Историята на кочияшите: кой превозва руснаците на дълги разстояния преди железниците?

Пристигайки в Русия през 1839 г., френският маркиз Астолф дьо Кюстин е шокиран от изключителната скорост, с която руските файтони изминават пътя Москва-Петербург, първото "скоростно шосе" на Руската империя. "Опитвам се да се науча как да казвам 'по-леко' на руски, а други пътници, напротив, настояват те да побързат", пише дьо Кюстин.

"Тройка" на Червения площад. Стара Русия", Александър Соколов (1960), Централен дом на художника.

Сергей Пятаков/Sputnik

"Руски кочияш, облечен в дебел кафтан, [...] на пръв поглед изглежда жител на Изтока; в начина, по който скача на файтона, се забелязва азиатска пъргавина. [...] Грацията и лекотата, бързината и надеждността, с които той управлява живописен впряг, енергичността в най-малките му движения, ловкостта, с която скача на земята, гъвкавата му талия, неговото изправяне, накрая целият му външен вид извиква в паметта природно най-грациозните народи на земята...", пише де Кюстин.

Кочияшите, които толкова впечатляват френския гост, са наистина специални хора, отделна каста в руското общество. Тяхната професия е една от най-старите в руската държава - всъщност пътните станции помагат за създаването на тази държава.

Имперски кочияши

"Когато служих като кочияш в пощата" - тези думи от стара руска песен са познати на всички. Но замисляме ли се защо кочияшът "служи" в пощата?

Ям (пощенска станция) при устието на реките Усури и Сунгаче.

МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

"Ямщик" - от думата "ям" - в монголската империя на Чингис хан тази дума означава постройка на дълъг път, в която се държат коне. Системата от станции, създадена или при Чингис хан или при неговите потомци е ноу-хау, което позволява на монголците да създадат най-голямата империя в историята.

Системата се използва за свързване на центъра на Монголската империя (а след това и нейния наследник, държавата на Златната орда) с покрайнините. За да могат посланиците на владетеля да преодоляват огромни разстояния възможно най-бързо, по пътищата, на определено разстояние една от друга са поставени станции, в които посланикът може да смени уморените коне със свежи, да си почине и да продължи пътуването. Когато зависимостта от Златната орда е преодоляна, тази система в руските земи се запазва и се използва за връзка между руските градове.

А. А. Дейнека

"Великият суверен, московският княз, има кочияши в различните части на княжеството си с достатъчен брой коне, така че където и князът да изпрати свой гончия, за него ще има коне", пише австрийският дипломат Сигизмунд Херберщайн за ямските служби от XVI век.

Руските ямски станции са разположени на разстояние 40-60 км една от друга (приблизително колкото дневния пробег на един кон). Издръжката им се осигурява от местното население, което носи въведената от монголо-татарите "ямска повинност" (заменено с данъци в началото на XVIII век). Населението е длъжно да поддържа пътищата и гарите в ред, да доставя каруци, коне и храна за тях, както и да отделя служителите си за дежурство по станции и собствени кочияши - тези, които участват в превоза на държавни служители и товари. Управлението на ямските служби се извършва от отделно учреждение - "Ямски приказ".

Има много желаещи да станат кочияши - защото те и техните семейства се освободени от държавни данъци, получават земя за строеж на къща и заплати. Работата обаче не е лесна - кочияшът трябва да бъде силен и издръжлив, трезвен и отговорен. Когато постъпи на служба, той обещава, че "няма да се напива по кръчмите, няма да краде, няма да бяга и да изоставя поверените му коне". Изисква се да превозва пътници, телеграми, товари, а всеки кочияш трябва да държи поне 3 коня и да следи за здравето им.

По Тверская-Ямская

П.О.Ковалевский

През 1693 г. Петър Велики издава личен указ за организацията на пощи "от Москва до Переславъл Залески, Ростов, Ярославъл, Вологда, Вага". С указа са наложени строги изисквания за работата на кочияшите - особено за транспортирането на кореспонденция, която трябва да се носи "внимателно, в торбички, под пазвата, за да не се намокри от дъжда и да не я изпусне по пътя в нетрезво състояние (ако се намокри или загуби, ще бъде измъчван)". В случай на нарушаване на целостта на восъчните пломби на държавните писма на кочияша се очаква разпит в Москва (което отново означава изтезание). И за всеки час закъснение кочияшите получават един удар с камшик. Като цяло службата не е лесна.

