Колко мощна е съветската версия на НАТО?

На Запад битува популярно мнение, че Съветският съюз винаги е бил жесток агресор. Мнозина обаче забравят, че западните сили първи основават военния и политически алианс НАТО през 1949 година. Съветският отговор идва чак шест години по-късно.

Кръгла маса на американски и британски генерали, 8 март 1949 г.

Getty Images

Съветите не реагират на НАТО до 1955 г., когато Федерална Република Германия (ФРГ, наричана още Западна Германия), не се присъединява към блока. Това е пряко нарушение на Постдамските споразумения, които гласят, че Германия трябва да остане разоръжена. На 9 май ФРГ официално става член на НАТО и едва пет дни по-късно, на 14 май, социалистическите страни подписват Договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ, известен като Варшавския договор. Така се ражда "съветското НАТО".

Делегация от СССР, България, Полша, Албания, Румъния и Китай, 14 май 1955 г.

Getty Images

Новата организация включва Съветския съюз, Германската демократична република (ГДР или Източна Германия), Чехословакия, България, Румъния, Полша, Унгария и Албания. Но няма никакво съмнение коя страна разполага с най-много униформени. Всичките петима върховни командири на войските от организация през цялата ѝ история са съветски офицери – като започнем от маршал Иван Конев от ВСВ.

Съветски и чехословашки войници на съвместни учения, 1966 г. Репродукция на фотограф от агенция CTK.

Sputnik

Първото сериозно изпитание на организацията на Варшавския договор се случва едва на следващата година. През 1956 г. се състои голяното антисъветско въстание в Унгария, подпомогнато от западните служби за сигурност. На 1 ноември новото унгарско правителство декларира оттеглянето на страната от Варшавския договор. Съветите решават да действат бързо, за да погасят този опасен огън в сърцето на Европа.

Будапеща, 14 ноември 1956 г.

Getty Images

Никита Хрушчов спешно се среща с източноевропейските си съюзници и обявява решението за намеса. През идната седмица съветските и унгарските войски, подпомагани от силите за сигурност на двете страни, потискат всякаква съпротива в Будапеща, като връщат Унгария в социалистическия съюз.

Съветски танкове в Будапеща, 1956 г.

Getty Images

През 1961 г. Източният блок претърпява първата си загуба, когато малката Албания оспорва могъществото на Съветския съюз. Силно недоволен от политиката на десталинизация в СССР и съветско-югославското затопляне в отношенията, албанският лидер Енвер Ходжа променя курса си към Китай, чиито отношения с СССР са мразовити. Съветско-албанският съюз завършва с факта, че албанските войски на практика престават да участват в дейностите на организацията от 1961 година. Седем години по-късно Албания официално напуска Източния блок.

Съвместно учение на войски от Източния блок, 1969 г.

Владимир Мусаелян/TAСС

Най-сериозното предизвикателство пред Варшавския договор е т.нар. "Пражка пролет" от 1968 г., период на либерализация и кардинални реформи в Чехословакия, който предизвиква много тревоги в Съветския съюз. За разлика от ситуацията в Унгария през 1956 г., този път руснаците са решени да не действат самостоятелно, а да включат всички членове на организацията.

Чешки студенти и съветски войници, 1968 г.

Getty Images

На 21 август 1968 г. Източният блок стартира операция "Дунав". Войските им влизат в Чехословакия и в продължение на няколко седмици се борят за потискането на Пражката пролет. Най-големи контингенти изпращат СССР (170 000) и Полша  (40 000), докато ГДР изпраща 15000, Унгария – 12500, а България – малко над 2000 войници. Николае Чаушеску решително осъжда интервенцията и румънските войски не вземат участие в операцията.

Съветски танк по улиците на Прага, 1968 г.

Getty Images

Страните от Варшавския договор редовно провеждат съвместни военни учения, най-големите и важните от които са "Запад-81" (с участието на над 100 000 военнослужещи) и "Щит-82", проведено в условия на симулирана ядрена война.

Учения "Запад '81"

Николай Малишев/TAСС

Над 80% от оръжията, използвани от армиите в Източния блок, са от съветски произход: от танкове и изтребители до средства за електронна война. Чехословакия активно произвежда и снабдява съюзниците си с бойни машини за пехотата и бронетранспортьори.

Учения "Братя по оръжие '80" в Източна Германия

Getty Images

Така наречената "Северна група" от войските на организацията (ГДР, Полша, Чехословакия), разположена в непосредствена близост до потенциалния враг, са много по-добре оборудвани от "Южната група" (Румъния, Унгария и България), смятани за относително слаби. Същият принцип се прилага и за групите съветски войски, разположени в съюзническите държави.

Учения "Щит '82" в България

Дорофей Гетманенко/Sputnik

Танковите сили са сериозен коз на Варшавския договор. Те са огромни: 53 000 съветски и 12-15 000 източноевропейски танка. По-голямата част от тях са Т-54А и Т-55, които постепенно са заменени от Т-64 и Т-72. Малко преди разпада на Варшавския договор неговите страни-членки започват да получават най-новите Т-80.

През 1977 г. страните от Варшавския договор създават Системата за съвместно придобиване на вражески данни (SOUD) - тайна сигнална система за разузнаване за прихващане на информация. Първоначалната ѝ цел е да защити СССР от "чужди заплахи" по време на Олимпийските игри в Москва през 1980 година.

Военни по време на учението "Запад '81"

Борис Прихотко/Sputnik

Варшавският договор престава да съществува след падането на съветския режим в страните от Източна Европа. Той е официално разпуснат на 1 юли 1991 г. и всички негови бивши членове скоро попълват редиците на бившия си враг - НАТО.

"Щит '84"

Дорофей Гетманенко/Sputnik

Разказваме ви още за 5 от най-големите и важни учения на Съветската армия и нейните съюзници!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.