Как великият съветски маршал Георгий Жуков се изправя срещу Сталин след Втората световна

Когато Георгий Жуков, най-видният съветски маршал от времето на Втората световна война, умира през 1974 г. след 15 години далеч от службата и светския живот, поетът-емигрант Йосиф Бродски пише стихотворение "За смъртта на Жуков". В творбата Бродски го нарича един от онези, които "във военните формации ходят смело край чуждите столици, но със страх се връщат в своята".

Вероятно думата "страх" в този случай е поетична, тъй като е малко вероятно Жуков, който побеждава японците в битката при Халхин Гол през 1939 г. и е един от най-успешните военни командири във войната срещу Германия, всъщност да се е страхувал от нещо.

Бродски има предвид нещо друго – след войната Йосиф Сталин забива на Жуков "нож в гърба" - нещо, за което никой чуждестранен враг не би могъл и да си мечтае.

Да отстраниш съперника

Маршал Георгий Жуков, фелдмаршал Бърнард Лоу Монтгомъри и съветски военни командири в Берлин

Свободни източници

Към 1946 г. Жуков е назначен за командир на съветската окупационна зона в Германия и служи като главнокомандващ на съветските сухопътни войски. Изглежда пред него се очертава светло бъдеще. Но всичко се променя по-късно същата година, когато Сталин сваля Жуков от всичките му постове и го изпраща в отдалечения южен град Одеса, където да оглави местен военен окръг. Доста унизително наказание за герой от такъв мащаб.

Сталин разполага с удобно извинение: маршал Александър Новиков, който оглавява ВВС, твърди, че Жуков заговорничи срещу него. Всъщност Новиков е принуден да подпише това "свидетелство" срещу Жуков с изтезания. "Те разрушиха морала ми, бях отчаян... безсънни нощи... така че го подписах, само за да спре това", признава по-късно Новиков. Но това принудително свидетелство дава основание на Сталин да обвини Жуков в "бонапартизъм" и да го изпрати в изгнание.

Това, което в действителност се случва, е че Сталин иска да се отърве от потенциалния си съперник, когото подозира и от когото се страхува. Жуков става изключително известен след войната – до такава степен, че би могъл да застраши монопола на Сталин над властта. В отговор на въпрос защо Сталин е използвал фалшиви обвинения като извинение да го изпрати в изгнание, самият Жуков казва: "Той завиждаше на славата ми. А (вътрешният министър Лаврентий) Берия още повече подклаждаше това чувство".

Тихата служба

Жуков в Одеса

Sputnik

През 1946-1948 г. Жуков живее в Одеса и прекарва времето си в борба с престъпността – голяма стъпка назад за човека, който води армията, победила нацистите. Въпреки това Жуков не демонстрира признаци на неподчинение. През 1947 г. местните власти обявяват, че организираната престъпност, процъфтяваща след войната, е победена. Носят се слухове, че Жуков е застрелвал престъпниците на място и без съдебен процес. Въпреки че това вероятно е просто градска легенда, то отразява отношението на хората към Жуков от това време.

През 1948 г. Сталин изпраща Жуков още по-дълбоко в провинцията, като го назначава за командир на Уралския военен окръг в Свердловск (1700 източно от Москва). Същата година Жуков е обвинен в грабежи по време на превземането на Берлин и е принуден да се извинява: "Не трябваше да събирам този безполезен боклук и да го слагам в някакви складове, смятайки, че никой вече не се нуждае от него". Той остава в Свердловск до 1953 г., когато умира Сталин.

Обратно във властта

Сталин умира на 5 март 1953 г.

Дмитрий Чернов/Sputnik

Едва месец преди смъртта си Сталин нарежда Жуков да се върне в Москва. Жуков смята, че Сталин се нуждае от военния му опит, за да се подготви за евентуална война срещу Запада и че затова изгнанието му е приключило. Така или иначе след смъртта на Сталин Жуков става заместник-министър на отбраната и играе важна роля в съветската политика.

Той е човекът, който арестува Лаврентий Берия - един от най-властните и зловещи Сталинови привърженици, дълбоко свързан с НКВД – всемогъщата тайна служба на СССР. Други чиновници – включително бъдещият лидер Никита Хрушчов и по-малко известният Георгий Маленков, които формират триумвират с Берия, съставят заговор срещу него. Авторитетът на Жуков в армията му помага извънредно много.

Той лично арестува Берия с помощта на въоръжени войници. "Дойдох отзад, извиках "Стани! Арестуван си" и завързах ръцете му, докато ги беше вдигнал", спомня си Жуков в своите мемоари. Берия по-късно е екзекутиран (без участието на Жуков).

Срещу сталинизма

Хрушчов и Жуков

Global Look Press

Подобно на Хрушчов, Жуков е предан на Сталин, докато лидерът е жив, но стига далеч в осъждането на Сталиновите грешки и в ненужните и брутални репресии след смъртта му. Както отбелязва историкът Леонид Максименков, докато служи като министър на отбраната от 1955 до 1957 г., Жуков "има свой собствен план за борбата срещу сталинизма и сталинистите".

Той отново отваря досиетата на военните командири, които са осъдени на смърт на базата на фалшиви обвинения през 1930-те години. Няколко пъти успява да накаже генералите, които са отговорни за тях, като ги освобождава от постовете им.

Това, както вярва Максименков, е нещото, което кара Хрушчов да изпрати Жуков в оставка. Хрушчов отлично знае колко служители, включително и такива на най-високите постове, а и той самият, са замесени в мръсните дела от 1930-те години. Очистването на държавния апарат от замесените в престъпленията от 1930-те би застрашило цялата съветска система. Така през 1957 г. новото ръководство принуждава Жуков да се пенсионира, обвинявайки го, че е консолидирал твърде много властта си.

Жуков в дома му

Този път военната му кариера действително приключва. Жуков прекарва остатъка от живота си, пишейки мемоари, давайки интервюта от време на време, предимно около войната, и едва споменавайки периода на безскрупулните интриги, които идват след нея.

А знаете ли защо маршал Жуков е единственият съветски гражданин, който има право да пие "Кока-Кола"?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.