"Преди 30 години за това събитие щеше да бъде организиран комитет с член на Политбюро за председател. Местните партийни структури щяха да получат указания относно начина, по който трябва да се пише и говори за произведенията на основателите на марксизма. Щеше да има вече готови филми по въпроса, както и актуални радиопрограми...". Така бившият руски министър на културата Михаил Швидкой си представя годишнината от рождението на Карл Маркс, ако перестройката на Горбачов и последвалите събития не се бяха случили в Русия.
Карл Маркс
"Сега всичко е различно", казва той - би било трудно да не се съгласим с бившия министър. Тазгодишната програма за честване на годишнината от рождението на Маркс изглежда доста скромно. В един от музеите в Москва ще има изложба, както и няколко конференции. В Казанския университет също ще се проведат събития - студентите организират "Маркс Фест", включващ рап битка и куест, наречен "Намерете капитала на Маркс", свързан с творбите и работата на немския философ.
Не изглежда толкова трудно за страна, в която има улица, носеща името на философа в почти всяко населено място (вижте и техния списък) и дори цял град, кръстен на него. Хората в чужбина обаче все още са склонни да асоциират Русия с Карл Маркс, въпреки 30-годишния болезнен преход от социализма към капитализма. Поне така смята британският представител в ООН Карън Пиърс. В изявление, направено по време на изслушванията на Съвета за сигурност на ООН, тя спомена немския философ: "Мисля, че той трябва да се обърне в гроба си, за да види какво прави страната, основаваща се на много от неговите идеи, в името на това да подкрепи Сирия."
Спорен е начинът, по който Пиърс с лекота отписва последните 30 години от руската история. В крайна сметка мащабът на присъствие на Маркс в СССР е наистина забележителен – той се превръща във вездесъща фигура в страната веднага след болшевишката революция през 1917 година.
Малко след това Владимир Ленин представя своя план за "монументална пропаганда" – тоест създаването на множество паметници на големи революционери и обществени мислители. Паметниците на "най-големите фигури на революцията - Карл Маркс и Фридрих Енгелс" трябва да бъдат издигнати приоритетно.
Първият е изработен от гипс и е издигнат пред двореца "Смолни" в Петроград, където се намира болшевишката централа по време на Октомврийската революция. Паметникът е проектиран по традиционен начин и е готов до първата годишнина от революцията през ноември 1918 година.
Друг паметник на Маркс – този в Симбирск (сега Уляновск, родното място на Ленин), е замислен по различен начин. Фигурата на Маркс е изсечена в черен мрамор, а хората казват, че прилича на легендарния Прометей, който разбива оковите си и носи свобода за себе си и света. На гърба на паметника са изписани прословутите думи на Маркс: "Идеите, завладели масите, се превръщат в могъща преобразуваща сила".
Има и няколко забавни предложения за лика на Маркс от хора на изкуството, много от които с ентусиазъм подкрепят революцията и искат да ѝ служат по футуристичен и модернистичен начин. Според една от тези идеи Маркс трябва да бъде изобразен като "динамична композиция от кубoве", която, за да се подчертае величието му, да бъде поставена на четири слона.
Вероятно най-известният съветски паметник на Маркс, този в самия център на Москва, в близост до Червения площад, е издигнат чак през 1961 година. Въпреки че създателите му получават Ленинската награда, някои недоволни московчани го наричат "хладилник с брада".
Изглежда за мнозина в СССР брадата на Маркс е най-емблематичната му черта. По това време се разпространява и една доста популярна шега. "Имаше един уличен чистач, който поразително приличаше Маркс. Шефовете му били неспокойни, защото изглеждало така, сякаш великият философ мете улиците. Така че го помолили да обръсне брадата си. "Разбира се, че мога да махна брадата си, но какво да правя с великия си ум?", отвърнал двойникът.
По-голямата част от днешните руснаци изглеждат доста безразлични към Маркс и марксизма. Те определено не го смятат за един от основателите на съвременна Русия. Проучване, проведено в цялата страна и посветено на личността на германския философ, сочи, че мнозинството разпознава името на Маркс, но почти 70% от анкетираните заявяват, че не се интересуват от неговите идеи. Изследването (най-скорошното по рода си) е проведено преди повече от 10 години.
Според Швидкой това се дължи основно на факта, че руснаците все още не могат да осмислят и оценят събитията от болшевишката революция и съветския период.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си