Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Стотици хиляди инвалиди, без ръце или крака, изоставени и просещи по гарите, из улиците и на други места. Победният съветски народ ги гледа предпазливо: на гърдите им греят ордени и медали, а те просят стотинки край магазините! Това е неприемливо! Задължително се отървете от тях – изпратете ги в бившите манастири, на островите... След няколко месеца страната прочисти улиците си от този "срам". Ето как се родиха тези приюти..." Така изкуствоведът от Ленинград Евгений Кузнецов описва "евакуацията" на ветераните инвалиди от Втората световна война от континентална Русия.
Генадий Добров. Поредица "Автографи от войната". Борис Милеев от Москва пише на пишеща машина мемоарите с протезираните си ръце.
В продължение на 40 години Кузнецов работи като екскурзовод във Валаамския манастир, който се превръща в основния санаториум за ветераните инвалиди. Неговите емоционални и обвинителни спомени обаче не отговарят на истината. Всъщност страната се отнася към инвалидите далеч по-добре.
Генадий Добров. Поредица "Автографи от войната". Неизвестен мъж, загубил своите крайници, слух и способност да говори.
Според наличните данни през Втората световна война в СССР поради травми и болести са демобилизирани около 4 милиона души, включително 2,5 милиона инвалиди. От тях около 450-500 000 са загубили крайниците си. Онези, които се връщат у дома без крайници, стават известни като "хората самовари", защото приличат на самовари. Градската легенда гласи, че след войната инвалидите са евакуирани от централните градове в бившите манастири в руския Север. Слуховете са, че това се случва за една нощ. Трудно е да повярваме – трябва да потърсим други източници.
Генадий Добров. Поредица "Автографи от войната". Бившият военен радист Юлия Еманова от Сталинград, загубила своите крайници, слух и зрение.
Писателят от Санкт Петербург Едуард Кочергин описва живота на един от войниците с ампутирани крайници по време на войната в бившия Горицки манастир, превърнат в санаториум за инвалидите.
"Малко след пристигането си в Горици Василий стана известен. Тук доведоха инвалиди от войната – мъже и жени без ръце и крака от цяла Североизточна Русия. Хората ги наричаха "самовари". Василий, с цялата си страст и музикален талант, създаде "хор на самоварите" и откри нов смисъл в живота си... През лятото, два пъти на ден, сестрите извеждаха инвалидите навън, за да подишат свеж въздух и ги оставяха в избуялата трева на стръмния бряг на р. Шексна...
Вечер, докато на кея пристигаха и отплаваха параходи, "самоварите" изнасяха концерти. Сепнати от мощния и необуздан звук, пътниците се повдигаха на пръсти на горната палуба на корабите, за да видят откъде идват песните, но не можеха да видят инвалидите, скрити в избуялата трева...".
Генадий Добров. Поредица "Автографи от войната". Георги Зотов от Московска област чете военни вестници.
Дръзко е да се твърди, че съветите просто са искали да скрият тези хора. Много от тях имат семейства – но могат ли тези семейства – обеднели и частично разрушени от войната, да се грижат за инвалидите? От друга страна инвалидите наистина са безстрашни – те нямат какво да губят, затова не се свенят открито да критикуват съветския режим. Говори се, че в КГБ имало специален отдел, който следял дейностите на инвалидите. Ето защо в архивите има много запазени документи от санаториумите. Благодарение на генеалога Виталий Семьонов, който ги намира, днес знаем, че санаториумите не са били задължителни и в никакъв случай не са били затвори.
Военен ветеран инвалид на парад на победата през 1970 г.
"Евакуацията" на инвалидите започва около 1948 година. Държавата предлага подслон и храна на онези инвалиди, които не могат да открият семействата си (те са преместени, изселени или загинали по време на войната) или хора, изоставени от своите семейства (за жалост има и такива). Семьонов обаче намира някои записки за инвалиди, успели да се върнат при семействата си. През 2012 г. един студент изпраща на Семьонов мемоари за инвалиди, които успяла да запише в санаториума "Ангода" в Николское, окръг Череповец. "Хората, които не можеха да ходят, бяха извеждани на чист въздух в слънчевите дни. За инвалидите се полагаха непрекъснати медицински грижи. Всеки ден в 08:00 ч сутринта имаше прегледи на всички пациенти, редовно им даваха лекарства, имаше три хранения на ден и следобедна закуска. Инвалидите обичаха да работят, да четат книги в библиотеката. Тези, които можеха, ходеха да берат гъби и горски плодове. Не ги посещаваха почти никакви роднини, но много инвалиди създаваха нови семейства с младите жени, загубили съпрузите си във войната. Санаториумът съществуваше до 1974 г.".
Генадий Добров. Поредица "Автографи от войната". Алексей Чхеидзе, който сам се нарича "мъжа протеза".
След писанията на Кузнецов приютът във Валаамския манастир започва да се възприема почти като концентрационен лагер с малки дажби и ужасяващи условия. Семьонов обаче отбелязва броя на инвалидите: 1952 – 876, 1953 – 922, 1954 – 973, 1955 – 973, 1956 – 812, 1957 – 691. Тези цифри ясно показват сравнително ниската смъртност, като се има предвид, че това са инвалиди. Между другото инвалидите в санаториума не идват от "цялата територия на СССР", както често се твърди: те се разпределят в подобни институции в близките райони. Инвалидите посещават курсове по обущарство и счетоводство, за да могат да работят. Намерени са и много писма и документи, които доказват, че всеки от тях е можел свободно да се върне в дома си – ако има такъв. Документите показват още, че инвалидите действително са свободни да си тръгнат във всеки един момент и много го правят, само за да се напият в града и да бъдат върнати от съветската милиция.
Генадий Добров. Поредица "Автографи от войната". Валентина Ковал от Омска област.
Законът също има специално отношение към инвалидите. Бивша сестра в санаториум си спомня: "Веднъж един бивш затворник ме нападна в кухнята – беше едър и имаше протезиран крак. Не можеш да се отбраняваш – ще те съдят и ще загубиш делото. Той ме удари, а аз не можех да му отвърна! Но заместник-директорът дойде и го удари толкова силно, че той отхвръкна. Но той (бившият затворник) не повдигна обвинения, знаеше, че не е прав!".
Генадий Добров. Поредица "Автографи от войната". Алексей Курганов от Омска област.
Генерал майор Александър Гладков и съпругата му на Парада на Победата на 24 юни 1945 година.
Вижте и как живеят руските ветерани след Афганистан и Чечения!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
