Какво е можел да си позволи съветският гражданин в отпуск

Някои от по-старото поколение с носталгия си спомнят за безплатните карти за санаториум и домовете за отдих, които съветските граждани са получавали на работа. Диетично хранене по график, екскурзии и вечерни дискотеки. Други пък казват, че е било нещо много хубаво да имат възможност да посетят роднини на село, а за море дори не са могли и да мечтаят. Къпането в реката, риболовът и плевенето в градината са били единствените достъпни удоволствия. Какъв в действителност е бил отпускът за обикновения съветски човек?

Как се е заплащал отпускът

Санаториум "Бригантина", Анапа

Борис Кавашкин/TAСС

Самото понятие отпуск се появява в Русия едва през 1918 година. До 1967 г. руснаците почиват само 12 работни дни, после 15 (в сравнение със сегашните 28 календарни дни или 20 работни). Някои обаче са имали по-голям отпуск: например, ако човек работи в Далечния Север, той е имал право на 45 работни дни, в учебните заведения – от 24 до 48 работни дни, а за работа при вредни производства съветските граждани са могли да получат до 36 работни дни допълнително към редовия отпуск. Преди отпуска гражданинът е получавал така наречените "отпускни" пари плюс част от заплатата за отработените дни от месеца. Често е излизало, че "отпускните" за 2-3 седмици са били равни на 100% от заплатата. И, разбира се, повечето хора са предпочитали да почиват през лятото. Та какво е можел съветският гражданин да си позволи?

Ура! Дават карти за почивка!

Истина е, че през съветските години по цялата страна са работели множество санаториуми, в които хората са почивали и са се лекували. През 1970-те години те са били над хиляда в Краснодарския край, Крим, Абхазия, Байкал, Алтай.

"Ливадия", Крим

Владимир Вдовин/Sputnik

Гостите на такива санаториуми преминават цялостни изследвания, определят им специална диета, а вечер им организират развлекателна програма. По същество това е съветският All Inclusive, защото курортистите са могли на практика да не харчат за нищо.

Пятигорск

В. Кузмин/Sputnik

Самата карта за почивка три седмици на морето е струвала 160-220 руб. в зависимост от санаториума (месечната заплата е била около 170 руб.), в домовете за отдих без лечение – около 40 рубли. Не всички обаче са плащали пълната цена – обикновено работникът е плащал само една трета, а за пенсионерите, ветераните и самотните майки картите са били безплатни.  

Юрий Лизунов/ТАСС

"В Анапа в пансионата 'Еужени Котон' (френска общественичка) бях с баща ми с карта от профсъюза през септември 1986 година. Тогава едва бях преминал в 7 клас. Картата за почивка беше нещо като съветски олинклузив: включваше две легла в стая с четири легла, четири хранения и медицински изследвания при пристигането с назначение на всякакви лечебни процедури", разказва за своето детство Бен Елман в един форум. "Вече не си спомням имаше ли тоалетна в стаята, но пък със сигурност нямаше нито вана, нито душ. Всички се миехме в обща баня в пансионата. Хранеха ни много добре и винаги можеше да избираш ястията. Сградата на пансионата, доколкото си спомням, беше на практика на самото море. Нямахме никакви проблеми с местата на плажа".

Виктор Кошевой/ТАСС

Само че да попаднеш на такива места е било твърде трудно, особено ако става дума за санаториуми в Сочи или Ялта. За всяко предприятие са се заделяли определен брой карти за почивка и за тях е имало опашка. Обикновеният работник е могъл да се сдобие с карта веднъж на няколко години. Почиващите са били настанявани по няколко души в една стая и не е било възможно да отгатнеш кой ще ти бъде съсед. Много санаториуми днес са превърнати в обикновени хотели и, разбира се, вече имат "капиталистически" ценоразпис.

