Как Съветският съюз планира да разгроми НАТО за една седмица

Учение на Красноармейския черноморски флот

Учение на Красноармейския черноморски флот

Михаил Кухтарев/Sputnik
Москва е убедена, че може да унищожи основния си враг, без да избухва пълномащабен ядрен апокалипсис.

По време на Студената война двете враждуващи суперсили - СССР и САЩ - са на крачка от избухването на гореща война помежду им. Всички са убедени, че третата световна война ще е ядрена и ще донесе взаимно-гарантирано разрушение.

През 1979 г. обаче съветските власти разработват план как да смажат най-заклетия си враг и да избегнат всеобщ ядрен апокалипсис. Планът "Седем дни до река Рейн" (който е разсекретен от полското министерство на отбраната чак през 2005 г.) обещава, че силите на НАТО в Европа ще бъдат разгромени само за седмица.

Отговор на агресията

Москва смята, че първият удар ще дойде от НАТО. Според плана алиансът ще хвърли атомни бомби над 25 обекта в Полша по р. Висла, като превърне страната в опустошително замърсена зона и на практика отреже достъпа на съветските войски в Източна Германия, Унгария и Чехословакия до основните им бази в СССР.

Това обаче незабавно ще задейства Варшавския договор. Съветските ядрени сили ще ударят Германия, Белгия, Нидерландия, Дания и Северна Италия. Така, централата на НАТО в Брюксел ще бъде разрушена.

Възможни оси на атака от страните във Варшавския договор

СССР не планира да удря САЩ, Франция и Великобритания, като целта е да се създаде разделение между западните съюзници. Съветите знаят, че не главното командване на НАТО, а американските, френските и британските лидери решават поотделно как и кога да използват ядреното си оръжие. Чрез тази маневра СССР ще ги изправи пред труден избор: да използват собствените си ядрени оръжия срещу Съветите и със сигурност да предизвикат ответен ядрен удар, да се бият, без да използват атомното си оръжие, или дори да останат встрани от конфликта. На фона на сложните отношения на Франция с НАТО (страната напуска алианса през 1966 г., макар че продължава да си сътрудничи с него), тази перспектива не е съвсем невероятна.

След ядрените удари, съветската, източногерманската и чехословашката армия планират да пробият вражеските линии към р. Рейн. Тъй като техните танкове са няколко пъти повече отколкото тези на алианса, успехът им е гарантиран. В същото време неутралната, но стратегически важна Австрия, трябва също да бъде атакувана и окупирана от унгарците.

Докато съветските сухопътни войски превземат важните мостове над реките, авиацията на Варшавския договор трябва да унищожи европейските летища и военни бази на НАТО.

Важната мисия е поверена на съветските ВМС. Те са натоварени със задачата да прекъснат всички комуникации между САЩ и Европа в Атлантическия океан и да попречат на американците да изпратят подкрепа на съюзниците си. Съветските подводници ще унищожат основния коз на американците - ударните групи от самолетоносачи. Междувременно съветските атомни подводници в Северния ледовит океан трябва да са готови да отговорят на евентуален ядрен удар от САЩ.

Наивен план

ВДВ на СССР

Москва вярва, че ако всичко мине по план, главните сили на НАТО в Европа ще бъдат разгромени в рамките на седем дни. Ако се наложи, съветската армия ще продължи да напредва към Франция. Шокираното и разконцентрирано лидерство на западните държави няма да има друг избор, освен да седне на масата за преговори и така ще бъде избегната пълномащабна ядрена война.

Съветското командване напълно пренебрегва доктрината за колективна отбрана на НАТО, обявена в рамките на Северноатлантическия договор от 1949 г., според която атака срещу една членка на алианса е атака срещу всички. НАТО е готов да ескалира пълномащабната ядрена война, ако дори и една от членките бъде атакувана с ядрено оръжие, независимо дали тази членка има собствено атомно оръжие или не.

Дори най-близките съюзници на СССР във Варшавския договор смятат плана "Седем дни до р. Рейн" за твърде оптимистичен и почти невъзможен за изпълнение. И все пак, Съветите провеждат тайни учения, базирани на този план в продължение на 10 години, чак до края на 1980-те години.

А колко всъщност мощна е съветската версия на НАТО?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"