Колима: защо "златната земя" на Далечния изток става символ на насилието

В една от най-популярните съветски комедии – "Диамантената ръка" (1969), един от "лошите" – мошеник, който си пада и малко престъпник, се храни заедно с човек от Колима. Човекът бодро казва на изпроводяк: "С радост ще ви посрещнем в Колима!", а измамникът, чиято роля изпълнява Андрей Миронов, нервно се задавя и отговаря: "Не, моля ви, по-добре вие елате при нас".

Нищо чудно, че героят на Миронов, който се бои от правосъдието, предпочита да не ходи в Колима – този район на руския Далечен изток е синоним на затворите в продължение на дълги десетилетия. Там пребивават не само престъпници. През 1930-те, когато репресиите на Сталин са в разгара си, много невинни хора попадат в Колима заради лъжливи обвинения и са подложени на непоносими изпитания в трудовите лагери.

Златната треска

Добив на злато в Колима.

Global Look Press

Колима е отдалечено място, дори по руските стандарти (6000 км източно от Москва). До края на 19 в. по тези земи не живее почти никой – единственото изключение са малки коренни народи като чукчите и евените.

Ситуацията се променя, когато учените и пътешествениците предполагат, че районът може би струва нещо. По време на Руската гражданска война един от специалистите – Едуард Анерт, оценява златните залежи в Колима на 3800 тона. Предположението е дръзко, но с времето Анерт се оказва прав – Колима е изключително богата на злато.

След експедицията на съветския геолог Юрий Билибин до Колима през 1928 г., той казва, че в подпочвените слоеве там има повече злато от цялата останала територия на СССР, взета заедно. Неспокойните времена около революциите и Гражданската война вече са свършили, така че съветската държава най-накрая може изцяло да поеме собствеността си върху източното злато. Именно тогава започва и историята на лагерите ГУЛАГ в Колима.

Империята на "Далстрой"

Много затворници в лагера Бутугичаг умират, произвждайки калай и уран ръчно, без всякаква защитна екипировка, в завода за обогатяване на уранова руда.

Павлов / РИА "Новости"

Технически не ГУЛАГ управлява трудовите лагери в Колима. За да може златодобивът в Далечния изток да е възможно най-ефективен, през 1931 г. Сталин създава отделна структура, наречена "Далстрой" (Далекосеверно строително обединение).
Това е държавна структура, подчинена пряко на Централния комитет на Партията, която отговаря за цялата Колима. Мисията ѝ е да добива злато, калай, волфрам, като в същото време строи градове и села и развива инфраструктурата в отдалечения район.

Още от самото начало властите използват затворническия труд, тъй като е трудно да се привлекат свободни хора в изключително студената Колима, където няма инфраструктура, нито нормални условия на труд. Първата група затворници пристигат тук през ноември 1932 година. Нито един от общо 11-те хиляди души не преживява зимата. Умират и телохранителите и кучетата. Едва през 1934 г. "Далстрой" създава що-годе човешки условия за живот.

Животът на затворниците

Властите получават това, което искат: златодобивът в Колима, който започва едва през 1932 г., расте година след година и достига разцвета си през 1940 г. (80 тона годишно). Това се случва за сметка на огромен труд: броят на затворниците в "Далстрой" също се увеличава. През 1940 г. там има над 190 000 души, лишени от свобода, които "си възвръщат доверието на обществото" чрез изнурителен труд. В Колима работят както престъпници, така и политически затворници, като съдбата на вторите е дори още по-тежка.

"Лагерът никога не даде надежда на никого – и не би и могъл. Всички – затворници и цивилни, са покварени от лагера", пише Варлам Шаламов – съветски писател, прекарал 14 години в лагерите на Колима.

Варлам Шаламов след ареста му през 1937 г.

Снимка от личното дело / Архивът на НКВД

В своите "Колимски разкази" Шаламов изобразява по един непринуден начин ужасяващия живот в лагера, обитаван от полуживи, гладуващи и безразлични хора, принудени да извършват тежък физически труд, понякога на температура -30°С. За Шаламов лагерите се превръщат в доказателство за животинската, а понякога и по-лоша, природа на човека.

Краят на лагерите

Прословутата история на лагерите в Колима приключва със смъртта на Сталин през 1953 година. Тогава златните залежи в района вече са почти изчерпани, така че вече няма нужда там да се пращат хиляди работници. Моментът съвпада с промяната в курса на Партията: репресиите никога след това не достигат предишния си мащаб.

"Далстрой" е разтурен през 1957 г., а прословутите трудови лагери – закрити. Времето минава и лека-полека Магаданска област се превръща в съвсем обикновена територия на Русия, въпреки че продължава да носи белега на печалното си минало. На въпрос дали днес все още имат много затвори, жителите на Магадан се усмихват и казват: "Колкото в останалите области. И вече нямаме лагери".

Още по темата:

• Да уточним фактите: колко ужасен всъщност е бил терорът на Сталин?
• Спомен за Соловки, най-суровия лагер на ГУЛАГ
• Дългият път до Соловки: как да стигнете и да се върнете от архипелага ГУЛАГ

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.