Червените знамена се използват от бунтовници, протестиращи и въстаници още от древни времена, но стават особено популярни след Френската революция през 1789 година.
Френски революционери
Свободни източнициСпоред френски закон от 21 октомври 1789 г., "когато изглежда, че общественият мир е в опасност, служителите в общинската администрация трябва да обявят, че е необходимо мирът да бъде възстановен от военните сили." При изпълнението на тази извънредна обществена процедура, градската администрация, съгласно закона, трябва да спусне червени знамена от прозорците на градския съд и по улиците. "Когато бъде спуснато червеното знаме, всички събирания, въоръжени или не, се смятат за престъпни и се разпръскват с военна сила", продължава законът.
На 17 юли 1791 г. над 50 000 парижани се събират на "Марсово поле", за да подпишат петиция за свалянето на крал Луи XVI. Митингът минава без сериозни размирици, но въпреки това Националното учредително събрание вика Гвардията да разпръсне тълпата. След това кметът на Париж Жан Силвен Байи използва закона от 1789 г. и из града са спуснати червени знамена, за да се обяви извънредното положение. Но тълпата отказва да се разотиде. Следва сблъсък и гвардейците стрелят по събралото се множество. Убити са над 50 души, а стотици са ранени.
Оттогава червеното знаме, "белязано с кръвта на мъчениците", става емблема на потиснатия народ, революционното движение и борбата на работническата класа за нейните права. Червените фригийски шапки и червените шалове се превръщат в символи на Революцията заради цвета им.
През XIX в. червеното знаме се утвърждава като революционен символ. Тъй като водещите революционери на епохата са социалисти и анархисти, именно те усвояват правото над червения флаг, който се издига при всяко избухване на въстание срещу властта.
Аленото знаме с надпис "Свобода или смърт" става символ на Републиканците във френските революции през 1832 и 1848 година. В Русия червеното знаме се използва за първи път по време на въстание срещу премахването на крепостничеството в Пензенска област през 1861 година. През 1905 г. то е един от символите на Революцията в Русия.
След падането на Руската империя ролята на държавното знаме се изпълнява от правоъгълно парче червен плат, на което няма никакви надписи или емблеми. На 8 април 1918 г., докато говори на събрание на болшевиките във Всесъюзния централен изпълнителен комитет, Яков Свердлов предлага "нашето бойно знаме да стане наше национално знаме". Предложението е прието единодушно и на 14 април 1918 г. е подписан Указ за знамето на Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР). Официално, червеният цвят на знамето символизира героичната борба на съветския народ, воден от Комунистическата партия, за построяването на социализма и комунизма.
През 1922 г. червеният флаг става държавно знаме на новосформирания СССР. На 18 април 1924 г. е одобрен новият проект на червеното знаме на СССР със сърп и чук и петолъчка.
Сърпът и чукът са основната емблема на СССР, която в Съюза е прието да се нарича "герб". Той олицетворява съюза на работническата класа и селяните. Художникът Евгений Камзолкин (1885-1957) първи предлага двата предмета да бъдат използвани за украса на един от кварталите в Москва в чест на 1 май (Деня на труда) през 1918 година.
По-рано този съюз е изобразяван от друга емблема - чук и рало, но тя не става особено популярна. Емблемата със сърпа и чука е много по-лаконична, графична и символична. Тя е официално утвърдена като държавен герб на СССР в Съветската конституция от 1924 година.
А.Е. Сидиров. Реч на Ленин
Арт-БаладжиПетолъчката на знамето на СССР е символ на триумфа на идеите на комунизма на петте (населени, с изключение на Антарктика) континента на земята.
Петолъчката се появява за първи път като военен символ в царска Русия. Тогава я наричат "звездата на Марс" от името на древния римски бог на войната. На 1 януари 1827 г. е подписан закон, според който на еполетите на офицерите и генералите се поставят петолъчки. През 1854 г. звездата започва да се използва и на пагоните. По-късно петолъчката с двуглав орел се появява като обозначение върху военните влакове и вагони.
Празнична демонстрация на 1 май
Лев Поликашин/SputnikВ съветска Русия петолъчката символизира защитата на мирния труд от Червената армия (отново, също като в Древен Рим, където Марс е и покровител на селскостопанските работници).
През 1918 г. е одобрена скицата на значка за войниците от Червената армия под формата на червена звезда със златно изображение на рало и чук в центъра. Звездата символизира защитата, а ралото и чукът - съюза между работниците и селяните. През 1920-те години червената звезда започва да се използва и като официален символ на държавата, за да се стигне до 1924 г., когато тя става част от съветското знаме и официална емблема на СССР.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си