на противника, да обкръжи и бързо да унищожи големи групировки на германските войски.
Мащабното съветско настъпление, започнало на 23 юни 1944 г. срещу групата армии "Център" в Беларус, става неприятна изненада за германското командване. То е предполагало, че приоритетно направление за главния удар на Червената армия ще си остане Украйна, през която е могло да се стигне до петролните находища в Румъния.
Настъпателната операция "Багратион", наречена в чест на руския военачалник от периода на Отечествената война от 1812-а срещу Наполеон, продължава малко над два месеца. През това време съветските войски се придвижват с близо 600 км на запад и освобождават територията на Беларус, част от Източна Полша, излизат на подстъпите към Варшава и към Източна Прусия. Групата армии "Център" губи убити, ранени и пленени до половин милион души и на практика престава да съществува.
Важна роля в операцията "Багратион" изиграват беларуските партизани. Те не само показват най-уязвимите места в отбраната на противника, но и нанасят удари в тила и така помагат на атакуващите войски в най-решителните моменти от битката. "С всеки изминал ден се увеличаваше списъкът на саботираните фашистки ешелони", пише маршал Иван Баграмян в мемоарите си "Така вървяхме към победата". "Движението по жп линиите в тила на фашистите на практика бе парализирано. И по пътища на хитлеристите не им беше по-добре. Партизаните не им даваха и тук покой ни денем, ни нощем".
На 17 юли 1944 г. по улиците на Москва е прекарана колона от пленени германски войници при боевете в Беларус. Общо в така наречения Парад на победените в съветската столица участват 57 000 германски войници и офицери, включително и няколко десетки генерали.
Щурмът на Райхстага
SputnikЗа настъплението срещу столицата на Третия райх съветското командване мобилизира сили, наброяващи над два милиона души. Срещу тях се изправят 800 000 войници на вермахта, СС и народното опълчение фолксщурм. Самият град е превърнат от германците в непристъпна крепост, а на подстъпите към него са изградени няколко линии на дълбоко ешелонирана отбрана.
На 20 април 1945 г. далекобойната артилерия на 79-и стрелкови корпус поздравява фюрера с рождения му ден, като нанася първия артилерийски удар срещу Берлин. След пет дни градът е в клещите на Съветската армия.
В продължение почти на седмица се водят ожесточени боеве за столицата на нацистка Германия. Всяка улица е превърната от германците в отбранителна линия, отрупана с барикади, блиндажи, окопи и картечни гнезда. Колкото повече съветските войски си пробиват път към центъра, толкова по-силна става съпротивата.
На 30 април започва схватката за Райхстага. Въпреки че в ранното утро на 1 май над него е издигнато червеното знаме, престрелките продължават още цял ден.
След самоубийството на Хитлер на 30 април новото германско ръководство се обръща към съветското командване с предложение за примирие. СССР отговаря, че ще приеме само безусловна капитулация. Германците отказват и боевете се възобновяват с нова сила, макар и не за дълго. На 2 май берлинският гарнизон окончателно капитулира.
"Много вдъхновение, героизъм и дързост проявяха нашите воини в бойните действия. Зрелостта на нашата армия, израстването и през годините на войната бяха проявени изцяло в берлинското сражение. Войниците, сержантите, офицерите и генералите показаха в берлинската операция, че са творчески зрели, решителни и отчаяно смели хора", пише маршал Георгий Жуков. В боевете за германската столица загиват над 75 000 съветски войници.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си