Разбиваме 5 мита около построяването на Санкт Петербург

Санкт Петербург е издигнат върху празен парцел в блатата

Валентин Серов - "Петър I на брега на Нева", 1907 г., Третяковска галерия

На това място от стари времена кипи живот. Още през 1300 г. тук е издигната шведска крепост на име "Ландскрона", а по-късно (през 1611 г.) се появява и крепостта "Ниеншанц", около която е разположен шведският град Ниен.

През XVII в. Ниен се превръща в голям търговски център заради благоприятното си местоположение близо до морето и до мястото, където се сливат няколко реки. Ето защо, когато през 1703 г. Петър Велики превзема Ниен във Великата северна война между Русия и Швеция, той решава да изгради тук нов град – за да засили още повече руското военно присъствие на шведска територия и най-накрая да подсигури достъп на Русия до Балтийско море. Ето и един любопитен факт: когато Санкт Петербург става руска столица през 1712 г., той все още формално е шведска територия (региона на Санкт Петербург официално става руски едва след края на Северната война през 1721 г.).

Макет на Ниеншанц

Евгений Герашченко (CC BY-SA 2.5)

И така, откъде идва слухът за "блатото"? Истина е, че през 1705 г., две години след основаването на града, 1/5 от територията му се състои от блатисти местности. Действително, на мястото на Михайловския дворец на Павел I наистина има гигантско блато. А сърцето на нощния живот в града днес – ул. "Думская", представлява непроходимо мочурище.

Но градът е построен с помощта на европейски градски инженери. Те нареждат в Санкт Петербург да бъде докарана почва, за да се укрепи земята под тежките сгради. Както казва ученият Елена Сухачова, изворите и малките реки са запълнени с пясък и чакъл, а блатата са източени. Това се случва постепенно до 1780-те, когато бреговете на р. Нева най-накрая са облечени в гранит.

Когато Петър Велики основава Санкт Петербург, в небето се издига орел

Руски литографии от XIX в. - лодки на р. Нева пред крепостта "Петър и Павел"

Getty Images

Крепостта "Петър и Павел" е  основана на 16 май 1703 година. Върви упорит слух, че самият Петър е положил първия камък в основите на крепостта, докато над главата му лети орел.

Това обаче е пълен мит. Според записките на Петър Велики на този ден той се намира много по на север – в Шлотбург, на мястото на бившата крепост "Ниеншанц" (всички негови декрети и писма от периода май-юни 1703 г. са подписани на това място). И в крайна сметка, в района на Санкт Петербург никога не е имало орли.

Градът е построен върху кости

"Петър I и строителството на Санкт Петербург" от Георги Песис

Леонид Сиеверт/Sputnik

Според легендата Петър Велики нарежда хиляди селяни от руските региони да построят Санкт Петербург. Те са зле хранени, страдат от влагата и студа и измират в блатата, където са погребани. Тази ужасна история завършва с думите: "ето защо Санкт Петербург е построен върху кости".

Истина е, че строителните дейности са изпълнени от селяни, макар че не просто им е заповядано да дойдат в Санкт Петербург – те са по-скоро наети. Към 1704 г. в Петербург са събрани 40 000 работници – повечето крепостници.

Селяните работят на смени: след три месеца имат право да се приберат у дома. Много от тях обаче остават за още три месеца, тъй като заплатата е 1 рубла месечно – стандартна сума за онова време.

План на Санкт Петербург от 1705 г. Историческа реконструкция от 1850-те

Снимка със свободен достъп

След 1717 г. тук вече няма селяни-работници, но вместо това е въведен годишен данък. За строителството държавата наема работници и им плаща с парите от данъците.

Що се отнася до смъртността сред работниците, тя е нормална за населението по онова време. През 1950-те един съветски историк прави разкопки на местата с мащабно строителство от XVIII в. и не намира доказателства за масова гибел – само помийни ями, пълни с животински кости. Това доказва, че работниците са хранени добре и менюто им е включвало доста месо.

Василевският остров е трябвало да има канали, но Меншиков откраднал парите

Портрет на Александър Данилович Меншиков

Снимка със свободен достъп

Якоб фон Щелин (1709-1785), член на Руската академия на науките, живял по време на управлението на няколко руски монарси, пише в книгата си "Оригинални анекдоти за Петър Велики", че Петър е поръчал Василевският остров в Санкт Петербург да стане "малък Амстердам" с канали вместо улици. Той възлага тази задача на своя довереник – княз Александър Меншиков. Но князът, който е прословут измамник, краде парите. Каналите се оказват твърде тесни за лодките и в крайна сметка са запълнени.

Всъщност дори през 1723 г. на Василевския остров няма канали. Чак през 1727-1730 (след смъртта на Петър) се появяват 4 канала, които след това са запълнени по заповед на Екатерина Велика през 1767 година.

"Петербург ще бъде празен!"

Царица Евдокия (1669-1731) - първата съпруга на Петър I Велики

Виктор Корнушин/Global Look Press

Петър Велики не обича първата си жена – Евдокия Лопухина, която е доста старомодна и не споделя страстта на Петър към всичко европейско. Говори се, че Евдокия участвала в заговор срещу Петър, затова той я праща в манастир и насила я прави монахиня. Преди да тръгне за манастира, Евдокия извиква: "Това място ще бъде празно!".

Евдокия обаче едва ли е знаела каквото и да било за Санкт Петербург, когато я изпращат в манастир през 1698 г. – 5 години преди гр. Ниен да бъде завладян и "мястото", за което говори тя, да започне да се издига. Така че Евдокия едва ли е предвидила, че това блатисто място ще стане обект на много наводнения (както обикновено се интерпретира нейното "предсказание").

Наводнението през 1824 г. на площад "Болшой каменний" от Фьодор Алексеев.

Руски музей

Но княз Алексей – злополучният син на Петър и Евдокия, повтаря този слух през 1718 г., когато го разпитват. Според нас той просто повтаря един слух. Но по-късно, през XIX в., руският историк Сергей Соловьов отново разказва тази история и оттогава тя се превръща в псевдоисторически факт.

Вижте и тези 10 любопитни факта за Санкт Петербург!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.