Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Премите религиозни фермери, решили с кръвта си да отстояват свободата на Отечеството, винаги ще бъдат по-близко до сърцето на светата Рус, отколкото нашият изконен враг – студената и егоистична Англия", пише на 16 октомври 1899 г. популярният руски вестник "Новое время".
Тази емоционална вметка е предизвикана от току-що започналата в Южна Африка Втора англо-бурска война, в която бурите, потомци на холандски, немски и френски колонизатори, защитават независимостта на двете си държави (Трансваал и Оранжевата република) от посегателствата на Британската империя.
Борбата на бурите предизвиква широк отклик в много страни по света. Руската империя, където възхищението към свободолюбивите народи се съчетава с дълбока англофобия, не е изключение.
"Бурите имат много общо с руснаците... те, както и руснаците, са предимно земеделски народ, склонен, както и руския народ, към интензивна земеделска култура", отбелязва същият този вестник "Новое время".
В обществото се подчертава дори външно сходство: силни, високи, с големи бради. Те също са религиозни и като руснаците имат спокоен характер, добри домакини са, обичат дома и строго се придържат към патриархалния строй.
От началото на конфликта бурофилията обхваща цялата страна. В кръчмите и таверните постоянно се пее "химнът на бурите" и се обсъжда войната в Африка.
Дарените в църквата пожертвования също се пращат на бурите. Когато бурският генерал Пит Арнолд Кроне попада в плен, те събират средства от доброволци и ги изпращат на брат му – получава се огромна купа със сребърни украшения. Към нея са приложени и листове с подписите на 70 души.
Периодично в някои списания се надават осъдителни възгласи от типа на "имаме си достатъчно наши дела и несгоди" или "Извинете, но какво ви интересуват бурите? Помислете за своя народ". Страната е обхваната от всеобща ненавист към "ненаситния британец", който посяга на независимостта на малките народи.
Както отбелязват изследователите на конфликта А. Давидсон и И. Филаретова, в историята на Русия няма толкова много примери, когато обществото е толкова единодушно. Дори либералите негодуват срещу Великобритания и предателството на либералните идеи.
Поразени от англофобията, "горещите глави" в Русия крещят за необходимостта от война с Великобритания. Ситуацията за англичаните действително не се развива по най-добрия начин. Много страни реагират осъдително към Великобритания, включително Франция, Германия и Холандия. Широката антибританска пропаганда по света е водена от Ватикана. Освен това неочакваните победи на бурите в началото на войната сериозно накърняват военния авторитет на "владетелите на моретата".
Руското ръководство обаче не иска да навлиза в открита война заради далечните полумитични южноафрикански земеделци. На 22 март 1900 г. Николай II пише на императрицата-вдовица Мария Фьодоровна: "Поразително е какви глупости разказват в града... че отиваме в Москва и че там тържествено ще бъде обявена война на Англия".
И все пак Русия се придържа към петербургската позиция и по света тя се приема като силата, която може да спре англичаните или чрез военни, или чрез дипломатически начини. В крайна сметка всички усилия на руснаците се оказват напразни.
Половин година преди войната Санкт Петербург свиква мирна конференция в Хага. Целта ѝ е урегулирането на назряващия конфликт, но завършва с подписването на няколко нищо незначещи документа, които така и не предотвратяват началото на бойните действия. Британците дори не допускат в Хага представители на бурските републики.
Вече по време на войната Санкт Петербург прави опити да създаде антибритански алианс с Берлин и Париж. Идеята обаче се проваля, тъй като последните не могат да разрешат противоречията си заради Елзас и Лотарингия.
Николай II е уверен, че във всеки един момент може да спре войната. Скоро след началото той пише на сестра си, великата княгиня Ксения: "Ти знаеш, мила моя, че не се гордея, но ми е приятно да осъзнавам, че само в моите ръце се намира средството изцяло да променя хода на войната в Африка. Средството е много просто – да дам заповед по телеграфа на всички туркестански (средноазиатски – бел.ред.) войски да се мобилизират и да приближат границата. Това е всичко! Никакви най-силни флотове в света не могат да ни попречат да се разберем с Англия именно там, в най-уязвимото за нея място".
Но хвалебственото заявление на монарха на практика се оказва само на думи. Така демонстративната частична мобилизация на Кавказкия армейски корпус просто е игнорирана от Великобритания, която прекрасно разбира, че няма да влезе в голяма война с Русия.
Помощта на Русия за бурите не се ограничава с дипломация и дарения. В страната са изпратени 225 доброволци. Желаещите са несравнимо повече, но дългият и скъп път до другия край на света не е по силите и джоба на всеки.
Официалната руска статистика също не взема предвид имигрантите от Руската империя, особено евреите, заселили се преди конфликта в Трансваал и Оранжевата република. Те се вдигат на оръжие, когато новата им родина се оказва в нужда.
Най-отличилият се сред руските доброволци е полковникът в оставка Евгений Максимов, който получава генералски чин сред бурите.
Благодарение на Максимов в бурските армии безпорядъчното разузнаване е заменено от систематизирана, добре измислена и подготвена разузнавателна дейност. Освен това той прави немалко за въвеждането на дисциплина, сплотеност и безпрекословно подчинение пред командването сред партизанските опълченски армии на бурите. Това помага за увеличаването на бойната им ефективност.
Двата руски отряда на Червения кръст, пристигнали в Трансваал, са най-големият контингент от медици от Европа. Първи в Южна Африка отива т.нар. правителствен отряд, който малко преди това получава безценен опит в работата си в Абисиния (Етиопия).
Вторият отряд е доброволчески, създаден от дарения на населението. Половината от отряда се състои от руснаци, втората от холандци, "заради удобството в отношенията на правителството с жителите на Трансваал".
И двата отряда работят в Южна Африка до самото падане на републиките, като си спечелват голямо възхищение и уважение сред бурите, които обикновено се отнасят с голямо подозрение към европейците.
Без сами да го искат, руснаците оказват голяма помощ не само на бурите, но и на противниците им в бъдещата война – англичаните. През септември 1901 г. внезапно се изяснява, че Русия е основен доставчик на обозни коне за британската армия в Трансваал. Генерал-майор Томсън масово ги изкупува и изнася през пристанището на Одеса.
До момента са продадени 40 000 коня и покупките продължават. Военното министерство не успява да забрани със закон продажбата на животни за британците, затова се разпорежда всячески да се усложняват и саботират сделките.
Въпреки цялата помощ от Руската империя и други съпричастни страни, Великобритания побеждава бурите и анексира държавите им към огромната си империя през 1902 година. Русия така и не успява да ги спре.
Англофобията още известно време господства в руското общество. Но през 1907 г. всичко кардинално се променя. Затваряйки очи за старите обиди, двете империи подписват съвместна конвенция, която завършва сключването на военнополитическия им съюз – Антантата.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си