Соловки и Соловецкият манастир
Legion MediaБолшевиките превръщат Соловецкия манастир от светиня в истински ад. В църквите са поставени по няколко реда дървени кушетки за затворниците: олтарите и иконостасите са потрошени, скъпоценните съдове са изнесени. Бившите монашески килии и отдалечени скитове за монаси-отшелници също са преоборудвани в казарми и изолатори.
Днес манастирът отново работи, но не е напълно възстановен. Много неща тук напомнят за лагера: например изоставената сграда до манастира (на снимката отляво) е лагерната администрация.
Беломорско-балтийският изправително-трудов лагер
Музей на историята на ГУЛАГЗатворниците от Беломорско-балтийския изправително-трудов лагер имат една задача – да построят Беломорско-балтийския канал. Над "Великата постройка" в различни периоди се трудят от 60 000 до 100 000 души. Каналът с дължина от 227 км – от Бяло море до Онежкото езеро – е построен за рекордни срокове. Затворниците се справят със задачата за по-малко от две години, но през този период загиват 12 000 души.
Пътнически кораб преминава през Беломорско-балтийския канал
Иля Тимин/SputnikБеломорският канал работи и сега, макар да е реконструиран няколко пъти. Край него са поставени няколко паметника на загиналите затворници. Освен това е създаден историко-културен комплекс "Беломорско-балтийски канал", в който влизат запазилите се сгради и паметни места, свързани с работата на затворниците.
Норилският ИТЛ
Музей на историята на ГУЛАГНорилският лагер съществува от 1935 до 1956 г. (в началото на 1950-те тук има максимален брой затворници – над 70 000). Списъкът със задачите им е много голям: затворниците работят в медно-никеловия завод, както и в рудници с екстремно ниски температури. Строят и обслужват железопътни линии и разтоварват баржи. Освен това съвременният гр. Норилск е построен от затворници.
"Норилската Голгота"
Сергей Пятаков/SputnikСега Норилск е голям промишлен център с население от около 180 000 души. През 1990-те на мястото на масовия гроб на затворниците от лагера поставят мемориал "Норилската Голгота". Посветен е на различните народи, чиито представители са погребани тук: руснаци, поляци, литовци, естонци и евреи. В музейно-изложбения комплекс "Музей на Норилск" има постоянна експозиция, посветена на ГУЛАГ, с лични вещи на затворниците и откъси от спомените им.
Оградата на Перм-36
Gerald Praschl(CC BY-SA 3.0)Лагерът, а след това и колонията, работят в Перм от 1946 до 1988 година. Затворниците се занимават предимно с дърводобив. Голяма част от тях са интелектуалци, писатели, лидери на религиозни и правозащитни организации, както и дисиденти, попаднали тук за антисъветска пропаганда.
Легла в казарми в Музея на политическите репресии "Перм-36" в с. Кучино, Чусовски район
Максим Кимерлинг/ТАССПрез 1990-те тук откриват Музей на историята на политическите репресии "Перм-36". Част от експозициите са разположени директно в бившите казарми на затворниците. Това е едно от малкото места в Русия, където животът на лагерниците е представен напълно реалистично.
През 1930-те години в района на съвременната Воркута намират находища на въглища, след което изпращат затворници за разработването им. В крайна сметка тук се образува един от най-големите и печално известни лагери в СССР. Затворниците строят ЖП-линии и мини, добиват въглища в напълно нечовешките условия на Далечния север.
Воркутински ИТЛ
Музей на историята на ГУЛАГВъв Воркутския музейно-изложбен център през 1989 г. се появява една от първите експозиции в СССР в чест на историята на ГУЛАГ. Освен това тук има туристически маршрут, посветен на работата на затворниците "Воркута – мини в кръг" и специално за него е разработено мобилно приложение с добавена реалност.
Юршор
Oleg-2014(CC0)Всъщност именно затворниците на ГУЛАГ построяват гр. Воркута – един от най-големите отвъд Полярния кръг. Това е моноград, който се занимава предимно с добива на въглища. Недалеч има един град-призрак – Юршор – в който става най-голямото лагерно въстание в СССР. Наблизо има и мемориално гробище на миньорите, загинали във Воркута.
Колимският лагер "Бутугичаг" (в превод от евенски "долината на смъртта")
Pavlov/SputnikКолимският район се простира около р. Колима в Далечния изток на Русия. Известен е със златните си находища и, разбира се, с ужасите, описани от Варлам Шаламов в неговите "Колимски разкази".
"Бутугичаг"
Музей на историята на ГУЛАГОсвен това на територията на Якутия, Камчатка и съвременна Магаданска област има ценни рудници – тук добиват олово и други метали, дори радиоактивен уран. При това затворниците работят едва ли не с голи ръце в условия на вечен студ. Те построяват още гр. Магадан.
"Бутугичаг"
Музей на историята на ГУЛАГНякои казарми за затворници и охранителни кули и до днес стоят изоставени из цялата територия на Колима. А съвременен Магадан се занимава с риболовна промишленост и машиностроене.
Днепровски лагер и рудник в Магаданска област, 2014 г.
Музей на историята на ГУЛАГРазказваме ви още за Колима: защо "златната земя" на Далечния изток става символ на насилието?
Именно благодарение на труда на затворниците Съветският съюз усвоява Чукотка. Тук намират много находища на олово, установява се добивът на метали, а освен това построяват градове и инфраструктура.
Уранов лагер "Восточный"
Музей на историята на ГУЛАГУранов лагер "Восточный"
Музей на историята на ГУЛАГПрез 2015 г. сътрудници на Музея за история на ГУЛАГ отиват на експедиция в Чукотка и изследват "остатъците" на лагера, където лагерниците се занимават с добива на радиоактивен уран – разбира се, без каквито и да било защитни средства. Много стари бараки си стоят изоставени. Ужасяваща гледка...
Уранов лагер "Северный"
Музей на историята на ГУЛАГУранов лагер "Северный"
Музей на историята на ГУЛАГУранов лагер "Северный"
Музей на историята на ГУЛАГВижте още снимки и кадри от експедицията на сайта на музея. В самия музей можете да направите 3D обиколка по тези места с очила за виртуална реалност.
Лагерът "Бамлаг" е най-големият по брой на затворници за цялата история на СССР. Рекордно число лагерници работят тук през 1938 г. – 200 000 души!
Жилищна зона на лагера, къщи и служебни помещения
Музей на историята на Байкало-амурската магистралаТе усвояват Забайкалските територии в Далечния изток и се занимават предимно със строежа на Байкало-амурската магистрала. Впрочем по време на войната строежът е отложен и е достроен чак през 1980-те години.
Локомотив 3ТЭ25К2М с товарен влак по БАМ
ТрансмашхолдингСега за лагерите напомня единствено самата магистрала, една от най-дългите ЖП-линии в света. В гр. Свободни в Амурска област местните издигат мемориална плоча на загиналите по време на строежа затворници.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си