На ръба на бездната: как съветски капитан предотвратява ядрена война по време на Кубинската криза

От самото си начало Кубинската ракетна криза (позната също като Карибската криза) от 1962 г. заплашва с глобална катастрофа. САЩ искат СССР да премахне ядрените си ракети от Куба, докато Москва настоява първо Вашингтон да отстрани ракетите си от Турция.

Президентът Джон Ф. Кенеди нарежда на американския флот да направи блокада на Куба, а Никита Хрушчов в отговор изпраща във водите на Куба 4 дизелови подводници "Фокстрон" – всички натоварени с ядрени торпеда. На 27 октомври светът се намира близо до бедствието: съветите, базирани на острова, свалят американски шпионски самолет U-2, като убиват пилота му. Светът е само на крачка от война.

Безпрецедентно напрежение

Съветска подводница Б-59 край бреговете на Куба

Legion Media

Ситуацията става дори по-нажежена. Куба е заобиколена по крайбрежието си от 11 американски разрушителя и един самолетоносач, които обкръжават една от съветските подводници Б-59. Но американците нямат представа, че Б-59 е въоръжена с ядрено торпедо и започват да пускат дълбочинни бомби, за да принудят екипажа да изкара подводницата на повърхността. Матросите трябва да решат дали да открият огън или не.

Капитанът на подводница Б-59 Валентин Савицки опитва да се свърже с Москва, но няма открита линия. Дълбочинните бомби експлодират все по-близо и по-близо. "Изглеждаше сякаш седиш в железен варел а някой го удря с метален чук", спомня си по-късно разузнавачът от борда на Б-59 Вадим Орлов.

Подводницата изчерпва горивото и въздуха си, но за да презареди, трябва да излезе на повърхността. Екипажът обаче не знае дали американските кораби ще атакуват. Може би Третата световна война вече е започнала?

Архипов настъпва

Трима офицери трябва да вземат решение: да се изправят пред американците на повърхността или да пуснат торпедата, включително ядреното. Според Орлов капитан Савицки е бил готов да стреля, замполитът също.

Орлов си спомня как Савицки – нервен и сигурен, че войната вече е започнала – извикал: "Сега ще ги взривим! Няма да опозорим нашия флот!". Но третият офицер – капитан Василий Архипов, който отговаря за цялата флотилия, убеждава колегите си, че пускането на ядреното торпедо е твърде опасно решение.

Б-59 излиза на повърхността с настояване американските кораби да прекратят провокациите си. Заедно с 3 други подводници екипажът е принуден да напусне кубинските води и да се върне в СССР. Но най-важното в случая е да избегне мащабния сблъсък. На следващия ден – 28 октомври 1962 г. – Хрушчов и Кенеди постигат споразумение, което прекратява Кубинската ракетна криза.

Инцидентът с К-19

Една от причините, поради които Савицки решава да послуша Архипов, е авторитетът, който той притежава в продължение на години служба. Най-забележителният епизод, който го прави известен във флота, се случва година преди Кубинската криза.

През 1961 г. Архипов служи на ядрената подводница К-19, позната на съветските офицери с повредите и инцидентите си – дори получава прякор "Хирошима". През юли 1961 г. К-19 провежда учения в Северния Атлантически океан, но реакторът се поврежда и губи охладителната течност.

Нивото на радиация се повишава опасно, а голяма част от екипажа изпада в паника и опитва да вдигне бунт. Архипов, заместник-капитанът на К-19, е сред малкото, които запазват самообладание, поддържат реда и помагат да се организира подобаваща евакуация. Той показва същото ниво на спокойствие и край бреговете на Куба година по-късно.

Неизвестният герой

Василий Архипов във вицеадмиралска униформа

Архивна снимка

Архипов не получава похвала след разрешаването на кризата – поне не официална. Цялата история остава засекретена. Той продължава военноморската си служба, като през 1981 г. достига ранг вицеадмирал. След пенсионирането си живее спокойно със семейството си в Московската област.

През 2002 г. по време на конференция, посветена на 40-годишнината от Кубинската криза, разузнавачът Вадим Орлов разкрива подробности за тези събития – включително колко близо е бил светът до ядрената война и ролята на Архипов в предотвратяването на такава.

Дълбоко впечатлен, директорът на Американския архив за национална сигурност казва: "Урокът от това е, че човек на име Василий Архипов е спасил света". Участниците в конференцията се съгласяват, но няма как да чуят гледната точка на Архипов, който почива 4 години по-рано – през 1998 г.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.