Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
През юни 1940 г. германските войски разгромяват френската армия и слагат край на Третата френска република. Страната излиза от войната, но далеч не всички войници слагат оръжие.
Филип Петен на среща с Адолф Хитлер, 24 октомври 1940 г.
БундесархивНацията е разделена. Едни се стремят да постигнат освобождение на родината си, а в същото време други свикват с новата реалност, в която Европа е доминирана от нацистка Германия. Практически по цял свят "Свободната (от юли 1942 г. сражаваща се) Франция" на де Гол се бори с войските на колаборационисткия режим на Виши. Тяхното противоборство се прехвърля и в далечна, студена Русия.
Реч на Дорио в Париж
Getty Images"Това е нашата война, ние ще стигнем до край, до победата". Така лидерът на фашистката Френска народна партия Жак Дорио коментира германското нахлуване в Съветския съюз през лятото на 1941 година (Олег Бейда. "Френският легион в служба на Хитлер" 1941-1944 г. М., 2013). Именно различни колаборационистки организации, които действат на територията на окупирана Франция, както и близки до марионетния режим на Виши, стават главните инициатори френски войски да бъдат пратени на Източния фронт.
Френските доброволци от LVF
Ullstein BilderdienstКолкото и странно да изглежда, Хитлер първоначално се отнася скептично към идеята. Той предполага, че тя е лишена от смисъл, защото кампанията срещу болшевиките е трябвало да продължи не повече от пет месеца. Освен това той не иска по този начин да даде на победения си противник шанс да подобри своите геополитически позиции. А целите на правителството на Виши са именно такива: участието на французи в "европейската борба срещу комунизма" е трябвало да му спечели добри преференции в следвоенна Европа.
В крайна сметка създаването на воинско подразделение от френски доброволци за пращането им на съветско-германския фронт е преценено като добър пропаганден ход. Още през лятото на 1941 г. са отворени пунктове за записване на желаещи "да защитят цивилизацията от източното варварство".
За разлика от съседна Испания, където по същото време доброволци вече са успели да сформират пълноценна дивизия (18 000 души), във Франция набирането върви твърде вяло. Ако мнозина испанци изгарят от желание да си разчистят сметките с болшевиките заради тяхното участие в гражданската война, то французите не виждат особени причини да поемат към далечния и неприветлив Съветския съюз.
За цялото време на съществуването на Френския легион на доброволците против болшевизма в нето се записват не повече от 7000 души. А първият набор е само 2352 души.
С пристигането си в казармата на Борни-Деборд край Версай легионерите се изправят пред първото разочарование. Вместо френски униформи, на каквито те се надяват, им дават "фелдграу" – стандартното снаряжение на войниците на Вермахта. Добавени са само емблеми с френското знаме. Легионът, който влиза в състава на германската армия като 638-и пехотен полк, потегля към Източния фронт през есента на 1941 година.
Защитата на Москва
Аркадий Шайхет/SputnikФренските легионери са прехвърлени край Москва в самия разгар на операция "Тайфун". Те се оказват по-близо до столицата на СССР от всички съюзници на Германия (румънци, унгарци, хървати, италианци, словаки и т.н.) – само на 63 км. Французите, както пише марсилският вестник L'Oeuvre, "идват, за да смажат чудовището".
Германската и вишистката пропаганда не спират да повтарят, че войниците от Легиона са наследници на "Великата армия" на Наполеон, призвани да върнат честа и славата на предците си. Французите дори организират редовни пътувания до Бородинското поле.
В крайна сметка 638-и полк до голяма степен повтаря пътя на наполеоновите войници. Заедно с другите части на групата от армии "Център" той попада под ударите на мощното контранастъпление на съветските войски. Претърпял военни загуби, премръзнал и болезнено отстъпващият Легион губи над 500 души, което за такова неголямо формирование е сериозен удар.
Легионерите са отведени към Смоленск, а по-късно са използвани за антипартизански операции в горите на Беларус. След втория, отново неуспешен сблъсък с настъпващата Червена армия през 1944 г., Легионът окончателно е изведен от фронта и разформирован. Много войници са прехвърлени в новата френска 33-а дивизия на СС "Шарлеман". Те стават едни от защитниците на бункера на фюрера, последното убежище на Хитлер в Берлин.
Де Гол в Тунис, 1943 г.
Marjory CollinsДалеч не всички французи се оказват на Източния фронт по свое желание. Над сто хиляди жители на регионите Елзас и Лотарингия, които Франция и Германия непрекъснато си оспорват, а впоследствие преминават към Третия райх през 1940 г., са записани като чистокръвни германци и са мобилизирани във войната. Това понемчване става едва през 1942 г., когато войната със СССР започва да изисква все повече човешки ресурси.
Масово елзасците и жителите на Лотарингия, които говорят френски и се чувстват част от Франция, изобщо не горят от желание да воюват за Хитлер. Те се прославят със събирателното си название malgré-nous ("против нашата воля") и са разпределени на малки групи по германските части. Изпращат ги далече от дома, на изток.
"Понякога в плен попадаха "интересни личности", спомня си старши лейтенант от 180-а тежкоартилерийска бригада Роман Глок: "Влизаме в някакво село, а пред къщата стои жена и ни кани да влезем в дома. Влизаме, а там германец в униформа седи на масата. Жената казва – "Това е французин". Видяхме му документите и наистина - французин. Помолихме го да изпее френския химн и той го изпя чисто. Така дори не го взехме в плен".