Черно море

Яков Рюмкин/Sputnik

Самостоятелно на юг

Съветският гражданин е можел да стигне до курортите и на собствен ход, ако успее да си купи билет за влак или самолет. Най-популярни дестинации са били южният бряг на Крим (Алуща, Ялта), Сочи, Анапа, Абхазия.

Свободно почиващият си е търсел жилище при местните. По-рано не е имало толкова много хотели и хостели както е сега, а пък и една стая е излизала относително евтино. Цената на едно легло, в Крим например, през 1970-те години е струвала от 1 до 3 руби за нощувка. При късмет семейните са могли да си наемат отделна стая, но пък самотните руски граждани са живели с неколцина непознати.

Черно море

Сергей Сметанин/Sputnik

"Два пъти съм ходила на Черно море в Севастопол с леля си. Почивахме на свои разноски (леля бе учителка, мама – инженер, плюс пенсия заради загиналия ми баща, който беше военен). В Юрмала също ходехме с мама на свободно летуване. За жителите на Питер беше по-лесно да си наемат стая, защото минаваха за културни хора, хазяите посрещаха ленинградските влакове", спомня си Диана от Санкт Петербург. "В Юрмала стаите струваха, доколкото си спомням, до 7 рубли".

Черно море

Олег Иванов/Sputnik

Ако пък човек е имал личен автомобил (нещо рядко в действителност), то въпросът с почивката се е решавал в полза на автотуризма. В "Жигулито" или "Волгата" са се натоварвали палатка, котле, храна за две седмици и цялото семейство е поемало на юг.

"Когато пътувахме някъде на неорганизирана почивка, вземахме със себе си колкото е възможно повече трайни храни. Консерви, булгур, сухи колбаси... Дори топяхме масло и вземахме в буркан. И непременно тоалетна хартия. Ако забравиш рулото - край. ТАМ вече не може да се купи", пише Елена от Москва, която сега живее в Прага. 

Сергей Метелица/TAСС

На юг хората са си готвели сами или са се хранели в столови. Порция шишчета е струвала 75 копейки, а вечеря в ресторант - 10 рубли за двама. Сред развлеченията е имало разходка с лодки (40-50 копейки за час), атракциони (50 копейки), морски разходки (1,5 руб.). От пътуванията туристите са си носели плодове, каквито нямат у дома. А понякога дори са си варили сладка от тях по време на почивката. 

Добре ли е да имаш къщичка на село?

Според данни на ТАСС през 1968 г. в Крим самостоятелно са почивали 3 млн. души и 1 млн. организирани туристи, а през 1988 г. - над 6 млн. самостоятелни пътешественици и 2 млн. гости на санаториуми и пансионати. В санаториумите в целия Съюз е имало 1,3 млн. места към 1991 година, а населението на СССР през 1989 г. е било над 286 милиона. 

Н. Желудович/TAСС

"От роднините ми далеч не всички са ходили на Черно море, а, между другото, и на Азовско и на Каспийско също не са били. От моите съученици (съответно и техните родители) пак далеч не всички са почивали на море. Когато служех в армията, особено когато вече бях в Сибир, според мен въобще никой от останалите наборници не беше ходил на море", пише популярният блогър Germanych.

Не всички са могли да си позволят самостоятелно пътуване до морето или на някоя туристическа база. И ако децата или студентите са можели да отидат на лагер, то възрастните са избирали най-бюджетния вариант – почивка на село. Малцина са имали собствени вили, но затова пък почти всички са имали роднини някъде на село. А там заниманията са били плевене на бурени в градината, къпане в местния водоем и риболов.

Твърде популярна практика е била наемането на вила през лятото. Този вид почивка е могъл да бъде много евтин и да означава наемане на една тераска или на няколко стаи в къщата. Цената е зависела от отдалечеността от големите градове и достъпността с транспорт. Но, разбира се, колкото и голяма или малка да е била вилата, винаги е имало течаща вода и тоалетна. 

Вижте и нашия списък с 11 топ дестинации за почивка в Съветския съюз!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.