Лицата на 1917: как Ленин повежда руските революционери

Февруарската революция от 1917 г. хваща болшевишкия лидер в Швейцария, но едва след месец – в началото на април – той се връща в Русия.

По това време Петроградският съвет на работниците и военните депутати споделя властта с временното правителство. Ленин е лидер на една от основните социалистически партии, затова членовете на съвета му организират тържествено посрещане. Ръководителят на Петроградския съвет Николай Чхеидзе посреща Ленин на Финландската гара в нощта на 3 срещу 4 април, като веднага му предлага да подкрепи плановете за обединение с временното правителство, което се застъпва за продължаването на войната.

Реакцията на Ленин никак не се харесва на ръководителя на Петроградския съвет. Болшевишкият лидер напълно заобикаля Чхеидзе, като се обръща към работниците, войниците и моряците, наричайки ги "авангард на световната армия на пролетариата". Той им заявява, че "грабителската империалистична война е начало на гражданска война в цяла Европа". След това събралото се множество го изнася на ръце от сградата на гарата до площада. От бронирана кола в светлините на прожекторите Ленин заявява предстоящата победа на социалистическата революция.

Един от историците по-късно пише: "В светлините на прожекторите, прорязващи нощната тъма, с протегнатата си напред ръка Ленин изглеждаше като великан". Меншевикът Николай Суханов, който не е сред големите привърженици на болшевишкия лидер, си спомня: "Това, което казваше той, беше напълно извън контекста на руската революция, в смисъла, в който я възприемаха хората, вземащи в нея участие, или нейните непосредствени свидетели. Това беше нещо необичайно! Изведнъж пред очите ни, пред всички нас, блесна ярката, ослепителна светлина, която всички нас, обърканите от ежедневните революционни трудове, ни порази."

Ленин държи реч пред тъплите в Петроград

ZUMA Press/Global Look Press

Курсът на социалистическата революция

Тази "светлина", за която си спомня Суханов – е установка, която Ленин използва в подготовката си за социалистическата революция. Той, за разлика от болшинството руски социалисти, включително и членовете на собствената му партия, е убеден, че "буржоазният" етап от революцията, когато на власт е временното правителство от "капиталистически министри", е крайно време да приключи.

Властта, по негови думи, трябва да премине "в ръцете на пролетариата и най-бедните слоеве на селячеството". Освен това Ленин провъзгласява отказа от съществуващите политически форми за организиране на властта. "Не парламентарна република […], а република на Съветите на работниците, земеделците и представителите на селяните от цялата страна – от горе до долу", заявява болшевишкият лидер. Тези си позиции Ленин излага в статия, която по-късно става известна като "Априлски тезиси".

Много болшевишки лидери застават твърдо против ленинските възгледи. Те мислят, че буржоазното развитие на Русия не може да приключи. Смятат, че социализмът в страната е невъзможен поради изостаналостта, преобладаващото селско население и немногочислената работническа класа. В хода на десетки речи Ленин отговаря на тези критики, като подчертава опасностите на догматизма и необходимостта от "обмисляне на реалния живот". Той повтаря тези аргументи и на редица партийни събрания в Петроград през април, като в крайна сметка успява да убеди и участниците, и болшевишките лидери, да възприемат неговата гледна точка. Болшевиките приемат лозунгите на Ленин: "Никаква поддръжка за временното правителство!" и "Цялата власт в Съветите!"

Ленин си прави записки по време на срещата на Третия конгрес на Коминтерн

Карл Булла/РИА "Новости"

Успешният преврат

След публикуването на "Априлски тезиси" меншевиките обвиняват Ленин в желание да предизвика гражданска война в Русия. Лидерът на болшевиките обаче отговаря, че неговият призив е към партийните членове да агитират за "преход" на властта в ръцете на Съветите, а не за начало на въоръжена борба за власт.

През следващите месеци – между април и юли - стават два масови протеста на работници и войници от Петроград против временното правителство, подкрепени от болшевиките. Но и тогава лидерите на Петроградския съвет и правителството запазват по-голямо влияние от поддръжниците на Ленин.

Ситуацията се променя драстично през есента, след неуспешния опит за преврат, ръководен от десния генерал Корнилов. Обществената подкрепа за левите нараства и болшевиките получават мнозинство в Петроградския съвет. През октомври, провокирани от този импулс, болшевиките свалят временното правителство и вземат властта с Втория общоруски конгрес на Съветите, свикан по това време в столицата. Ленин, както и по-рано през април, играе решаваща роля в убеждаването на другарите си, които изпитват колебания относно възможността за победа на болшевиките.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.