Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В руските народни приказки нерядко се споменава "терем"- малък дървен замък, в който са живеели семействата на знатни родове. Той се описва като висок няколкоетажен разкошен дървен дом, украсен се резба. Истинска мечта на приказен персонаж! Дали обаче терем е бил толкова прекрасен за истинските му обитатели?
Терем в действителност не е бил целият дом, а само горната му част – вторият и третият етаж. В реалния живот домът е бил украсяван с дърворезба, балкони и кули, а в приказките са му приписвали и невероятен разкош, включващ позлатени покриви, а дори е имало понятие "терем със златен връх ".
В приказките не са пестили пари и за интериорите на теремите и са купували скъпи килими, изографисвали са стените, а сводовете са покривали с ярки френски с изобразени звезди, слънце и луна.
В руския език думата "терем" и "тюрма" ("затвор") имат един произход и смисъл – "издигнато високо жилищно здание"(според речника на Дал). В средата на века сред знатните славяни е било прието мъжете и жените да живеят отделно. А жените старателно са били пазени от външния свят и от други мъже, разбира се. Именно за тях са правели такива надскройки-тереми, където те на практика са живеели като в истинско заточение. Приказките за това как храбър принц спасява девойката от кулата не са се появили току така.
Съдбата на жените от болярските семейства е била незавидна според съвременните разбирания. Момичето е можело да напусне дома на родителите само в два случая: да се омъжи и да се премести в терема на съпруга си или пък да влезе в манастир. И нерядко девойките са избирали втория вариант, особено ако са били от царски семейства (принцовете не са стигали за всички по разбираеми причини). Във всички случаи не е ставало дума за каквато и да било свобода на движение.
В терема е било забранено влизането на мъже на възраст над 12 години. Само деца, момичета, стопанинът на дома или свещеник са можели да пристъпят прага на женската част на къщата. Момичетата са можели "да се разхождат" на балкона, да гледат на улицата от кулите, ако ги е имало и да излизат с впряг за църковна служба, но само със спуснати щори на прозорците. В църквата жените е трябвало да бъдат така облечени, че никой да не вижда лицата им.
А през повечето време от своя "теремен" живот те са се занимавали с ръкоделие – правели са зестра за манастира или за себе си.
Разбира се такъв живот далеч не е бил по душата на всички жени и историците посочва примери за "смекчаване на режима". На съпругата на цар Алексей Михайлович, Наталия Наришкина (1651-1694), майката на Петър I, ѝ е било разрешено да пътува до църквата с отворени прозорци и често да излиза от терема. А при Петър I се слага край на изолацията на жените. Той официално премахва системата мъжете и жените да живеят отделно и въвежда модата на строителство на къщи по западен образец.
В московския парк Коломенское може да се види съвременно копие на дървения дворец на Алексей Михайлович от XVII век, с всички тереми и кулички в естествен размер.
В края на XIX в. и в началото на XX в. на вълната на популярността на "руския стил" терем се връща в архитектурата. Сред заможните семейства и в Русия, и в Европа се налага модата каменните домове да се оформят като тереми, като се добавят кулички, балкончета и се украсяват с резба. Е, сега знаеш наистина какво е терем.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