И докато правителството на Виши търси възможност да се включи в кръстоносния поход на Хитлер на изток, неговите противници от "Свободна Франция" обмислят как да спрат този поход. "Всеки, който се сражава срещу Германия, се сражава за освобождението на Франция", казва Шарл де Гол в деня на нацисткото нападение срещу СССР. (Сергей Дибов. "Истинската история на авиополка "Нормандия-Неман", М., 2017)
Жак Андре
Архивна снимкаВъзможностите на голистите изобщо не са безгранични. Лишени от възможността да се сражават с колаборационистите в Европа, те се стремят да отнемат контрола на Виши върху отвъдморските колонии. Там обаче невинаги ги посрещат като освободители. Мнозина французи презират де Гол заради сътрудничеството му с англичаните, които, според тях, изоставят френската армия в Дюнкерк, а освен това вероломно атакуват френския флот в алжирското пристанище Мерс ел Кебир в стремежа си да не допуснат той да попадне в германски ръце. Това нападение струва живота на почти 1300 френски моряци.
Личен състав на "Нормандия-Неман"
Архивна снимкаСамият лидер на "свободните французи" никак не е щастлив от помощта на британците, които не му дават лично на него, нито пък на неговите хора голяма свобода на действия. Изпращането на френски войски в Съветския съюз е добра възможност поне отчасти да се освободи от тази зависимост, а също и да постави основите на дългосрочно сътрудничество с нов съюзник.
Първоначалната идея е на Източния фронт да бъде изпратена френската механизирана дивизия, разположена по онова време в Сирия. Само че заради сложността на операцията се решава на територията на Съветския съюз да бъде сформирана група от самолети изтребители. В края на 1942 г. в СССР започват да пристигат групи френски пилоти доброволци за служба в новата ескадрила, която по-късно ще се превърна в полка "Нормандия".
Французите следват политиката си на дистанциране от англичаните и се обръщат с молба да им бъдат предоставени съветски самолети, макар че Москва разполага и с изтребители "Хърикейн", доставени от Великобритания.
Трябва да се отбележи, че пилотите остават много доволни от предоставените им самолети
Як-1. "По-лек от "Спитфайър", Як веднага се показа като по-бърз и по-лесен за управление. Той много бързо излита и е много маневрен… беше идеално пригоден за снега, мръсните пътища и безкрайните руски поля", пише пилотът Ролан де ла Пойп в мемоарите си "Епопеята на "Нормандия-Неман”.
По-късно Як-1 е сменен с по-малко маневрения, но пък по-скоростен и по-добре въоръжения Як-9. Летците завършват войната на изтребителите Як-3.
Пилотите от "Нормандия" летят с френската си униформа (в кралските ВВС не им разрешават такава волност) с френското знаме на самолетите. Съветското командване на практика не се намесва във вътрешните работи на полка и това отново е голяма разлика, ако се сравняват взаимоотношенията им с англичаните.
Освобождението на Париж
Библиотека на КонгресаСССР дори не е против в състава на "Нормандия" да се включат руски доброволци – деца на бели емигранти във Франция, на противници на болшевиките по време на гражданската война. Дипломатът Александър Богомолов в разговор с един такъв пилот, Константин Фелдзер, казва: "Дори ако изведнъж на вас или на френски пилоти им хрумне да върнат царя на трона, това няма да предизвика никакви проблеми за нас, защото сто милиона руснаци няма да поискат това".
И тъй като френските отвъдморски територии преминават от режима на Виши към властта на "Сражаваща се Франция", в Съветския съюз на служба започват да пристигат бивши пилоти колаборационисти. Не са редки случаите на конфликти, които прерастват в сбивания, но с времето вишистите изкупуват миналото си, а един от тях, Жак Андре, дори става Герой на СССР.
Бойният път на полка "Нормандия", който през 1944 г. добавя към името си "Неман" в състава на 1-а Въздушна армия, участва в ключови сражения по време на войната: Курската битка, операция "Багратион", завършила с разгрома на групата на армиите "Център", а също и в операции в Източна Прусия.
Съветското командване високо цени качествата на френските пилоти, но ги критикува за прекалено ярко изразения им индивидуализъм. Не веднъж пилотите нарушават строя и сами отиват на "свободен лов" за отделни самолети на противника. След като се увличат в "лова" те се натъкват на цели групи германски изтребители, а често това завършва с тяхната гибел. Освен това, тъй като пилотите от "Нормандия-Неман" са обявени от правителството на Виши за изменници на родината, когато биват пленени те подлежат на незабавен разстрел.
"Нормандия-Неман" воюва не само във въздуха, но и на земята. Обичайна практика за френските пилоти става патрулирането на беларуските и литовските гори в търсене на отделили се отряди на противника. Французите са по-деликатни към пленените за разлика от съветските войници. При все това, както твърди преводачът на полка Игор Ейхенбаум, когато те попадат на група френски доброволци във Вермахта, разстрелват без съд и присъда сънародниците си, преминали на страната на Хитлер.
Макар че Франция е освободена през 1944 г. от войските на де Гол заедно с американско-британски части, е взето решение "Нормандия-Неман" да остане на Източния фронт. Едва през юни 1945 г. авиополкът получава заповед да се върне в родината.
Френските летци се прибират у дома със своите самолети Як-3, които стават "скромен дар от Съветския съюз на авиацията на Франция". Именно от тези изтребители започва възраждането на френските ВВС.
"Нормандия-Неман" губи 42 пилоти и записва в актива си 273 свалени самолета на противника, което е 80% от общия брой въздушни победи на "Сражаваща се Франция" за целия период на войната.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си