Следователно кочияшите постепенно се оформят като отделна каста - умението за управление на коне и изкуството да се впрягат, тънкостите в службата и пъргавостта се учат от най-ранна възраст, а кочияшите живеят компактно, в отделни ямски селища. Както в Москва, така и в Ярославъл (друг руски град, известен със своите кочияши), но и в много други градове е имало и все още има ямски улици - там живеят те.

Традициите в техните семейства са силни. До края на XIX в. безусловната глава на семейството на кочияша е най-възрастната жена или бабата  - тъй като мъжете прекарват по-голямата част от времето си на пътя, домът остава под контрола на жените. Кочияшите са религиозни, особено почитат светиите Флор и Лавър, които са считани за покровители на конете - например главният московски конски пазар се намира на "Зацепа" (близо до сегашната жп гара Павелецки), където все още стои църквата на Флор и Лавър.

Документ за пътуване с пощенска кола от Москва до Санкт Петербург на лейтенанта от егерския полк на императорската гвардия, г-н Дурасов.

Държавен музей за изобразителни изкуства "А. С. Пушкин"

За обикновения пътешественик кочияшът работи по следния начин: ако имаш пари, можеш да пътуваш с държавни коне, предоставени от пощата. За целта е необходимо да получиш пътен лист - специален документ за използването на държавни коне и файтон. След като го представиш в пощенската станция и платиш за "пробега" - пари за изминаването на определено разстояние - пътуваш до следващата станция с кочияш, който след това се връща обратно на "своята" станция.

Като цяло само елитът може да си позволи кочияши. Но за такива пари те бързат като луди. Абат Жан-Франсоа Жоржел пише в своята книга "Пътешествие до Санкт Петербург по времето на император Павел I": "Руските кочияши карат крайно бързо, почти през цялото време конете галопират... постоянно рискуват да счупят каретата и да се преобърнете и трябва да ги заставите да се движат по-бавно". Опитните руски пътници предварително вземат резервни оси в багажа си, тъй като знаят, че със сигурност ще бъдат необходими.

Ще яздя с подсвиркване

Куриер. Картина на неизвестен художник по скица на А. Орловски

Public domain

Значението на този фразеологизъм е именно в комбинацията от бързина и знаменитото ямско подсвиркване. Въпреки че с декретите си Петър се опитва да въведе специални сигнални рогове по немски модел, те не са възприети. Съществува дори легенда за кочияш, който изгаря устните си с киселина, само и само да не използва този еретичен "предмет". Кочияшите сигнализират за приближаването си с подсвиркване и викове, а през втората половина на XVIII в. на мода идват валдайските камбанки, закачени под арката на конете. Вярно е, че те звънят толкова силно, че през 1834 г., с указ на Николай I, ездата с тях е предписана само за куриерски тройки и пожарни впрягове.

"Портрет на император Николай I в шейна", 1950-те.

Николай Сверчков

Е, скоростта е много по-висока от тази в Европа - не напразно чужденците се страхуват! Разстоянието от Новгород до Москва, което е 562 версти (около 578 км), се изминава от водача за по-малко от три дни. А Пушкин в "Евгений Онегин" пише: "Летят неуморими тройки и мяркат се пред твоя взор ред стълбове като стобор". Припомняме, че една верста, е 1066 метра!

Вижте още 10 факта за руската тройка!

Разбира се, именно бурното развитие на железниците в Русия, започнало през 1851 г. с откриването на линията Москва-Петербург, слага край на професията на кочияша. Сега цялата кореспонденция и товари започват да се доставят с влакове, а пътниците на дълги разстояния скоро започват да се придвижват с влакове. Кочияшите постепенно се връщат в своето съсловие – селячеството, и остават в народната памет само във фолклора и класическата литература.

Наваринското сражение: как Русия, Англия и Франция побеждават турците?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.