Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Антисемитизмът като крайна форма на расов шовинизъм е най-опасният остатък от канибализма", казва Йосиф Сталин през 1931 г., отговаряйки на запитване на американската агенция за еврейски новини. Така той подчертава, че СССР няма нищо против евреите и като интернационалистична държава няма нищо общо с антисемитизма. Реалността обаче е точно обратната.
Именно Сталин заличава изтъкнатите болшевишки лидери от еврейски произход (Лев Троцки, Григорий Зиновиев, Лев Каменев и т.н.) от съветската политическа арена. Именно той след Втората световна война започва мащабна кампания срещу евреите в съветската култура, наука и обществен живот. Официално те са наречени "космополити без корени", но всички разбират кои са тези космополити. "За да не бъдеш наречен антисемит, наречи евреина космополит", появява се тогава популярна поговорка.
(ТУК можете да прочетете подробно за атаките на Сталин срещу съветските евреи.)
Когато Сталин умира през 1953 г., това е голямо облекчение за евреите: държавата прекратява антиеврейската си кампания. Но все пак евреите остават едно от най-малко обичаните деца на Родината.
За съжаление, Русия има дълга история на антисемитизма: в Руската империя в края на XIX и началото на XX век слабо образованите маси вярват в еврейската враждебност към християните и в абсурдните слухове, че пият кръвта на православните бебета. До 1950-те години тази клевета е повече или по-малко опровергана, но възприемането на евреите като хора с голямо финансово влияние в целия свят си остава.
Декларацията за независимост на Израел от 1948 г. само влошава нещата за съветските евреи: оттогава Кремъл гледа на тях с подозрение, имайки предвид, че може би имат израелски, а не съветски интереси.
"Да бъда евреин беше малко срамно, когато бях малък, тази дума беше всичко, но беше забранена", обяснява Лев Симкин, писател и публицист, израснал в СССР през 1960-те и 1970-те години. "От друга страна, те (властите) критикуваха ционистите, а не евреите… Мнозинството дори не знаеше, че ционизмът не е нищо повече от идея за създаване на еврейска държава… Но хората бързо разбраха, че "ционисти" означава "евреи"."
Хитрото при съветския антисемитизъм след Сталин е, че той е скрит, а не популяризиран на официално ниво, сведен до вътрешна грубост и критики към Израел в пресата: тъй като Москва силно подкрепя арабските държави в техния постоянен конфликт с Израел, еврейската държава е естествен враг.
Властите дават всичко от себе си, за да спасят името си и да не преминат определени линии, бъдейки антиционисти - но не и антисемити. Например те не допускат филма от 1973 г. Secret and Explicit (The Aims and Acts of Zionists) ("Тайно и явно" (Целите и деянията на ционистите), в който са използвани материали от нацистки пропагандни филми, представящи предполагаемия световен еврейски сюжет. Леонид Брежнев решава, че ще е твърде много, след като получава писмо от оператор с еврейски произход, лоялния комунист Леонид Коган, който казва: "Това е подарък за онези, които клеветят на нашата нация… филмът е пронизан с чужда за нас идеология; след като го видиш, оставаш с впечатлението, че ционизмът и евреите са едно и също."
Все пак да си евреин в СССР е тежка съдба, особено като се има предвид, че съветските лични документи имат скандална "пета точка", където човек трябва да посочи своята националност. Има пътища, по които човек, чиято пета точка твърди, че е "евреин", просто не може да поеме: като да стане дипломат или да служи в КГБ. Или например да се запишете в Механико-математическия факултет на Московския държавен университет.
"След 1967 г. почти няма евреи, които успяват да влязат във факултета... на най-талантливите сред тях, спечелили олимпиада по математика, им се дават изключително трудни задачи при приемните изпити", припомня публицистът Марк Джинсбърг. "Академик Сахаров (Андрей Сахаров, известният физик и правозащитник) казва, че му е бил нужен час усилена работа, за да реши математически проблем, предоставен на еврейските ученици, които имат само 20 минути да се справят с него." Подобна политика не е спонсорирана от държавата: както отбелязват много източници, това е инициатива на ръководството на факултета. Но държавата не направи нищо, за да ги приобщи в МГУ.
Много еврейски родители се опитват да улеснят живота на децата си, описвайки ги като руснаци (украинци, татари и т.н.), ако са от смесени бракове. Но не винаги това работи. Популярна поговорка гласи: "Ако нещо се случи, те ще те ударят в лицето, а не в паспорта."
Всяко споменаване на еврейското наследство е забранено - дори и в толкова деликатен въпрос като Холокоста, за който съветската държава никога не споменава. "Никакъв паметник не стои над Бабин Яр", пише поетът Евгений Евтушенко относно мястото на клането на над 100 000 евреи от нацистите в Украйна през 1941 г. и той е прав - СССР никога не признава някакви специални "антиеврейски" масови убийства, настоявайки, че всички съветски граждани страдат еднакво по време на войната.
Израснали в такава негативна атмосфера, младите съветски евреи не се отнасят толкова добре към СССР. В същото време Израел става все по-силен, побеждавайки арабските държави във войните от 1967 и 1973 г. и защитавайки своята независимост. "Появи се образ на побеждаваща страна. И съветските евреи започнаха да мислят: тук те се срамуват от националността си... а в Израел се гордеят, че са евреи", заявява журналистът Леонид Парфьонов във филма "Руските евреи". Така идеята за емиграция става много привлекателна.
През 1950-те до началото на 1960-те години напускането на СССР едва ли е вариант за неговите граждани: човек трябва да получи изходна виза, която изисква да премине през бюрократичен ад (например, да получи одобрението на шефа и партийния си служител) и да плати такса, равна на цената на нов автомобил. Но до 1970 г. държавата отслабва хватката си.
Има няколко причини. Разведряването в отношенията със САЩ (през 1972 г. президентът Ричард Никсън посещава Москва) кара Кремъл да направи нещо, за да заглуши гласа на хората от Запада, които хулят СССР заради липсата на човешки права. Плюс това са налице и вътрешни протести. На 24 февруари 1971 г. група от 24 (отчаяни) евреи, на които им е отказано разрешение да напуснат страната, окупира сградата на Върховния съвет на СССР, изисквайки разрешение да напуснат страната. Тъй като успяват да привлекат вниманието на чуждестранната преса, правителството пусна повечето от тях.
По-късно съветската политика към еврейската емиграция се променя няколко пъти, с относителна свобода през 1970-те години и сурови ограничения през 1980-те години. Но като цяло евреите стават нация, толкова нежелана в СССР, че комунистите предпочитат да се отърват от тях, като просто пускат хората. Между 1970 и 1988 г. 291 000 евреи и членове на семействата им напускат СССР, установявайки се в Израел, САЩ и други страни по света. Може би им е липсвала родината им - но не и комунистическата партия.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
