Какво означава да си славянин? Въпросът е сложен, тъй като тази група включва десетки етнически подгрупи (и от 300 до 350 милиона души). Славяните живеят навсякъде от Германия до Казахстан и Далечния изток в Русия - добавете към тях и мигрантите и ще видите, че славяните по принцип са навсякъде по Земята. Трудно е да се поддържат общи неща, ако сте толкова разпръснати.
Въпреки това има някои варианти. Така например, страницата на Slavorum, посветена на сложностите и особеностите на славянството, изброява най-често срещаните славянски особености в мемове: от наличието на обичащи, но обсебени от храната роднини ("Майка ти ти казва, че си прекалено слаб, въпреки 30-те ти килограма наднормено тегло") към алкохолен толеранс ("15-годишната ти сестра може да надпие американец"). И, ако сте славянин, винаги си сваляте обувките, когато влизате в нечий дом.
Но има една особеност, която не може да се приложи към славяните - идеята, че славянските хора са еднакви и винаги трябва да се обичат. Всъщност, в цялата славянска история, за съжаление, важи точно обратното. Защо е така?
Първо, важно е да се помни колко широко разпръснати са славяните. Докато, според историците, те произхождат от сравнително малката област между реките Елба и Одер на запад и Днепър и Днестър на изток, сега славяните са разпространени из цяла Източна Европа и (що се отнася до руснаците) Северна Азия.
Има три подгрупи на славяните: западни славяни (чехи, кашуби, моравци, поляци, силезийци, словаци и сорби), южни славяни (босненци, българи, хървати, македонци, черногорци, сърби и словенци) и източнославяни (белоруси, руснаци и украинци).
Те споделят едно и също наследство - езиковото. Както подчертава Олег Балановски, изследовател от Вавиловския институт по обща генетика, "славяните са тези, които говорят езици, които имат един корен - старобългарският език". Това е то. Общи езикови корени - и нищо повече.
Демонстрация в Прага против окупацията
ЦРУ"Някога славяни е било етническа принадлежност, но от много векове това е просто езиково семейство", твърди археологът Лео Клейн в своя статия, базирайки теориите си на "специфичното славянско ДНК". "Няма такова нещо като славянска раса, славянско политическо единство, специфична славянска култура. Сега нямаме дори славянски език - само различни езици, близки един до друг".
Говорейки за политическото единство - трудно е да си представим такова, имайки предвид, че славянските народи са имали много конфликти и от време на време са воювали помежду си. Руско-полските отношения, например, са опетнени от трите раздела на Полско-Литовския съюз между Русия, Австро-Унгария и Прусия, които се случват през XVIII в., като за 123 години е прекратено съществуването на суверенна Полша.
Добавете към това съветско-полските войни от 1919-1921 и 1939 г., когато СССР и нацистка Германия де факто разделят Полша - и ще разберете защо поляците се ядосват много, когато ги бъркат с руснаците. Въпреки че са много близки по външен вид и генетика, Балановски твърди, че само беларусите и украинците са по-близо до руснаците генетично.
Апотеозът на славянската история. Алфонс Муха, 1929 г.
Пражка градска галерияРазбира се, Русия не е единствената славянска страна със сложни отношения със славянските си съседи. Няма загубена любов между бившите югославски народи (особено босненците, хърватите и сърбите), тъй като са минали по-малко от 20 години след края на войните през 90-те години, които последват разпадането на Югославия. Изглежда, че народите са склонни да имат най-много проблеми със съседните държави - независимо колко близо са генетично и езиково.
От друга страна, има такива, които се опитват да накарат славяните да преодолеят различията си и да застанат заедно. Панславизмът е популярно идеологическо движение от края на XVIII - началото на XIX в., когато южните славяни търсят независимост от Австро-Унгария и Османската империя и гонят идеята за единния славянски свят.
Пражки Славянски конгрес, 1848 г.
Legion MediaПрез XIX в. в Русия мнозина подкрепят каузата, включително и известния и велик руски патриот Фьодор Достоевски. "Русия не може да предаде великата идея… която тя последователно следва. Тази идея е всеобщо единство на славяните… не като завладяване или насилие, а като услуга на човечеството", пише Достоевски в дневника си през 1877 г., когато Русия се бори срещу Османската империя заедно с балканските славяни. Тази война де факто връща независимостта на България и води до разширяването на територията на Сърбия.
По това време славянското движение вече е нещо съществено: от 1848 г., когато Прага е домакин на първия Славянски конгрес, тя има флаг (синьо-бяло-червен - тези цветове могат да се видят сега на знамената на много славянски страни) и химн ("Хей, славяни!").
Калининград, Русия, по време на Световната купа - 2018 г.
В Русия славянофилската доктрина е важен елемент от политическата мисъл в страната: славянофилите отричат прозападните възгледи и, подобно на Достоевски, вярват, че Русия трябва да води славянския свят, истински християнски и противопоставен на морално изродена Европа.
Както виждаме, това не се случва: политическите разногласия надделяват. Първата световна война и революциите от 1917 г., които превръщат Русия в социалистическа държава, също довеждат до това, че славянският фактор не играе решаваща роля в последващите събития. Засега славяните остават политически разделени - но това не им пречи да бъдат приятелски настроени и гостоприемни един към друг на лично ниво.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си