Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Преди да отиде на руска служба, шотландецът Патрик Леополд Гордън оф Охлухрис успява да служи на Швеция и Полша. Той се доказва толкова впечатляващ по време на руско-полската война (1654-1667), че възхитеният руски посланик във Варшава Замятня Леонтев го убеждава да премине в лагера на цар Алексей Михайлович.
След много години, прекарани във войни срещу турците и кримските татари по южните граници на руската държава, Патрик Гордън става един от приближените и съратниците на Петър Велики, като му помага да извърши мащабни промени в страната. Отличен теоретик и практик на военното дело, той става "кръстникът" на руската гвардия: занимава се с бойна подготовка на първите гвардейци, учи ги как да строят, въвежда ги във фортификационното дело и създаването на военни лагери и т.н.
Като един от командващите, шотландецът участва в Азовските походи от 1695-1696 г., по време на които Русия прави първата стъпка към укрепване на позициите си в Черноморския регион. На погребението на Патрик Гордън, който умира през 1699 г., Петър Велики казва: "Давам му само шепа земя, а той ми даде цяла огромна земя с Азов".
Портрет на граф Мюних Хайнрих Бухолц
Музей ЕрмитажКогато през 1721 г. саксонският граф Бурхард Кристоф фон Мюних получава покана да постъпи на служба при руския владетел Петър Велики, той вече е служил като военен инженер в четири европейски армии и е преминал през безброй войни и конфликти. В Русия обаче граф фон Мюних получава името Христофор Антонович Миних и първоначално е ангажиран основно с граждански обекти: полага пътища, изгражда пристанища и обхожда канали.
С възцаряването на Анна Ивановна през 1730 г. на Миних е възложено да реформира армията. Христофор Антонович свършва страхотна работа: той оправя финансите на армията, създава гарнизонни училища и болници за ранените, основава първия в Русия Дворянски кадетски корпус. При него в руската армия се появяват първите хусарски и сапьорски полкове, построени и модернизирани са над петдесет крепости.
Миних се проявява и на бойното поле като военачалник. През 1736 г. руската армия под негово командване нахлува за първи път в историята на Крим и изгаря столицата на Кримското ханство Бахчисарай. На 28 август 1739 г. той побеждава числено превъзхождащата го армия на Османската империя (60 000 срещу 90 000 души) в битката при Ставучани, губи само 13 войници (загубите на врага възлизат на повече от хиляда). Тази победа развенчава легендата за "непобедимите турци" и поставя началото на поредица успехи, съпътстващи руските войски във войните с Турция през XVIII век.
Истински войник, Христофор Антонович не е много добре запознат с тънкостите на придворните интриги. През 1741 г. по заповед на Елисавета Петровна той е изпратен в изгнание в Урал, където остава 20 години. През 1762 г. император Петър III връща 78-годишния Миних в Санкт Петербург. Екстравагантният и непредсказуем монарх успява да настрои цялото си обкръжение срещу себе си, което в крайна сметка води до свалянето му и идването на власт на съпругата му Екатерина II. Благодарен за освобождаването, фелдмаршалът е почти единственият, който остава верен на Петър III по време на преврата. Императрицата не наказва стария германец. Напротив, тя сбъдва старата му мечта – назначава го за губернатор на Сибир, какъвто той е до смъртта си през 1767 година.
Самюъл Грейг
Рибински музей-заповедникПодобно на много шотландци преди и след него, за Самуил (Самюъл) Грейг не е лесно да напредне в системата на британския военноморски флот. Когато разбира, че Русия се нуждае от способни чуждестранни морски офицери, той не се поколебава.
По време на битката при Чешме (1770), една от най-славните в историята на Русия, Грейг ръководи ударна група кораби, които нанасят решаващ удар по османския флот. В резултат на това врагът губи 15 от своите 16 линейни кораба, 6 фрегати, както и 11 000 войници и моряци.
Самуил Грейг се доказва не само в битка, но и прави много за развитието на руския военноморски флот. Благодарение на него е съществено усъвършенствана корабната артилерия, разработени са нови типове съдове и за първи път в Русия подводната част на корабите е обшита с медни листове, което дава възможност да се подобрят техните ходови качества.
През 1788 г. 34-годишният лейтенант от британския флот, шотландецът Робърт Кроун, постъпва на служба в Балтийския флот на Русия, където получава руското име Роман Василиевич и командването над ветроходно-гребния катер "Меркурий". Не му се налага да чака дълго момента, за да се докаже, - през същата година започна войната със Швеция (1788-1790).
Кроун има решителност и храброст, умее правилно да избира подходящия момент за нападение. Със само 24 оръдия на борда той смело атакува и взема на абордаж 44-оръдейната фрегата "Венера" и помага за превземането на 64-оръдейния кораб "Ретвизан". В битката при Виборг на 3 юли 1790 г. неговият "Меркурий" потапя 12 шведски гребни кораба.
Участието в последвалите войни срещу Франция издига Кроун на върха на кариерата му. Шотландецът се справя добре в англо-руската инвазия на Холандия, както и във военноморската блокада на френските и датските пристанища. През 1814 г. на вицеадмирал Роман Кроун е оказана специална чест - крал Луи XVIII се завръща във Франция от заточението си в Англия на флагманския кораб на неговата ескадра.
Портрет на Лудвиг Хейдън
Лична колекция, Ден ХаагКогато през 1795 г. френската армия окупира Холандия и принуждава нейния щатхолдер (владетел) принц Вилхелм V Орански да избяга, морският офицер граф Лудвиг-Сигизмунд Густав фон Хейдън остава верен на изгнаника, за което е затворен за няколко месеца. След като е освободен, той решава, че по-нататъшното пребиваване в родината му може да бъде опасно за него, и се заклева във вярност на Русия.
Графът, приел руското име Логин Петрович Гейдън, води войни с Швеция през 1808-1809 г. и Наполеонова Франция, но основната битка в живота му е Наваринското сражение срещу турско-египетския флот през 1827 година.
Ескадрата на издигналия се до ранг на контраадмирал Гейдън не само издържа на главния удар на врага, но и го разгромява в центъра и десния фланг. Победата изиграва значителна роля за успеха на гръцкото националноосвободително движение и Гърция не забравя подвига на военноморския командир: на него е кръстена улица в Атина, издигнат е паметник в Пилос, а за стогодишнината от значимата битка е издадена пощенска марка с образа на Логин Петрович.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си