Сибир е район в Северна Азия, от запад е отделен от основната територията на Русия от Уралския планински хребет, от изток го огражда Тихият океан, а северно и южно минава държавната граница на Русия. Площта на Сибир е над 13 млн. кв. км., с които заема 77% от площта на съвременна Русия. А някога с думата "Сибир" се е наричала отделна страна. Как тя се появява и къде изчезва?
Статуя на Джучи, Монголски дворец. Гачурт, Монголия
Enerelt (CC BY-SA 3.0)Категоричен отговор на този въпрос никой не дава, но пък има някои версии. На тюркските езици "Сибер/чибер" означава "красив", в татарския език "себер" означава "виелица", а на монголски "шибир" е "блато". Названието е могло да се корени във всяка една от тези думи. Думата "shibir" в "Съкровеното сказание на монголите", най-древният монголски текст от 1240-те години, се появява с разказа за това как пълководецът Джучи, син на Чингис хан, завоюва земите и народите, които са живели в южната част на Shibir, между реките Об и Иртиш.
Най-впечатляващата версия гласи, че названието Сибир идва от "сипир" – народа, който обитава ненецката полярната тундра (Ямало-Ненецкия автономен окръг). Този народ се е наричал и "сихиртя". Ненците са вярвали, че сихиртя са живели под земята и са пасли "земните елени" – мамутите. По-рано този народ се е считал за напълно митичен, но през януари 2020 г. са открити нови археологични находки, за които се предполага, че са поселения на този народ.
Преди близо 1500 години преди новата ера на територията на Сибир започват да се заселват ираноезични племена. След 1000 години, през VI век, тук идват тюркоезичните народи, и към XII-XIII век в резултат на смесването на иранските, тюркските и местните угорски племена се появява етносът на сибирските татари.
Тюмен на картата на Сигизмунд фон Герберштейн от 1549 г.
В началото на XIII в. монголската империя на Чингис хан подчинява племената, които населяват Сибир. Един от местните управници, княз Тайбуга, с цената на живота си и благополучието на своите земи се съгласява да се подчини на Чингис хан. Тайбуга започва да събира данъци от своите поданици за Чингис хан и основава Чинги-Тура – столицата на първата известна ни държава в Сибир. Това е Тюменското, а в впоследствие Сибирското ханство.
Малко преди смъртта си, през 1224 г., Чингис хан разделя своите владения между синовете си. Земите на бъдещата Златна Орда, включително и бъдещата територия на Тюменското ханство, се падат като улус – тоест област, от която се събират данъци, на сина на Чингис хан Джучи. А скоро след неговата смърт я получава внукът на Чингис хан - Шибан. Той основава династията на шибанидите, които управляват улуса на Шибан. Когато в края на XIII в. на власт в Златната Орда идва могъщият управник Узбек хан, той оставя на този улус, който вече се нарича Тюменски, независимостта му и неговото собствено управление. Всички останали улуси в Ордата са реформирани от Узбек, а техните князе – подчинени. В началото на XV в. обаче заради политическа криза в Златната Орда династията на шибанидите провъзгласява своя улус за независим и през 1420-а се появява Тюменското ханство. Негов основател е Хаджи Мухамед. През 1495 г. вражеският хан Тайбуга напада Тюменското ханство, убива шибанидския хан Ибак и премества столицата на ханството от Чинги-Тура в Кашлик, който се нарича и Сибир. Вече новото Сибирско ханство започват да управляват тайбугидите.
Сибирското ханство е страна на много народи и вероизповедания, но тюркското население доминира над изконните местни племена на хантите, мансите и други. Глава на държавата е ханът, който се избира от тюркската аристокрация. Ханът живее в своя дворец-крепост, построен от непечени глинени тухли. За изграждането на такива здания обикновено се канят архитекти от Средна Азия, които умеят да създават характерните декоративни елементи. Само че заради материала тези дворци не са трайни и до наши дни не са оцелели дори техни останки.
Населението се занимава със скотовъдство, лов и риболов. Обработването на земята не е много разпространено, но пък процъфтяват занаятите – грънчарството, тъкачеството и обработката на метали. Във вътрешността на града обикновените хора живеят в юрти, издигнати в редици, които се оформят цели улици. Сибирското ханство е изключително активен търговски център, защото през него минават търговските пътища от Азия за Европа.
Кашлък (реконструкция)
Руско военноисторическо обществоПрез XVI в. Московското царство покорява Казанското и Астраханското ханство, големи "останки" от Ордата, които дотогава се съпротивляват на руския цар. Особено жестоко е завземането на Казан. Макар Сибирското ханство да е отделено от Московското царство от труднопроходимия Уралски хребет, тайбугинският хан Едигей признава през 1555 г. зависимостта от Москва и дори започва да плаща данъци.
Само че през 1563 г. на власт в ханството идва шибанидът хан Кучум. През 1571 г. той дава на Москва огромен данък от 1000 самурени кожи, но след този жест на добронамереност скъсва дипломатическите отношения, а година по-късно праща племенника си Махметкул (Маметкул) "на разузнаване" в руските земи. Махметкул напада населението на села на търговците Строганови, които добиват сол в пермските рудници – разграбва няколко села и взема в плен техни жители. Строганови са уплашени, че татарските орди ще унищожат бизнеса им, и започват да търсят защитници. Така те наемат атамана Ермак с неговата дружина.
Ермак
Свободни източнициПрез 1582 г. Ермак с неколкостотин тежко въоръжени пехотинци излиза от селището Орьол, крепостта резиденция на Строганови, преминава през планините и завзема старата столица на Тюменското ханство Чинги-Тура. Скоро след това настъпва решаващото сражение край Чувашкия нос, където се сливат Тобол и Иртиш. За него Махметкул събира 15 000 татарски бойци номади, които са напълно разбити от малобройната, но въоръжена с оръдия дружина на Ермак. Три седмици по-късно Емрак завзема Кашлик, откъдето хан Кучум вече е успял да избяга в степите.
Хан Кучум бяга от Кашлик, илюстрация от хрониките на Ремезовм XVII в.
Свободни източнициЕрмак така и не се завръща от сибирския поход. Той е убит при сражение, а хан Кучум не става московски цар и изчезва в степите, но дълго до края на XVI в. извършва нападения срещу руските гарнизони. Само че след Ермак и други руски дружини и завоеватели, които вече не се страхуват толкова от победените татари, започват да проникват отвъд Урал.
Не след дълго тук се появяват крепостите Тюмен, Берьозов и Тоболск. Последната е издигната на 17 км от Кашлик и още дълго време е наричана "град Сибир". Тоболск става център на руската колонизация на Сибир. Постепенно се развива и през 1708 г. става столица на най-голямата губерния в Русия - Сибирската.
Град Тоболск
Свободни източнициВнимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си