Ако някога сте били в Москва, има голям шанс да сте се разхождали из улиците на "Китай-город", една от най-старите части на града, която се намира на няколко минути пеша от Кремъл.
Името буквално звучи като "китайски град", което кара много туристи да си мислят, че кварталните хотели приютяват или в някакъв момент са приютявали мигранти от Китай – оттам и названието. Има само един проблем – няма нищо китайско в московския "Китай-город".
Преди да получи сегашното си име, кварталът се казва "Велики Посад" и представлява главен търговски център от XVI в. насам. През XIX – XX в. е превърнат в основна бизнес и финансова част на града, като в него са разположени Държавната дума, площад "Лубянка", по улиците вървят карети, има още търговски площи, Славяно-гръцко-латинска академия, древни манастири, църкви, печатници, образователни институции, банки, офиси на добре известни компании, модни магазини, хотели, оживени таверни, пазари и вездесъщи улични търговци.
Въпреки че няма едно мнение за истинския произход на името му, една от най-популярните теории твърди, че "Китай город" произлиза от старата славянска дума "кита", която означава "препятствие". В стари времена районът е защитаван от потенциални нашественици от окопи и глинена стена, които са изградени като препятствие – с редуващи стълбове, разположени на известно разстояние един от друг, а участъците между тях са запълнени от земя, глина, парчета камъни. За времето си е доста здрава конструкция. Тя остава и след изграждането на знаменитата стена от червена тухла на "Китай-город" през XVI век (през 1930-те години стената е съборена, но няколко парчета от нея, за щастие, са оцелели и до днес).
Освен това има теория, че именно Елена Глинская, майката на Иван Грозни, дава това име на квартала. През 1553-1538 г. тя управлява Русия като регент и именно тя поръчва изграждането на стената край "Китай-город" през 1535 година. Някои твърдят, че е родена в село Китайгородок в Украйна и впоследствие е донесла това необикновено име до Москва.
Онези, които все още се опитват да намерят "китайска следа", продължават да се придържат към коза си, че районът някога е бил основен пазар, където чужденци са продавали чуждестранни стоки, включително текстил от китайско производство – или "китайка", както е наричан тогава.
Но още веднъж, за да сме ясни – никой досега не е виждал истински Чайнатаун – в края на краищата това не е Ню Йорк или Лондон.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си