Защо болшевиките са били толкова вманиачени по кремирането на мъртвите?

Краят на 1920 г. е, в Санкт Петербург е зима. Поетът Николай Гумильов, художникът Юрий Аненков и видният болшевик Борис Каплун са в компанията на неизвестна жена – те пият вино в кабинета на Каплун и "разговарят за Уитман, По и Киплинг", спомня си Аненков. Тримата често посещават този кабинет, където Каплун ги черпи с етер - отпускащ наркотик, който е любим и на тримата.

Борис Каплун

Снимка архив

Аненков продължава: "Каплун погледна часовника си, вдигна слушалката и каза на висок глас: "Докарай колата!" Това беше лъскав мерцедес, взет от някакъв капиталистически гараж. Каплун обясни, че след половин час ще изпробват новия крематориум и ще бъде избран труп от моргата, който да бъде изгорен. Покани ни да отидем с него".

"В огромен хангар на земята в безкрайни редици лежаха трупове, покрити с парцали. Директорът на крематориума ни чакаше. "Нека дамата направи избор", каза Каплун, обръщайки се към младата жена. Тя ни погледна ужасена и като направи няколко плахи стъпки между телата, посочи едно от тях. "Иван Седякин, просяк" бе написано с молив върху парче мръсен картон на гърдите на трупа. "Излиза, че последният ще бъде първи", заяви Каплун и се обърна към нас с усмивка: "Забавна шега, нали?"

Без "Ден на страшния съд" за кремирания

Първият крематориум в Русия е предназначен за японски граждани. Построен е преди 1917 г. в района на Владивосток. В японската култура кремацията е нещо обичайно за разлика от Русия, където църквата не одобрява изгарянето на мъртвите. През 1909 г. Светият руски синод официално осъжда кремацията.

Когато болшевиките идват на власт, една от първите им стъпки е да елиминират православната църква от регистрирането на ражданията и смъртните случаи. Преди това всички раждания се регистрират в църкви, а погребенията се правят само в присъствието на свещеник (с изключение на извършилите самоубийство, за тях няма църковна служба).

След като религията е премахната, църквата е отделена от погребенията. Ето защо болшевиките енергично настояват за кремация: последователите на православната църква вярват, че кремираните хора не могат да възкръснат след Деня на страшния съд, така че кремацията се възприема като антирелигиозна.

Освен това след революцията, по време на гражданската война, по улиците на Санкт Петербург и Москва има много трупове. "В Лефортово през нощта вълците ядат труповете на хора, починали от тиф. Има опашка за гробището, хората чакат в болниците с дни за лечение, някои умират там, други си тръгват. В болниците няма топла вода, хората се изхвърлят без баня или дори дезинфекция - няма снабдяване, а лекарите умират като мухи", пише Прасковия Мелгунова на 1 март 1919 година. Така че крематориумите са много необходими. Москва и Петербург не могат да се справят с толкова много мъртъвци.

През 1919 г. Владимир Ленин подписва указ, който насърчава кремацията, но в този момент все още няма крематориуми.

Един рафт, хиляди гробове

"Като изгорим един мъртъв човек, получаваме един грам сажди, а хиляди гробища могат да се поберат само на един рафт", пише Казимир Малевич през 1919 година. През 1920 г. Борис Каплун оглавява комисия, която организира строителството на крематориум. Над 200 души слагат името си в шапка, за да получат проекта за създаването на архитектурния проект - интересът е огромен. Като приятел на Каплун Аненков прави емблема за крематориума: гарван, кацнал на димящ череп (за съжаление чертежът вече е загубен.) "Всеки мъртъв гражданин има право да бъде кремиран", гласи рекламата на новия крематориум.

Крематориумът е предназначен за главния манастир на Санкт Петербург - Александро-Невската лавра. Неслучайно изборът на местоположението разстройва православната църква, но яростна атака на генерал Николай Юденич възпрепятства проекта и Каплун е принуден набързо да инсталира крематориума в стара баня на остров Василевски. Първият труп официално е изгорен на острова на 14 декември 1920 година.

