Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Пьотр Нестеров и Nieuport IV.G
Свободни източнициПреди началото на Първата световна война руската империя има най-многочислената военно-въздушна флотилия в света: 264 аероплана и 14 дирижабъла. Именно в Русия е проектиран първият в историята сериен многомоторен бомбардировач "Иля Муромец", а на базата му е създаден хидроплан за руската императорска флотилия, която няма аналог. През декември 1914 г. Николай II създава първата в историята на авиацията ескадрила от бомбардировачи.
Самолет "ИляМуромец" на И.Сикорски
Свободни източнициПри все това на руската императорска военно-въздушна флотилия не ѝ е било писано да заеме лидерска позиция сред световните въздушни флотилии. Главната причина за това става слабото техническо оборудване.
Авиационният парк на Русия, който през август 1914 г. разполага основно с френски моноплани "Нюпор", е твърде износен. В резултат на това повечето загуби в началото на конфликта, които понякога достигат до 90 %, са се дължали не на поражения във въздушни боеве, а на аварии заради технически повреди.
В руската империя на практика изобщо не са се произвеждали авиационни двигатели. Малко производство е имало само в подразделението на френския завод а "Гном и Рон" (Gnome et Rhône), а основното количество мотори са се купували от чужбина. Тази стратегия предизвиква остър дефицит, когато през 1916 г. съюзниците рязко съкращават доставките на двигатели, защото самите те са се нуждаели от тях след големите загуби на самолети в Сом.
П. Н. Нестеров и механика му Г. М. Нелидов
Научно-мемориален музей на професор Н. Е. Жуковски/russiainphoto.ruНе по-малко сериозен е бил и проблемът със слабата подготовка на летателния състав. Обучението върви бавно и се налага вече в разгара на войната пилотите да бъдат пращани на стаж във Франция. Офицер на име Цветков пише: "...само малцина по-любознателни курсанти летци по собствена инициатива изучаваха устройството и работата на мотора, как се ремонтира и регулира, като наблюдаваха работата на техническия персонал. Повечето офицери бяха на мнение, че тези знания не са им необходими". Освен това Русия се оказва единствена от воюващите страни, която няма план за мобилизация на гражданските летци.
Летци от 20-ти корпусен отряд
МАММ/МДФ/russiainphoto.ruПо брой на победите най-добрите руски пилоти силно отстъпват пред "Червения Барон" Манфред фон Рихтхофен и други германски и британски асове. По героизъм обаче те са могли да бъдат пример за западните си колеги. Именно руските пилоти Пьотр Нестеров и Александър Казаков са първите в историята на авиацията, които правят таран във въздушен бой.
Въздушен бой
МАММ/МДФ/russiainphoto.ruЧесто руското командване не е разбирало как ефективно да използва своите военно-въздушни сили, а понякога силно е недооценявало ролята им. Отчасти именно фактът, че командващия 2-а армия генерал Александър Самсонов пренебрегва данните от въздушното разузнаване за придвижването на 17-и корпус на Август фон Макензен става причина за катастрофалното поражение на руските войски в битката край Таненберг в края на август 1914 година.
Непосредствено преди войната изобретателят Глеб Котелников представя пред съда на обществото първия в света парашут. Само че командващият на императорската военноморска флотилия, великият княз Александър Михайлович, който като прави немалко неща за развитието на руската авиация, този път не успява да съзре потенциала в това изключително важно изобретение: "Парашутите в авиацията са вредни, защото при най-малка опасност, идваща от неприятеля, летците ще се спасяват с парашути, обричайки на гибел самолетите. Машините са по-скъпи от хората. Ние внасяме машите от чужбина, затова трябва да ги пазим. А хора ще се намерят, ако не тези, то други!" Парашутите започват широко да се използват в чужбина, но не и в Русия. Спешно снабдяват с парашути и руските летци, едва когато войната вече тече и е в разгара си.
Voisin III
МАММ/МДФ/russiainphoto.ruИма обаче и положителни примери за военно-въздушните сили. На 31 август 1914 г. командващият 8-а армия генерал Алексей Брусилов се обръща към върховното командване със следното искане: "Понастоящем съм лишен напълно от въздушни апарати, които са толкова ценни за разузнаването, а това поставя управлението на войски в изключително трудно положение. ... Покорно моля Ваше императорско височество да окаже на армията величайша помощ с "Фарманам-и" и "Нюпорам-и". Дейността на летците в разузнаването е наземанема".
През 1916 година, когато вече е командващ Югозападния фронт, Брусилов вече масово ще използва авиацията в една от най-големите операция в цялата война, известна като Луцкия или Брусиловския пробив. Използването на самолети не е пренебрегнато и при Ерзерумското настъпление срещу турците в началото на 1916-а, при издирването на вражески подводници в Черно море и бомбардировките на полската крепост Пржемисл, върху която руската авиация хвърля над 200 бомби.
Когато Февруарската революция от 1917 г. унищожава руската империя, във военно-въздушните сили на страната е имало 1039 самолета, от които само 590 са били в действащата армия. За четирите години на войната ситуацията на практика не се променя: значителна част от авиационния парк е от остарели модели в незадоволително техническо състояние, а повечето от тях не са били изгубени във въздушни боеве или пък свалени от вражеската въздушна отбрана, а заради технически неизправности. Както и по-рано, трябвало е да се залага не на самолетите, а на трудолюбието, упоритостта и героизма на руските летци.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
