Изкуството да спасяваш на бойното поле: из историята на руската военна медицина

В сравнение със страните от Европа военната медици в Русия възниква със сериозно закъснение. През XVII в., когато в армиите на европейските крале вече има щат за военни хирурзи или походни аптеки, руските стрелци се лекуват най-вече самостоятелно, като си превързват раните един на друг и събират лековити билки. По това време военното дело вече е толкова развито, че раняванията на бойното поле са масово явление, а числеността на армиите е нараснала толкова, че загубите на войските поради сатинирани причини, дори преди да се влезли съприкосновения с врага - просто от болести, стават повсеместно явление.

Петър Първи променя коренно ситуацията във военната медицина в Русия. Още през 1695 г. руската армия, поела да завоюва турската крепост Азов, е съпровождана от кораби с медицински товар, а от Москва войските са следвани от лекари и аптекари. В началото на XVIII в. във военните и флотски устави са предписани инструкции за провеждане на санитарни мероприятия, а също е посочен и списък с медицинските препаратите и инструменти, които са необходими при поход. Към края на XVIII в. се заражда разбирането, че опитът на военния лекар е безценен ресурс за армията. Русия води война след война, при това в най-различни условия. След края на всяка кампания военните лекари описват и кодифицират своя опит. Отделно се създават специални медицински атласи, в които от санитарна гледна точка се описват конкретни местности.

В началото на XIX в. военната медицина на Русия е една от най-ефективните в Европа. По време на войната с Наполеон през 1812 г. военните лекари работят като добре смазана система. Всичко - от извозването на ранените от бойното поле, настаняването им в полеви болници, извършването на операции, до последващата рехабилитация - е организирано на високо равнище. Целият този сложен механизъм е създаден от шотландеца на руска служба Яков Вилие, чийто талант е неоценен в родината му. В резултат на положените усилия към средата на XIX в. процентът на небойните загуби в мирно време в руската армия спада до 10 % - огромен дял от днешна гледна точка, но забележително постижение за епохата си, когато в европейските армии от болести е умирал всеки четвърти войник.

Един от най-ярките ученици на руската военно-медицинска школа става Н.И. Пирогов. Удивително, но факт – до 37-годишна възраст този бъдещ гений на военната медицина я изучава само на теория, без да е на бойното поле. В тишината на кабинета си той разработва нови методи за лечение на нараняванията, които позволяват многократно да се намали броят на ампутациите. Пирогов за първи път използва замразени трупове, за да моделира наранявания. Това изглеждало като кощунство, но благодарение на тези опити той съставя анатомичен атлас от принципно нов тип, без който дълго време не е могъл да мине нито един военен хирург - нито в Русия, нито на Запад.

В края на 1840-те години Пирогов най-накрая изпробва своите разработки в полеви условия. В действащата армия в Кавказ той прави над 10 000 операции. При почти всички използва за първи път етер за обезболяване. По времето, когато в английския флот за анестезия на пациента са давали чаша ром или са го зашеметявали предварително с дървен чук, в руската армия са внедрявани близки до съвременните методи, с които оперираният да изпадне в медикаментозен сън. Вместо тежки и груби дървени фиксатори на крайниците, Пирогов предлага да се използват бинтове, пропити с нишесте.

Неговият звезден час обаче настъпва през годините на Кримската война. През 1855 г. в Севастопол, който е обсаден от англичани и французи, Пирогов организира стройно функционираща медицинска служба. Ранените за първи път са превързвани с гипсови превръзки, което веднага значително намалява броя на ампутациите. Освен това Пирогов за първи път внедрява система на градация според степента на тежест на раните: част от тях се оперират направо при полеви условия, а останалите  се пращат в дълбокия тил. Този негов опит е основание Пирогов да се смята за основател на съвременната военно-полева медицина. Неговите постижения позволяват на руската военна медицина да направи качествен скок напред. В навечерието на Първата световна война, както признават и чужденците, тя е най-добрата в света.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.