"Построяването на гигантския самолет-агитатор трябва да стане база за обновяване и реконструкция на методите на цялата ни агитационна и масова политическа работа, в употребата на висока техническа стълба, на която сега стъпва нашата страна...", пише през 1932 г. журналистът Михаил Колцов. Радващ се на личното покровителство на Сталин, Колцов става идеен вдъхновител на проекта за най-големия към момента самолет в света.
Планиран като гордостта на съветската авиационна промишленост, този самолет следва да бъде флагман на съветската агитационна авиация, ключово звено в пропагандата на комунизма. Според плана той трябва да бъде снабден с приемно-предавателна радиостанция, редакция и дори печатница, способна да печата хиляди листовки. Заснемайки кинофилми по време на полет, самолетът следва да може да ги проектира директно в облаците и дори да предава световни лозунги на пускани димни завеси.
Самолетът-гигант става своеобразен символичен подарък за един от най-видните съветски писатели Максим Горки, празнуващ през онази година 40-годишнина от творческата си дейност. През 1934 г., наречен в чест на писателя, АНТ-20 "Максим Горки" изпълнява първия си полет.
За 1930-те години размерите на самолета са впечатляващи. Разработен от конструктора Андрей Туполев на базата на бомбардировача ТБ-4, АНТ-20 е с дължина от 33 м и размах на крилете от 63 м, което е с 15 м повече от най-големия самолет от онова време – немския хидроплан Dornier Do X.
Самолетът е снабден с осем бутални двигателя М-34ФРН с по 900 конски сили. Първоначално се планира монтирането на шест двигателя, но се оказват недостатъчни за тридесеттонния гигант.
Развиващ доволно скромна скорост (до 220 км/ч), АНТ-20 се отличава с висока степен на комфорт, особено нетипичен за съветската авиация от 1930-те години. До 48 пасажири могат да се разположат на площ от 100 кв. м. В салона ги очакват просторни кресла, килими, маси с настолни лампи и пердета на прозорците.
Отпочинали си в спални каюти, гостите минават в електрифициран бюфет, където ги очакват студени и топли мезета, а след това се прехвърлят в библиотеката. Освен това за удобство на пътниците и екипажа на борда има тоалетни, мивки, склад за провизии и багажно отделение.
"Максим Горки" би могъл да служи като транспортен или пътнически самолет, бомбардировач, въздушен щаб за военното командване или Борд №1 за ръководството на страната. Основно предназначение на АНТ-20 обаче си остава пропагандата.
Създателите успяват да осъществят на практика всички заявени от Михаил Колцов идеи. Самолетът е снабден с автоматична телефонна станция с 16 номера за връзка между служебните помещения. Пневматичната поща позволява на командира да разменя съобщения с радистите и журналистите-агитатори на борда.
АНТ-20 е снабден с мощен високоговорител, фотолаборатория и печатница, която, благодарение на монтираната тук специална електростанция, може да печата до 10 000 листовки за час.
И все пак идеята за проектиране на филми директно на облаците по време на полет се оказва технически неосъществима. Затова решават да устройват кинодемонстрации директно на летищата.
За съжаление животът на гигантския самолет-агитатор се оказва кратък. Той успява да изпълни едва няколко успешни полета. В един от тях участва Антоан дьо Сент-Екзюпери, който гостува в Москва за няколко дни.
Пролетта на 1935 г. АНТ-20 е подготвян за предаване на въздушния агитационен отряд "Горки". За да отпразнуват събитието, на 18 май устройват тържествен полет над Москва.
Самолетът се издига в небето с 38 души на борда: сътрудници от завода-създател на гиганта, както и членове на семействата им, включително седем деца. В съпровод са изпратени самолет Р-5 и изтребител И-5, за да демонстрират нагледно колко огромен е "Максим Горки".
В полета пилотът на И-5 Николай Благин започва изпълнение на фигури от висшия пилотаж край АНТ-20. В опитите си да направи "мъртва примка" около гиганта той губи контрол над машината си. Зависвайки в горната точка, изтребителят губи скорост и рухва на летящия под него "Максим Горки", забивайки се в дясното му крило.
Прелитайки по инерция още 10-15 секунди, АНТ-20 се разпада във въздуха и рухва край вилното селище Сокол. Загиват общо 49 души: 38 пътници и 11 членове на екипажа, както и пилотът на И-5.
Както се изяснява по време на разследването на НКВД, час преди катастрофата представителите на киностудиото В. Ряжски и А. Пулин без разрешение от ръководителите на полетите, в името на красивите кадри, настояват за това Благин да изпълни фигурите от висшия пилотаж край самолета-гигант. И двамата са привлечени към наказателна отговорност.
Погребение на загиналите при катастрофата на АНТ-20
Свободни източнициГибелта на "Максим Горки" не води до закриване на проекта. Решено е да се построи нов, подобрен екземпляр АНТ-20 бис, снабден с още по-мощни двигатели М-34ФРНВ (до 1200 к.с.).
Въпреки това съдбата на новия гигант е не по-малко трагична. След прекарани 272 часа във въздуха за пътнически и транспортни превози, той се разбива на 14 декември 1942 г. в Узбекистан. Жертви стават 26 пътници и 10 членове на екипажа.
АНТ-20 бис
Свободни източнициВ крайна сметка се отказват от проекта и нито АНТ-20, нито АНТ-20 бис не влизат в серийно производство.
Не е дълъг и животът на "кръстника" на гигантския агитаторски самолет Михаил Колцов. Той изпада в немилост пред благодетеля си и е арестуван и разстрелян на 2 февруари 1940 г. като "участник в заговор против ВКП (б) (Всесъюзна комунистическа партия (болшевики) и съветската власт".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си