Йосиф Джугашвили, обикновено момче от бедно грузинско семейство, през 1894 г. влиза в духовната семинария и е трябвало да стане свещеник. Само че, когато е на 15 години, той се запознава с марксизма, влиза в нелегални революционерски групи и започва съвсем друг живот. Някъде по това време Джугашвили започва да си измисля "имена". Години по-късно изборът му се спира на най-сполучливия - Сталин. Този негов псевдоним е по-известен от истинската му фамилия и с него той се записва в историята. Какво е станало, че Джугашвили да се нарече Сталин, и какво означава тази измислена фамилия?
В Русия псевдонимите са нещо обикновено и разпространено, особено сред интелигенцията и революционерите. Всички партийни членове и марксисти в нелегалност са имали по няколко, така че полицията да не може да върви по следите им. Ленин например е имал към 150. Широко разпространен обичай е било псевдонимите да се образуват от най-използваните руски имена.
"Това е било просто, лишено от всякаква интелектуална претенциозност, разбираемо за всеки работник и, най-важното, изглеждало е като истинско име за всички", отбелязва историкът Вилям Похлебкин в книгата си "Великият псевдоним".
Например Джугашвили избира псевдонима Иванович (от името на Иван), за да се регистрира на IV-я конгрес на партията. Такова производно от името е псевдонимът на Владимир Улянов - Ленин (от името Лена). И дори онези членове на партията, чиито истински фамилни имена са получени от руско име, също са вземали псевдоними - получени от друго име.
Втората най-силна традиция е била да се използват "зоологически" псевдоними - от породи на животни, птици и риби. Избирали са ги хора, които са искали по някакъв начин да откроят ярката си индивидуалност чрез подставеното име. И, най-сетне, специална група са били кавказците – грузинци, арменци, азербайджанци. Те твърде често да пренебрегвали правилата при избора на псевдоним с кавказки "оттенък". Коба – така най-често се нарича Джугашвили в партията до 1917 година. Това е най-известният му псевдоним след Сталин.
Бъдещият съветски лидер с група болшевики
Getty ImagesВ Грузия името Коба е много символично. Сред редица чуждестранни биографи на Сталин битува мнението, че той го е заимствал от името на героя на един от романите на грузинския класик Александър Казбеги "Отцеубиец". В него безстрашният Коба, който е селянин планинец се бори за независимостта на своята родина. Вероятно на младия Сталин този образ му е бил близък, трябва обаче да се има предвид, че за самия Казбеги името Коба е вторично.
Коба е грузинският еквивалент на името на персийския цар Кобадес, който покорява Източна Грузия в края на V век и прави Тбилиси столица за 1500 години. И именно този исторически прототип, като политическа фигура и държавен деец, допада на Джугашвили много много повече. Поразително сходни са дори и техните биографии.
Още през 1911 г. обаче възниква необходимостта той да смени главния си псевдоним – налагат го историческите обстоятелства. Дейността на Джугашвили започва да излиза далече извън пределите на кавказкия регион, неговите амбиции и връзките с руски партийни организации нарастват, а Коба като псевдоним е бил удобен само в Кавказ. Друга езикова и културна среда са изисквали и други обръщения. За първи път псевдонимът Сталин се появява през януари 1913 г. под труда "Марксизмът и националният въпрос".
Фотограф: Джеймс Е. Абе
Getty ImagesОтговорът на този въпрос дълго време наистина е бил неизвестен. Докато Сталин е жив, всичко, свързано с биографията му, не е можело да бъде предмет на обсъждане, на изследвания или дори на хипотези на който и да било историк. С всичко, свързано с "вожда на народите", се е занимавал Институтът по марксизма-ленинизма, в който се е съхранявал фондът на Йосиф Сталин със специално пазени засекретени материали. Фактически, докато Сталин е жив, никакви изследвания по тези материали не са правени. И дори след смъртта му дълго време нищо от тях не е проучвано заради осъждането на култа към личността на Сталин.
При все това, вече след революцията, в началото на 1920-те години в партийните среди се разпространява мнението, че "Сталин" е просто превод на руски език на грузинския корен на неговата фамилия "Джуга", която уж също означавала "стомана". Отговорът като че ли е тривиален. Именно тази версия многократно е упоменавана в литературата за Сталин и въпросът за произхода на псевдонима се е смятал за "решен".
Всичко това обаче се оказва измислица или по-скоро просто неточно (и погрешно) мнение, битуващо дори и сред грузинците. През 1990 г. грузинският писател драматург и бивш затворник в сталински концлагери Кита Буачидзе пише по този повод следното: "Джуга" изобщо не означава "стомана". "Джуга" е много древна езическа грузинска дума с персийки оттенък, вероятно, разпространена през периода на иранското владичество над Грузия, и означава просто име. Значението, както е с много имена, е непреводимо. Име като име, като руското Иван. Следователно Джугашвили означава просто "син на Джуга" и нищо друго".
Излиза, че произходът на псевдонима няма никакво отношение към реалната фамилия на Сталин. Когато това става очевидно, започват да се появяват различни версии. Сред тях е и историята, че Сталин е взел псевдоним, основаващ се на фамилията на неговата партийна съратничка и любовница Людмила Стал. Ето и друга версия: Джугашвили си е избрал за никнейм в партията единствения съзвучен с псевдонима Ленин.
Историкът Вилям Похлебник обаче излиза с най-любопитната хипотеза, плод на изследователска работа. Според него прототип на псевдонима е фамилията на либералния журналист Евгений Стефанович Сталински, един от видните руски издатели на периодика и преводач на руския език на поемите на Руставели "Рицар в тигрова кожа". Сталин много е обичал тази поема се е възхищавал на творчеството на Шота Руставели (неговият 750-годишен юбилей се отбелязва тържествено през 1937 г. в Болшой театър).
По някаква причина обаче той се е разпоредил да бъде скрито едно от най-добрите издания. Многоезичното издание от 1889-а с превод на Сталински е иззето от изложбените експозиции и библиографските описания и не се споменава в статиите на литературни критици. Историкът заключава: "Сталин, давайки разпореждане да бъде скрито изданието от 1889 г., е бил загрижен на първо място "тайната" за избора на неговия псевдоним да не бъде разкрита". Така дори "руският" псевдоним се оказва тясно свързан с Грузия и с юношеските спомени на Джугашвили.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си