Бил ли е Николай II един от най-богатите хора в историята?

Според Bloomberg най-богатият човек на земята в момента е Джеф Безос, чието състояние е оценено на 151 млрд. долара. В списъка с най-богатите хора в началото на Новото време (края на XV век до наши дни) цар Николай II се нарежда на четвърто място с нетно състояние, изчислено на 250 и 300 млрд. долара по курс от 2010 година.

Царевич Николай Александрович

Charles Bergamasco/Wikipedia

Откакто Руската православна църква канонизира последния император, той беше наречен и "най-богатият светец в историята". Николай обаче не е бил толкова богат, колкото мнозина вярват, и ние ще обясним защо.

Според руския имперски закон всеки член на семейство Романови има "базисен доход". От 1884 г., когато Николай става царевич (наследник на руския трон), на 16-годишния бъдещ управник е присъдена стипендич от 100 000 рубли, Когато през 1894 г. той става император, сумата се удвоява. Знаем, че през 1896 г. личните му средства възлизат на 2 млн. рубли и 355 000 франка.

Кралица Виктория от Великобритания в Балморалския замък в Шотландия със сина ѝ Едуард, принц на Уелс, и Николай II. Отдясно седи Александра, царица на Русия, и държи дъщеря си - великата княгиня Татяна

Getty Images

Една английска лира стерлинг през 1897 г. струва около 10 рубли или 25 франка, което значи, че Николай II притежава само скромно богатство от 215 000 паунда. Тази сума е управлявана от служители в личната канцелария на Негово императорско величество – държавна агенция, която контролира частните дела на управляващото семейство.

Парите на царя са инвестирани предимно в акции, но частните средства постепенно намаляват до края на управлението му. Най-големите разходи се правят през 1899 г., когато царят и семейството му гостуват на европейските си роднини, а царят има нужда от пари за луксозни одежди. Същата година той лично финансира изграждането на православна църква в Дармщад, Германия. До 1917 г. средствата му намаляват до 1 млн. рубли.

Николай II с великата княгиня Татяна Николаевна

МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Какво има в портфейла на Николай?

Царят се ползва с 200 000 рубли годишна стипендия, която включва "джобни пари", приблизително 20 000 рубли. (Николай винаги превишава тази сума и понякога харчи до 150 000 рубли). "Джобните пари" се ползват за купуване на дрехи и лични консумативи като сапун, бръснарски крем и тютюн, а също и за благотворителност, награди, книги, списания и произведения на изкуството.

Николай никога не носи пари в себе си и, дори за да даде за благотворителност на църковните служби, той трябва да поръча пари от канцеларията си.

Николай на бал на княз Александър Шереметев, 1894 г.

Свободни източници

Царят харчи щедро за военните униформи, които много обича. През 1910 г. дава всичките си 20 000 рубли за нови униформи, за да се похвали пред немските си роднини и приятели,

От частните си източници Николай финансира и спортни организации (през 1911 г. 5000 рубли отиват в обществото за физкултура "Богатир"). Харчи и за лични спортни хобита като тенис или колоездене. Има запис как царят плаща две рубли на обущар, за да покрие гира с кожа.

Николай II и Джордж V, Берлин, 1913 г.

Свободни източници

Царски печалби

А как стоят нещата с доходите му? Ядрото на мита за "огромното царско богатство" лежи в стойността на земите, собственост на министерството на императорския съд. Вярно е, че тези стопанства са обширни - те са разположени предимно в Алтай и Трансбайкалието и са с обща площ над 65 млн. хектара. Но не могат да бъдат продадени, така че би било некоректно да се изчислява пазарната им стойност.

Николай II и сина му Алексей

Global Look Press

Алтай и Трансбайкалието обаче са пълни със златни, сребърни, медни, въглищни и оловни мини с годишни доходи от 6-7 млн. рубли. Освен това имперският музей "Ермитаж", театрите в Москва и Санкт Петербург, както и много други предприятия са собственост на императорското семейство и също са източници на доходи.

Всички спечелени пари отиват в имперското съдебно министерство, финансиращо съда, официалните приеми, както и транспорта и сигурността на кралското семейство и т.н. Често министерството трябва да заема средства от държавата, за да подкрепи съда. През 1913 г. то харчи над 17 млн. рубли.

Военен парад на Московския гарнизон, 1903 г.

Rosphoto

Чуждестранни банкови сметки и ценни бижута

Имперското семейство съхранява средства в европейски банки. Парите се оценяват на 7-14 млн. рубли, но точните суми и до днес не са известни. По време на Първата световна Николай закрива сметките си в Англия и връща парите в Русия. Обаче не може да закрие немските си сметки, които са замразени поради войната между държавите.

През 1934 г. Наталия Шереметевская, вдовица на Николаевия брат, великият княз Михаил Александрович Романов, обвинява Германия за непризнаването на наследствените ѝ права. Четири години по-късно съдът взема решение тя да наследи сумите по сметките, чиято стойност обаче остава неразкрита и до днес. Знаем обаче, че общата сума не е толкова голяма поради хиперинфлацията в Германия от 1920-те години.

Членове на първата неофициална комисия по разследванията разглеждат украшенията на Романови, 1926 г.

Wikipedia

Що се отнася до болшевишката национализация след Революцията, дори опитните историци не могат да кажат със сигурност какво се е случило в държавния бюджет и какво е било откраднато.

Имперските бижута са сред най-ценните вещи, притежавани от императорското семейство. След абдикацията на Николай, Романови губят правата си над царските регалии и диамантите в короната.

Временното правителство национализира всички фондове, контролирани от канцеларията, но императорското семейство успява да задържи личните си бижута – царицата и дъщерите ѝ ги крият под дрехите си по време на сибирското си заточение, а след екзекуцията им бижутата са открити по телата.

Николай II и Алексей Николаевич режат дърва в Тоболск

Wikipedia

Много по-късно императорските диаманти и бижута се появяват по европейските пазари, където частни колекционери ги изкупуват.

В крайна сметка виждаме, че личното богатство на Николай II далеч не е сравнимо с това на днешните магнати и предприемачи. Макар и царят има стабилен доход, той трябва да иска средства от канцеларията си за всяка своя нужда, а достъпът му е отнет след абдикацията.

Споменахме роднините на Николай из Европа, но това предизвиква въпроса: колко руска кръв тече във вените на Романови?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.