Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Кучи син" - така Фидел Кастро реагира през 1962 г. на новината, че Никита Хрушчов, генерален секретар на ЦК на КПСС, е решил по време на Карибската криза да изтегли от Куба балистичните карети със среден обсег в замяна на обещание на САЩ да не нахлуват на Острова на свободата. Или поне така гласи съобщение на сайта на Държавния архив на Мурманска област.
На Кастро не му харесало, че зад гърба му Хрушчов решил да направи отстъпки на американците. В Куба се е разпространявал лозунга "Никита, Никита, даденото не се взема обратно".
Хрушчов не е имал намерение да се кара с Фидел и през януари 1963 г. праща на кубинския лидер писмо, в което обосновава решението си да изтегли ракетите "единствено поради съображения за международната сигурност" и го кани да посети Съветския съюз.
За пътуването на Кастро до Русия е взето решение в Хавана да бъде изпратен самолет Ту-114Д през Мурманск, един от руските градове в Далечния север. Фидел по неизвестни причини не пожелава да лети с предложения самолет, а предпочита да стигне до СССР с редовен полет на "Аерофлот".
"Нашият Ту-114, разказва посланикът в Куба по това време Александър Алексеев, заради някаква уж неизправност, бе откаран в отдалечена част на хаванското летище и през нощта Фидел с група от 20 съпровождащи го души се качил на борда на самолета не по централната стълба (конспирация!), а по стълбичка през люка на товарния отсек. Когато Фидел обявил в самолета целта на пътуването – до СССР през Мурманск, настанала неудържима веселба, подсилена от факта, че почти никой не бил взел със себе си необходимите вещи".
Полетът, както се съобщава на сайта на архива, бил дълъг. По време на пътуването Кастро играл на шах, разговарял, чел, мерил топла шапка и помолил да му кажат резултатите от мача на бейзболните отбори на САЩ и Куба, който се е играел в Бразилия на Панамериканските игри. Бордовият радист Александър Аникин попитал Москва и оттам му съобщили, че кубинците са победили. Фидел отговорил "Така си и мислех...".
В същото време в Мурманск тече с пълна пара подготовката за пристигането на Кастро. Опитват са се да запазят в тайна пристигането му, но живото радио – от уста на ухо – е задействано.
"В града по това време никой не си боядисваше оградата, а сега десетки бояджии неуморно се бяха захванали на работа. Снегът все още беше на преспи и боядисваха докъдето оградата се вижда. Навсякъде бяха окачили знамена, макар че до майските празници имаше още много време. Оркестърът на пожарникарите на Мурманск "тайно" разучаваше химна на Куба", спомня си сътрудникът на КГБ Николай Леонов.
На 27 април 1963 г. самолетът се приземява към три часа в авиобазата Оленя край Оленегорск.
"Гръмнаха аплодисменти, заглушавайки звуците на оркестъра. Вятърът развяваше съединените в едно държавни знамена на Съветския съюз и на Република Куба. И ето че на стълбата се показа високият, енергичен, брадат човек, чийто мъжествен облик познава целия свят", съобщава на читателите специалният кореспондент на "Правда". Той излиза от самолета с кожена ушанка и куртка в защитен цвят, изслушва химните на Куба и СССР и се качва на автомобила, който отвежда делегация до специалния влак до Мурманск.
В Мурманск Фидел Кастро пристига в 10 часа сутринта. По това време десетки хиляди местни жители са изпълнили целия площад пред гарата и съседните улици, учениците са избягали от училище, а работниците са изоставили заводите, за да видят кубинския лидер.
"Хората се бяха покатерили на покриви, висяха по стълбовете, всички посрещаха кубинците бурно. Някои дори бяха със сълзи в очите. Всички на висок глас приветстваха Куба и нейния лидер, всички скандираха "Viva Cuba!". Това е цитат от писмото на бащата на жителката Петрозаводск Алена Алатало, който тя чете. Баща ѝ е бил пряк очевидец на пристигането на Кастро в Мурманск. Според неговото описание Фидел бил "с уморени, но щастливи очи, много скромен и харесван от всички".
"Температурата тук не е такава, с каквато сме свикнали в нашата страна, студено е. Но в сърцата ви има силна топлина. И тази силна топлина ние, всички кубинци, пристигнали на вашата земя, я усещаме", казва тогава Фидел в приветствената си реч.
След срещата Кастро се отправя към местната вила на Хрушчов, която става негова резиденция по време на това пътуване. Фидел се радва на снега – подхвърля го във въздуха, посипва се с него, опитва го на вкус и ходи по преспите, затъвайки почти до кръста. Опитва се и да кара със ски, но те постоянно му се откачат.
Кастро посещава след това ледоразбивача "Ленин", мурманското рибно пристанище и рибния комбинат. Там той хапва шишче от зъбатка, опитва студено пушени палтус и костур и други ястия. Най-много му харесват рибените пелмени. На сбогуване му подаряват огромен палтус, който той едва успява да задържи в ръцете си.
"Когато Кастро излезе от рибния комбинат, там също го чакаха много хора. На пристанището имаше купчина бъчви. Хора седяха и стояха на тях. Едни момичета помолиха да се снимат с него. Кастро бързо се качи на една бъчва и ги снимаха всичките за спомен", пише бащата на Алена Алатало.
Сутринта на 28 април Фидел Кастро отива да види съветския Северен флот и се качва на борда на ескадрен миноносец. Подаряват на кубинския лидер черна шуба с бяла кожа, за да се стопли (такива шуби тогава са носели военните моряци) и офицерска шапка-ушанка. Той изкарва целия ден, облечен с тях.
След като слиза от борда, Кастро наблюдава как от крайцера се отдава в негова чест официален салют - 21 артилерийски залпа. След това му показват подводница с балистични ракети. Кастро моли да се отворят люковете и да издигнат в стартово положение една от ракетите.
"Хайде, другари, да аплодираме това чудо на техниката – постижение на съветските учени и конструктори. Тази ракета охранява мира и спокойствието на нашите страни и народи", казва Кастро за ракетата.
Според Николай Леонов само затова Кастро отива да види Северния флот.
"Неговата главна задача беше с очите си да се убеди, че Съветският съюз има адекватни средства за отговор на ядрената заплаха от страна на САЩ", спомня си Леонов.
След това показват на Фидел военното летище Североморск-1, където той не се задържа дълго. Веднага след опознавателната екскурзия той поема с Ил-18 към Москва. Обратно до острова на Свободата команданте отново лети през Колския полуостров.
От еднодневното посещение на Фидел в Мурманск са минали повече от 50 години, а местните жители и досега си пазят топли спомени за визитата на кубинския лидер. На сайта на архива може да се прочете следният коментар на местна жителка:
"Един от най-ранните и силни спомени от детството са сълзите ми, че не можах да видя как по улица "Ломоносов" преминава Фидел Кастро. Имаше много хора с кубински и съветски флагчета в ръцете... Дълго време Кастро все не идваше. Аз се залисах и се заиграх с едно момиче на тревата. И пропуснах всичко. Мама ме успокои със следното обяснение: Никой не видя Фидел Кастро, само протегната от колата ръка, с която той приветстваше жителите на Североморск... "Куба - моя любов!"
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си