Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
След края на Първата световна война немската армия, някога най-силната в Европа, представлява жалко зрелище. Според условията на Версайския мирен договор, нейната численост е намалена до едва 100 000 войници. На немците им е забранено да имат бронетанкова войска, военна авиация, подводен флот, а също и да се занимават с военни изследвания и разработки.
Райхсверът – въоръжените сили на Ваймарската република, няма намерение да се примири с горчивата си съдба. Немските военни са твърдо решени да развиват своята армия, но на немска територия това е невъзможно заради строгия надзор на съюзниците.
Решение е намерено скоро след това: Германия се обръща към съветска Русия с предложение за сътрудничество. Тази държава-изгнаник току-що е преживяла опустошителна Гражданска война и чуждо вмешателство, заобиколена е от враждебни държави и дори не е призната от нито една водеща сила в света. Както отбелязва главнокомандващият на Райхсвера Ханс фон Зеект: "Скъсване с Версайското нареждане може да бъде постигнато само при близък контакт със силна Русия".
В Москва се радват да прекъснат тази блокада чрез подобряване на отношенията с Германия. Освен това военното сътрудничество с все още висококвалифицираните немски военни е жизненоважно за модернизацията на Червената армия.
Преговорите за военно сътрудничество между Москва и Берлин започват още преди края на съветско-полската война (1919-1921). Двете страни се сближават много заради общите антиполски настроения: Германия, точно както Русия, е принудена да отстъпи на поляците част от територията си, както това се случва по време на Великополското въстание през 1919 година. Въпреки това тогава няма идея за военно-политически съюз.
През 1922 г. в малкия италиански град Рапало немците и болшевиките се договарят да възстановят дипломатическите си отношения. Докато публично се сключват икономически споразумения, неофициално се водят преговори за сътрудничество в обучението на военни пилоти, танкисти и разработването на химическо оръжие.
В резултат на това през 20-те години в Русия се появяват редица немски тайни училища, центрове за обучение и военни изследвания. Правителството на Ваймарската република не пести от тяхната поддръжка и ежегодно отделя за това до 10% от военния бюджет на страната.
Съветско-германското военно сътрудничество протича в атмосфера на пълна секретност. Берлин се нуждае много повече от това съдействие, отколкото Москва. През 1928 г. съветският упълномощен представител в Германия Николай Крестински пише на Сталин: "От държавна гледна точка ние не правим нищо, което да противоречи на каквито и да било договори или норми на международното право. В този случай германците нарушават Версайския договор и трябва да се страхуват от разобличение, на тях им е нужно да мислят конспирации".
През 1925 г. близо до Липецк (на около 400 км от Москва) тайно е създадено немско авиационно училище, чиито разходи са поети изцяло от Германия. Съгласно споразумението, там се обучават както немски, така и съветски пилоти, които усвояват опит от западните си колеги.
Освен изучаването на теорията се провеждат и изпитания на нови самолети, авиационна техника и оръжия, учат се тактически способи за въздушен бой. Самолетите са закупени от немското военно министерство чрез посредници от трети страни и са доставени на територията на СССР. Така, първата партида е от 50 холандски изтребителя Fokker D-XIII, които пристигат разглобени в авиационния център на Липецк.
Периодът на обучение на немските пилоти в СССР е около 6 месеца. Те пристигат в Липецк тайно, като изполват измислени имена и са облечени в съветски униформи без отличителни знаци. Преди да заминат за авиационния център, те биват официално уволнени от Райхсвера, а след завръщането си биват приети обратно, а званията им са възстановени. Пилотите, загинали при изпитания, биват докарани у дома в специални кутии с надпис "машинни части".
Повече от 100 немски пилоти са обучени в авиационното училище в Липецк през 8-те години от съществуването му. Сред тях са такива важни фигури на бъдещия Луфтвафе като Юго Сперле, Кърт Штудент и Алберт Кеселринг. В началото на 1930-те години както германците, така и руснаците започват да губят интерес към авиационното училище край Липецк.
Немците, след като са заобиколили много от ограниченията на Версайския договор, вече частично са в състояние да обучават въоръжените си сили на своя територия. Руснаците от своя страна, разбират, че военнотехническото сътрудничество с идеологическия враг е невъзможно след като нацистите идват на власт през 1933 година. През същата година авиационното училище е закрито.
Договорът за организацията на немското танково училище в СССР е сключен през 1926 г., но то започва да функционира чак в края на 1929 година. Училището "Кама", разположено близо до Казан (на 800 км от Москва), и е посочено в съветските документи като "Технически курсове на ВВС".
"Кама" работи на същия принцип като "Липецк": пълна секретност, финансиране главно за сметка на германската страна, съвместно обучение на съветски и немски танкисти. На полигоните край Казан се тества активно танково въоръжение, средства за комуникации, изучава се тактиката на танковия бой, камуфлажа и взаимодействието в рамките на танковите групи.
Изпитателните танкове, така наречените "Големи трактори" (Grosstraktoren), са тайно произвеждани по заповед на немския военен отдел. Те се правят от водещите предприятия в страната ("Krupp", "Rheinmetall" и "Daimler-Benz") и биват доставяни на СССР в разглобен вид. Червената армия от своя страна предоставя леките танкове Т-18 и британските танкети Carden-Lloyd.
Както в случая с авиационното училище в Липецк, функционирането на "Кама" става невъзможно след 1933 година. За краткото време на своето съществуване то подготвя 250 съветски и немски танкисти. Сред тях са бъдещият герой на Съветския съюз генерал-лейтенант Симеон Кривошеин, генералът от Вермахта Вилхелм фон Тома и началникът на щаба на Хайнц Гудериан Волфганг Томале.
Училището за химическа война "Томка" в Саратовска област (900 км) е най-тайният център на Райхсвера в СССР. Комплексът се състои от 4 лаборатории, 2 вивариума, дегазационна камера, електроцентрала, гараж и бараки за живеене. Цялото оборудване, няколкото самолета и оръдията са тайно донесени от Германия.
В "Томка" пребивава постоянен немски персонал от 25 души: химици, биолози-токсиколози, пиротехници и артилеристи. Освен това има и съветски специалисти, намиращи се в училището в качеството на ученици – те нямат толкова богат опит в използването на химическо оръжие, колкото техните западни колеги.
Изпитанията на полигона са извършвани в периода 1928-1933 година. Те се състоят в пръскането на отровни течности и токсични вещества с помощта на авиацията и артилерията, както и в дезинфекцията на територии.
От всичките си съоръжения на територията на СССР немците държат най-много на "Томка". Освен ограниченията на Версайския договор, географският фактор също играе роля за тях: в гъстонаселената, сравнително малка Германия, не е лесно да се намерят подходящи полигони за тестване на химическо оръжие. Въпреки факта, че за съветската страна функционирането на училището носи както пари, така и безценен опит, политическият момент се оказва по-важен: в годината на раждането на Третия райх "Томка" е закрита.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си