Как се ражда руският спецназ

Думата "спецназ" не се нуждае от превод. Тя трайно е влязла във всички езици по света като обозначение за високоефективни подразделения със специални задачи в съвременна Русия.

Приема се, че руският спецназ се е зародил в СССР. В действителност неговата история започва малко по-рано. 

Първите спецназовци

Поручик Леонид Пунин

Олга Хорошилова/Архивна снимка

През октомври 1915 г. поручикът от 8-и Финландски полк Леонид Пунин се запалва по идеята да сформира диверсионно-разузнавателен отряд, който да бъде в състояние "да попречи на правилното функциониране на тиловите служби на германската армия и да ги разстрои в известна степен". Идеята за неуловимото подразделение, което сее хаос и ужас в тила на врага, се възприема много добре от командването и е дадено разрешение то да бъде създадено.

Делегация партизани след прием при военния министър А. И. Гучков

Олга Хорошилова/Архивна снимка

Разбира се подобни формирования съществуват и по-рано. Имало е например отряд на Денис Давидов по време на войната от 1812 година. Само че именно за войниците на Пунин за първи път в историята на Русия в документи се появява формулировката "отряд със специално предназначение".   

От времето на наполеоновите войни много неща са се променили и е трудно да се направи смел кавалерийски рейд по вражеския тил, когато пред теб е дълбоката линия на фронта и редици от бодлива тел. "Спецназовците" на Пунин е трябвало да се обучат на изкуството на незабелязаното проникване през вражеските позиции и да нанесат точкови болезнени удари по врага.

Най-добрите сред най-добрите

Георгиевски кавалери от Отряда от изключителна важностм 1916 г.

Олга Хорошилова/Архивна снимка

Отрядът на Пунин, който действа на територията на съвременна Латвия, официално е наречен "Отряд от изключителна важност за щаба на Северния фронт". Той има над 300 души в редиците си. Казаците са немалък дял от състава на отряда. Именно поради това командирът Леонид Пунин получава званието "атаман", макар самият той да не е казак. Изследователят на историята на отряда отбелязва, че с това командването е искало да му помогне по-бързо да си спечели репутация сред подчинените. Плановете се оказват правилни, защото бойците се обръщат към Пунин само с това звание. 

В многонационалния отряд има руснаци, украинци, буряти и латвийци. Главните критерии за подбора са добра физическа форма и боен опит. Сред партизаните има хора, които знаят добре полски, литовски, латвийски и немски език, което е жизненоважно за дейността на териториите, окупирани от германците.

Диверсантите са въоръжени с хладно оръжие и германски винтовки, защото единственият начин да се снабдяват с патрони е да ги вземат от заловени обози и складове на врага. Отрядът няма собствени обози, защото е трябвало да се придвижва без товар. Членовете му имат най-силните и издръжливи коне.

Александър Пунин

Олга Хорошилова/Архивна снимка

Знамето на отряда е голямо платнище от черна коприна. От едната му страна са изобразени череп и кости с надпис отгоре им: "Ездачи, носете смърт на Германия". На другата страна на знамето е изобразен Георги Победоносец, който убива с копие змей.      

В тила на врага

Бойците на Пунин проникват на окупираната територия, "проверяват реакциите" на противника, влизат в бой и пленяват "езици". Задачата им е да разберат точното местоположение на врага, да научат какви са плановете му, да вземат важна секретна документация, да държат германците в постоянно напрежение и да ги накарат да изтеглят войски от фронтовата линия към тила.

Ниските чинове от отряда с атаман Пунин

Олга Хорошилова/Архивна снимка

Пунинците активно работят с местното население. Раздават пропагандни листови, вербуват латвийци, създават в тила на германците разузнавателна мрежа. 

При необходимост големият отряд се раздробява на десетки с малка численост до 25 души, които, след като са получили собствени задачи, се разпределят по вражеската територия. За унищожаването на вражеските комуникации в отряда има седем саботьори.

Освен в неголеми диверсионни операции отрядът на Пунин участва и се представя успешно в големи сражения като отбраната на Рига и кръвопролитната Митавска операция, известна още като Коледните боеве.

Поручик Леонид Пунин загива на 1 септември 1916  г. край селцето Антициемс, западно от Рига. В негова чест подразделението започва официално да се нарича "Отряд със специално предназначение на името на атаман Пунин". 

Революция

Щаб-капитан Александър Пунин, генерал-майор Николай Михайлович Пунин и щаб-капитан Лев Пунин

Олга Хорошилова/Архивна снимка

Февруарската революция и последвалият бърз разпад на руската армия изобщо не се отразяват на "дядовците" от руския спецназ. Визитата на представители на отряда при новото руско правителство в Петроград минава успешно и спецназовците получават гаранция, че подразделението и в бъдеще ще изпълнява задачите си. 

Заедно с латвийските стрелци, с които не веднъж правят съвместни операции, пунинците остават едва ли не единственото боеспособно воинско подразделение в Прибалтика. Те дори сами активно се занимават с налагането на дисциплина в частите, които са били повлияни от пропагандата.   

Вътрешните конфликти започват в отряда още през септември 1917 година. Болшевишката революция пък окончателно разделя пунинците от двете страни на барикадата. 

Част от офицерите и войниците се присъединяват към антиболшевишкото бяло движение. Самият отряд пък преминава на страната на болшевиките и преди разформирането си през февруари 1918 г. на практика е първият спецназ на Работническо-селската червена армия.

Разказваме ви още как днес се избират кандидатите за руския спецназ!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.