Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Рублата не винаги е била най-широко използваното разплащателно средство в Русия. През 1316 г., когато за първи път се споменава в историята, главният ѝ конкурент е "деньга"-та – малки монети, използвани за ежедневните покупки. По това време рублите са 200-грамови сребърни стикчета, използвани за големи плащания или трупани като богатства. Докато денгите не оцеляват до днес като средство за разплащане, името им все още се използва широко като термин за "пари".
През XIV-XV век сребърната рубла се използва за мерило за денги и през XVII сама се превръща в монета. През 1654 г. по време на управлението на Алексей Михайлович Романов се появява първата монета-рубла, изработена от талер и използвана в Европа. Руските занаятчии покриват оригиналните изображения и ги заменят със собствени символи – конници и дати. Тези рубли се наричат "йефимки", тъй като оригиналните талери са изработвани в Йоахимстал, Чехия.
С финансовите реформи на Петър Велики от началото на XVIII век рублата става пълноценна монета и се превръща в основната парична валута на страната.
Този период на "монетата" от еволюцията на рублата продължава до 1769 г., когато Екатерина Велика представя първите банкноти, направени за покриване на голям бюджетен дефицит (1,8 мил. Рубли), причинен от огромните разходи по Руско-турската война (1768-1774 г.).
Най-ценната банкнота, издавана някога в Руската империя, се нарича "петенька", защото носи лика на Петър Велики. Появява се през 1898 г. и има стойност от 500 рубли. Тази банкнота, заедно със 100-рублевата "катенька" на Екатерина Велика, са мечта за обикновения човек. По това време той може да работи 2-3 месеца, за да спечели толкова пари. Заплатата на учителя, независимо от квалификацията му, варира от 100 до 500 рубли.
Последната монетна рубла е направена през 1915 г. и парите отново се появяват под формата на банкноти, издавани от временното правителство през 1917 година. Двуглавият орел на новата рублева банкнота е лишен от имперските си символи (корона и скиптър) и е изобразен на фона на свастика – древен символ на просперитета. Новите банкноти разочароват обществеността, защото не отразяват силата и величието на страната.
От 1917 г. хартиени банкноти заменят монетите, но дори и те постоянно се обезценяват. В началото на 1920-те години размерът на необезпечените хартиени банкноти на пазара е толкова висок, че е по-рационално да ги горят, отколкото да купуват дървесина. Временното правителство започва да издава 20 и 40-рублеви банкноти, които приличат на печати и не са оценени от обществото, което обича да ги нарича "керенки", "в чест" на Александър Керенски, председател на временното правителство. Те се изработват на непробиваема хартия и първоначално се планира да бъдат временно разплащателно средство. Но дори след падането на правителството на Керенски през октомври 1917 г. те остават в употреба – до 1922 година.
По това време се използват много различни банкноти, включително специални чекове за купуване на хляб и вино. Дори и старите като "катенька" и "петенька" все още са в обращение до 1922 година. През 1930-те се появяват нови банкноти: така наречените "прости" рубли с ниска номинална стойност (1, 3 и 5 рубли), по-ценните "червонци", които са обезпечени от златните резерви. Името "червонец" е взето от Имперска Русия, която използва думата за чуждестранни златни монети. Ленин за първи път се появява на 10-рублевите червонци и ликът му остава на банкнотите до 1991 година.
Паричната реформа на правителството от 1947 г. забранява всички предишни валути, но те все още могат да бъдат разменени за нови съветски рубли. Дизайнът на последните е доста подобен на някогашните имперски банкноти. Ирина Федоркова, заместник-директор по изследванията в Музея на парите в Москва смята, че това не е просто съвпадение.
"Страната, която спечели Великата Отечествена война и спаси половината свят от фашизма, се чувства различно: чувството за национално самосъзнание значително се увеличава и това води до необходимостта да се идентифицира с някогашната велика страна – Руската империя", казва Федоркова.
През 1961 г. рублата получава нова монетна версия, но не е направена от благородни метали като преди. Вместо това се ползва медно-никелова сплав. Новият монетно-банкнотен период продължава до срива на Съветския съюз и до днес.
Съветските рубли могат да се използват само в страната, а издадените през 1961 г. банкноти имат превод на банкнотната стойност на всички официални езици от Съветския съюз. След разпада на СССР са издадени нови банкноти, които имат същия главен дизайн, но липсват преводите на другите езици.
През 1992 г. рубловите банкноти получават нови изображения, но не за дълго. Днешните картини по тях са от 1995 година. Стойността им, обаче, не е същата като днешната. Тогава, поради инфлацията, тя е различна и варира от 1000 до 50 000, 100 000 и дори 500 000 рубли!
През 1997 г. деноминацията ги намалява до 5, 10, 50, 100 и 500 рубли, а през 2000 г. са направени малки промени и се появяват банкноти от 1000 рубли и 5000 рубли. Последните нововъведения в рублата са от 2017 г., когато бяха пуснати банкноти с номинал 200 и 2000 рубли с образите на Севастопол и Далечния изток на Русия.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си