Дружба на Земята и в Космоса: руско-българското космическо сътрудничество

Космическите проучвания са една от приоритетните области на СССР. Да направи постиженията на съветската наука достъпни за приятелските страни и да обедини усилията на всички народи е част от държавната политика. Така през 1970 г. се създава програмата "Интеркосмос" - благодарение на нея космонавти, които не са граждани на СССР или САЩ, успяват да отиват в космоса. В програмата са включени 10 страни-участнички: СССР, ГДР, Полша, Румъния, Чехословакия, Виетнам, Куба, Монголия, Унгария - и, разбира се, България.

Първият български космонавт

Svilen1970/Wikipedia

Георги Иванов Какалов, по-известен като Георги Иванов (фамилията не звучи добре на руски) става първият български космонавт, който полита в космоса през 1979 година. Той прекарва 1 ден, 23 часа и 1 минута в космоса. Трудно е да се каже дали този полет е бил успешен - от една страна, поради проблеми с двигателя, космическият кораб "Союз-33", в който се намират космонавтите, извършва аварийно кацане почти в състояние на свободно падане, но от друга страна обаче този случай доказва надеждността и безопасността на руските космически кораби.

Единствена участничка, излязла в космоса 2 пъти

Тъй като първата космическа "разходка" свършва, преди да е започнала, България като изключение получава възможността да изпрати свой човек в космоса отново. В следващия съвместен съветско-български полет взема участие вече известният Александър Александров, който е дубльор на Георги Иванов през 1979 г. и който става вторият български космонавт. Тази космическа мисия се провежда през 1988 г. и продължава почти 10 дни - така България става шестата космическа държава в света. В чест на това през същата година е изсечена монета от 20 лева. 

Българска народна банка

Ще се наспиваш в космоса

Програмата "Шипка", реализирана във втори български полет, се превръща в най-богатата програма на "Главкосмос". Извършени са над 50 научни експеримента (обикновено се правят 4-5 за един полет) от различенхарактер.Например Александър Александров разказва, че именно в космически условия могат да се създават материали с качествено нови характеристики. Другото интересно е, че именно българският полет от 1988 г. потвърждава и за пореден път доказа важността на съня – и в космоса можете не само да заспите, но и и ще получите достатъчно сън и напълно да се възстановите.

На Марс – само веднъж

През 2016 г. от космодрома "Байконур" излита ракета с българския апарат "Люлин-MO" на борда. Група космонавти отива да изследва Марс, за да проучи местоположението на водата на планетата и да измери нивото на радиация – с помощта на българското изобретение. Според "Люлин-МО" по време на полета от Земята до Марс и обратно (който е 6 месеца еднопосочно) участниците в полета могат да получат около 60% от допустимата доза радиация - това означава, че можете да летите до Марс само веднъж.

А знаете ли защо СССР изпраща чужди космонавти в космоса, включително от братска България?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.