Известният руски писател Корней Чуковски присъства на една от първите кремации. През януари 1921 г. той пише: "Каплун влезе в крематориума, който беше като театър, и ни поведе през залите. Смеехме се, нямаше никакво благочестие, нямаше великолепие, всичко беше чисто и откровено. Без религия, без поезия, която да украсява мястото на изгаряне. Всички бяха с шапки, пушеха, говореха за трупове, сякаш говорят за кучета… Един млад инженер извика: "Сложете го!" Гробарите в  бели престилки сграбчиха гигантски метални щипци, които висяха от тавана… окачиха на тях люлеещия се ковчег и го избутаха в пещта. През прозореца гледахме как изгаря, колко весели и гостоприемни са пламъците. Те добавиха още газ и огъня се засили… "Мозъкът изгаря!", каза инженерът. Работниците се скупчиха около прозореца. Изредихме се да надникнем и си казахме със задоволство: "Черепът е напукан!"; "Белите дробове изгарят!" и любезно оставяхме първо дамите да минат".

Църква, която става крематориум

Църквата в Донското гробище, превърната в крематориум, 1928 г.

Getty Images

Първият петербургски крематориум работи само два месеца, през които са изгорени над 400 тела - главно на просяци, неидентифицирани хора и военнопленници. След това е затворен, защото разходите по поддръжката му са прекалено големи. Правителството обаче продължава да насърчава кремацията. През 1925 г. едно списание в Москва публикува статия със заглавие: "Изгарянето на човешки трупове печели все повече поддръжници".

Проект на крематориума в Санкт Петербург

Снимка архив

Това, което болшевиките не успяват да направят в Санкт Петербург, те постигат в Москва: през 1927 г. в незавършената църква "Свети Серафим Саровски", на Донското гробище, се открива Донският крематориум, а в Москва това място е на голяма почит сред вярващите.

Църквата "Св. Серафим Саровски"

Снимка архив

Куполът на църквата е заменен с 20-метров комин. В сутерена има морга, душове и офиси. Крематориумът използва орган 1898-а, взет от разрушената лутеранска църква в германския квартал на Москва. Нещо твърде мрачно - пещите за Донския крематориум са инсталирани от инженеринговата компания Topf and Sons, която по-късно изгражда пещите за Бухенвалд, Дахау, Маутхаузен-Гусен, гетото на Могильов и нацисткия концентрационен лагер Грос-Розен. В тази сграда се преплитат тъжните съдби на много германци и руснаци.

Снимка архив

Първото изгаряне е на 29 декември 1926 година. Кремацията продължава час и половина и е много ефективна. През октомври 1927 г. крематориумът е открит официално. През 1934 г. тялото на неговия архитект Дмитрий Осипов е изгорено, а пепелта му е оставена да почива вътре в сградата.

Снимка архив

През 1973 г. в Москва е открит Николо-архангелският крематориум (най-големият в Европа), а Донският официално е затворен. В продължение на десет години до 1984 г. той кремира само тленните останки на най-висшите дейци на Комунистическата партия, а през 1992 г. сградата е върната на църквата - коминът е разрушен и православните служби са възобновени.

Сега една временна стена разделя църквата от разширенията от съветския период, в които все още има над 7000 урни. Съществуването на колумбария пречи църквата да си върне облика, който е имала преди революцията. Остават много захвърлени  урни, но повечето московчани, които са поставили там праха на роднините си, са твърдо против преместването им в нов колумбарий. Много урни и ниши, в които те почиват, са в окаяно състояние, а пренасянето може да ги унищожи напълно. "Разгневен съм от тази ситуация", казва през 2012 г. известният руски актьор Александър Ширвиндт. "В този крематориум е пепелта на родителите ми и на сестра ми".

Бившият 1-и крематорим в Москва на Донското гробище - днес православна църква

Михаил Яковлев

Към 2019 г. ситуацията все още е висяща: в църквата се правят сватби, погребения и кръщенета, а пепелта на съветските граждани събира прах в близост. Руската православна църква вече не осъжда кремацията и позволява нормални погребални служби, преди починалите да бъдат кремирани.

Разберете и къде в Русия се намира "градът на мъртъвците"!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.