Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Никой не е съвършен и дори най-великите хора се борят със своите слабости, и понякога успяват, а понякога - не. Изучаването на биографиите на най-големите руски писатели и поети помага да се разбере, че те не са били по-различни, а да се живее с тях понякога е било огромна болка. Ето историите за това как блестящите умове на руската литература страдат от пороците си и какво им помага да намерят лек.
Самият Достоевски (1821-1881 г.), известен с дълбоките си психологически романи, които отразяват най-тъмните кътчета на човешката душа, води тежък живот - и един от зверовете, с които е трябвало да се бори, е пристрастяването към хазарта. През 1862 г., докато е на почивка в Германия, писателят се опитва да играе рулетка и страстта го поглъща.
В продължение на десетилетие Достоевски играе като луд, опитвайки се да спечели много пари, но само губи. Съпругата му Анна си спомня: "Той се връщаше у дома блед и изтощен, искаше пари, връщаше се в казиното ... и пак така, докато загуби всичко, което имахме. Той често плачеше, коленичил пред мен, и молеше за прошка..."
Писателят разбира слабостта си. "Моята природа е отвратителна и прекалено страстна", пише той на приятел, молейки за пари, след като е загубил всичко на рулетката. Той обаче е достатъчно силен, за да преодолее пристрастеността си. След 1871 г., когато се ражда първият му син, той никога повече не играе рулетка. По-рано, през 1866 г. той написва роман, в който представя собствената си пристрастеност - "Играч на рулетка".
През целия си живот Лев Толстой (1828-1910), благородник и хуманист, се бори с натрапчивата похот към жените. "Трябва да си легна с жени. В противен случай похотта не ми дава покой нито минута", пише той в дневника си през 1853 година. Той е имал сексуални отношения извън брака с много жени - от благороднички до селянки - и е трябвало да се лекува от венерически болести поне два пъти.
В съчетание с високи морални стандарти (които Толстой си е поставял, но непрекъснато не е спазвал), всичко това води до постоянно чувство за вина. Дневниците му са изпълнени с бележки: "Аз съм отвратителен". След като се жени за съпругата си София през 1862 г., той не намира покой - и през 1890 г. дори написва "Кройцеровата соната", роман, в който критикува въобще понятието за сексуалните отношения и призовава към целомъдрие.
Поет, който възхвалява мирния селски живот и руската природа, Сергей Есенин (1895-1925) е жертва на алкохолизъм. Той се самоубива след дълбока депресия, причинена от пиене. Приятелите му си спомнят, че в началото неговият имидж в обществото на бонвиван, който живее на високи обороти и се наслаждава на питие след питие, е само показен, но по-късно пристрастяването завладя поета.
"Аз сам се отрових с тази горчива отрова ... сините очи са мокри с водка", пише Есенин за себе си година преди самоубийството си. Владимир Чернявски, негов приятел, цитира думи на поета, изречени в отчаяние: "Как не разбираш това, не мога да не пия ... Ако не пиех, как щях да преживея това ..." В крайна сметка той не го преживява.
Есенин далеч не е единственият руски писател, който има проблем с пиенето. Същото важи и за Александър Фадеев, който оглавява Съюза на съветските писатели, за дисидентския писател Венедикт Ерофеев и Сергей Довлатов, писател емигрант, който напусна Ленинград, за да замине за Ню Йорк. Фадеев се застрелва; другите двама умират относително млади - изглежда, че за руските автори натрапчивото пиене никога не свършва добре. Нито пък за когото и да било.
Булгаков (1891-1940), известен с мистичния си роман "Майстора и Маргарита" и много други велики творби, не избира живота на наркоман. Той става наркоман поради стечения на обстоятелствата, докато служи като лекар в провинциална Русия през 1917 година. След случайно заразяване той трябва да взема големи дози морфин, за да спре болката и наркотикът го завладява.
"Всеки ден той се събужда и ми казва: "Отиди в аптеката, донеси ми морфин", спомня си първата съпруга на Булгаков, Татяна Лапа. "Трябваше да обикалям из целия град, за да взема нещо, и той ме чакаше - мрачен, страшен..., но винаги ме молеше да не го вкарвам в болница". Без морфин писателят става опасен – веднъж хвърля лампа по съпругата си, а друг път пък иска да я застреля, (но не го прави, в края на краищата не е бил Уилям С. Бъроуз, който убива жена си, играейки си на Вилхем Тел).
Лапа помогна на Булгаков да се възстанови, като бавно намалява дозата. След това Булгаков написва "Морфин", роман, в който разказва за зависимостта си; за разлика от него, главният герой се самоубива, защото няма кой да го подкрепи. Лапа предотвратява този край за Булгаков, но това не му пречи да я напусне по-късно.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си