Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Първите експерименти, довели до откриването на заваряването (процес, при който два метала се спояват с помощта на топлината) се правят в началото на XIX в. едновременно и независимо един от друг от руския инженер Василий Петров и британския му колега Хъмфри Дейви. И двамата откриват електрическата дъга. Дъгата на Дейви е по-скоро искра и е с по-ниска температура, докато дъгата на Петров трае по-дълго и произвежда температури, достатъчно високи за разтапянето на метали.
В началото на XIX в. експериментът на Петров е просто наука. През 1881 г. обаче руският инженер и изобретател Николай Бенардос, който работи за Павел Яблочков (създател на електрическото осветление чрез дъгови лампи) открива, че електрическата дъга може да се използва за спояване на метали – или за заваряване. През 1885 г. Бенардос получава патент, а през 1888 г. методът започва да се използва в промишлеността. В същото време друг руски инженер – Николай Славянов, предлага вместо карбонови да се използват метални електроди, което позволява заваряването на метали с много високи точки на топене.
Като пример Славянов създава известната си "чаша" – цилиндър, състоящ се от осем метала с високи точки на топене, които са споени.
Сухото мляко е важна съставка на бебешките храни – всички сме го яли/пили като малки. Вероятно обаче са малко онези, които знаят, че неговата родина са далечните сибирски земи.
През 1792 г. монголският преводач Иван Ерич за първи път пише, че в Даурия (Трансбайкалска територия) местните монголи замразяват мляко през зимата на плочи, след което сушат този лед на слънцето. Водата се изпарява и така се образува "млечен прах". Скоро лекар, който работи в същия район, представя този начин за съхраняване на млякото пред широката общественост.
Изобретателят на сухото мляко Осип Кричевски работи като лекар в завода за извличане на сребро в Нерчинск (Трансбайкалска територия, на над 5000 км от Москва). Той отбелязва, че якутите, много от които работят в завода, сушат мляко по въпросния начин. Кричевски предполага, че сухото мляко може да е полезно "при морски пътувания, при които е нужна свежа и питателна храна". Той отбелязва още, че "европейците все още не познават този сибирски продукт".
Кричевски използва тази технология, за да съхранява мляко в Нерчинск, където почива през 1832 година. Производството на сухо мляко започва в Санкт Петербург през 1832 година. Първият патент за тази технология обаче е издаден на англичанина Т.С. Гримуейд през 1855 година.
Гасенето на огън с вода не е толкова ефективно, колкото изглежда. Така един руснак решава да покрие всичко с пяна.
Руският инженер от френски произход Александър Лоран търси начин да създаде ефикасен пожарогасител, тъй като е виждал много пожари. В началото на XX в. Лоран – инженер, учил химия в Санкт Петербург и Париж, работи като учител в Баку – най-големият град в контролирания от Русия Азербайджан, който по онова време е център на петролната индустрия в империята. Пожарите, причинени от петрол, са сериозен проблем – те не могат да се гасят с вода или с пожарогасители със сух прах.
Според легендата Лоран пиел бира с негов приятел, когато се провикнал: "Еврика!". Скоро Лоран прави първия си експеримент за потушаване на горяща локва петрол с помощта на разпенена бира – и се получава! След това Лоран изобретява пенеста субстанция и създава своя марка, която нарича "Еврика". Той патентова системата си в Русия и в САЩ през 1907 година.
Интересно е как една технология, възникнала през XIX в., намира пълното си приложение едва през XXI в. – руският архитект и инженер Владимир Шухов е гений, далеч изпреварил времето си.
Диагоналната решетъчна структура е изобретена и патентована от Шухов през 1895-1899 година. Предимствата ѝ са ниското тегло и способността ѝ да издържа сериозен натиск поради еластичността на конструкцията: ниска корозия с почти никакво място, през което може да проникне вода; нисък разход и висока издръжливост. Днес повечето от кулите и павилионите на Шухов в Русия все още са непокътнати след повече от 100 години с малка или никаква поддръжка.
Изобретението му до голяма степен определя архитектурата на XXI в.: диагоналната решетъчна структура днес се използва от световноизвестни архитекти като Ричард Бъкминстър Фулър, Норман Фостър, Никълъс Гримшоу и много, много други. През XX в. обаче тя не е толкова популярна, тъй като изграждането ѝ изисква изключително прецизни изчисления, които се правят много по-лесно с компютър.
Макар че той не разполага с подобна изчислителна техника, самият Шухов се справя със сложните сметки – той създава първата кула и първия павилион с подобна структура за Общоруското изложение на промишлеността и изкуството през 1896 г. в Нижни Новгород.
Този масов медицински метод е един от най-старите в практиката и се използва дори и днес поради своята точност.
Кръвното налягане и един от най-важните показатели за човешкия организъм и помага за диагностицирането на различни заболявания и състояния. Докато мерят кръвното налягане, обикновено лекарите използват два показателя: систолата (фазата на изтласкването на кръвта от сърцето) и диастола (фазата на пълнене на сърцето).
Съществуват множество доста неточни методи за измерване на кръвното налягане, преди италианският патолог Сципионе Рива-Рочи да изобрети надуваем маншет около ръката, прикрепен към живачен сфигмоманометър. Маншетът се поставя на ръката, надува се, след което лекарят държи пръстите си върху пулса на пациента. Когато не се усеща пулс, това означава, че маншетът напълно е блокирал притока на кръв и вътрешното налягане в маншета е равно на систоличното налягане. Този метод обаче не позволява да се измери диастоличното налягане.
Николай Коротков е руски лекар, който първоначално работи като полеви медик, след което се насочва към съдовата хирургия. През 1904 г. той измерва кръвното налягане на пациент с помощта на маншета на Рива-Рочи и случайно използва слушалката си върху брахиалната артерия на пациента, когато чува силни звуци, които по-късно са кръстени на него. В този случай артерията е подобна на тръба с течност, която се притиска от маншета. Когато налягането в маншета е над систолата, не се чува никакъв шум. Когато се изравнят, под маншета може да мине известно количество кръв и се появяват шумовете. Когато те приключат, това означава, че кръвта преминава свободно. Така че моментът, когато звуците свършат, обозначава диастоличното налягане.
Коротков описва този метод през 1905 г. в доклад от половин страница. През 1935 г. Световната здравна организация одобрява този метод като единствения официален неинвазивен начин за мерене на кръвното налягане. Той остава стандарт и до днес.
Вижте и тези 12 руски изобретения, променили света!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
