Портрет на Жереми Позиер, 1762 г.
Снимка със свободен достъп, Юрий Беленскийи/ТАССПреди императорската корона руските царе имат друга династическа регалия – Мономаховата шапка. Използват я чак до 1762 г., когато на престола се възкачва Екатерина II: императрицата решава да обнови коронационните принадлежности съгласно тогавашната европейска мода. И поставя тази задача на придворния бижутер от Швейцария Георг Екарт и брилянтния френски майстор Жереми Позие. Поставя само едно условие – за да не ѝ тежи по време на 4-часовата церемония, короната трябва да тежи не повече от 2 кг.
Екарт и Позие се съревновават и не могат да се понасят. За периода от 2,5 месеца, отреден за създаването на държавната регалия, швейцарецът дори пише жалба до Екатерина. В нея твърди, че ескизът на французина прилича на православен храм. "В гнева си го разкъсва" и прави своя собствена скица. Но в крайна сметка французинът получава реванш, тъй като се радва на благоволението на секретаря на Екатерина. Позие лично взема мерки за короната на императрицата и получава допълнително възнаграждение, а Екарт не взема дори уговорената сума.
Императрица Екатерина II и император Павел I с Голямата императорска корона
Снимка със свободен достъпКороната на Екатерина се превръща в безсмъртна реликва. По указ на нейния син и наследник Павел I е решено тя да не бъде разглобявана, а просто да се коригира размера ѝ, за да пасне на главата на настоящия владетел (тази задача се поверява само на най-опитния бижутер в двора). Короната се носи само по специални поводи – на празници, приеми и при траур.
Нейни собственици стават осем членове на рода на Романови: Екатерина II, Павел I, Петър III, Александър I, Николай I, Александър II, Александър III и Николай II. За последен път тя се появява пред публика през 1906 г. на церемонията по откриването на първата Държавна дума.
Императорите Петър III и Александър III с Голямата императорска корона; коронация на Николай II и Александра Фьодоровна
Снимка със свободен достъпСлед разстрела на царя и семейството му много скъпоценности попадат в ръцете на болшевиките. За тях е създаден Гохран – орган, чиито задачи включват охрана на събраните съкровища, както и тяхното "обезличаване" и "реализация": камъните са извадени и е направен опит те да бъдат продадени в чужбина в замяна на кредити и лоялност. Началник на Златния отдел в Горхан е "палачът" на царското семейство - Яков Юровски, който организира убийството и изгарянето на телата на Романови.
Под ръководството на Юровски е направен и опит да се продаде короната. Но бъдещата сделка е огласена и предизвиква огромна реакция в международната преса. Там пишат, че царските диаманти са оцапани с кръв. От около 1934 г. по личен указ на Сталин е преустановена продажбата на царските съкровища, но причината е само, че това вреди на репутацията на партията. Комунистите не хранят никакъв пиетет към частично оцелялата корона.
През 1920-те години короната е оценена на $52 милиона. Тя е украсена с над 5000 скъпоценни камъка с обща маса 2858 карата. Най-големият от тях е червен шпинел с тегло близо 400 карата.
През 1985 г. короната е реставрирана (след опита на болшевиките да разпродадат скъпоценностите не всички камъни са по местата си), а с указ от 1998 г. тя става част от Елмазния фонд на Кремъл. Тогава короната е обявена за безценна – това означава, че е толкова важна, че стойността ѝ не може да се измери в пари.
Официално се смята, че короната никога не е напускала Русия. От 1991 г. е забранено тя да се изнася дори извън територията на московския Кремъл. Това може да се случи само с личен указ на президента на Русия и само в краен случай (например, ако някой някога нахлуе в Москва).
През 2012 г. 60-има майстори от смоленския завод "Кристалл" правят точно копие на Голямата императорска корона. За разлика от оригинала, то има цена – застрахована е за $100 милиона. През 2015 г. копието е предложено на търг за 1 милиард рубли ($15 милиона по тогавашния курс), но така и не се намира купувач.
"Тежка си ти, шапко на Мономах!": 5 факта за първата руска царска корона!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си