Безстрашен и брутален: барон фон Унгерн, последният руски хан

Архив

"В Европа е имало много хора, които са търсели духовна подкрепа от Изтока, както преди, така и след барон фон Унгерн", пише руският автор Леонид Юзефович в биографията си за аристократа. "Но само той успява да превърне тази подкрепа във военна основа".

И това е вярно – Унгерн е руски благородник от немски произход, който прекарва последните си дни в борба в Монголия и Сибир, опитвайки се да възстанови Руската империя с помощта на своята азиатска кавалерия.

Изключително смел и близък до лудостта

Благородното семейство Унгерн-Щернберг, въпреки че е етнически немско, служи в Русия от 1870-те г. Роман Унгерн, най-младият потомък на семейството, е абсолютно убеден, че няма друг вариант за Русия, освен да остане завинаги под царското управление на Романови.

В същото време самият Унгерн е бил непокорен. Например той почти е изключен от училище по време на тийнейджърските си години в резултат на бой и пиене. Въпреки това тези глупости са съчетани с дълбоки патриотични настроения.

По време на Първата световна война Унгерн се бори с руснаците срещу Австрия и Турция. Той е ранен на пет места и е награден с Кръста на Св. Георги, символ на военния героизъм. Въпреки това продължава да се държи непристойно и след като пиян напада друг офицер, това води до два месеца в затвора. След февруарската революция от 1917 г. той се премества в Далечния Изток.

Роман фон Унгерн по време на Първата световна война / Архив

Будист с меч

Това решение да замине на изток не е спонтанно. Унгерн е очарован от азиатската култура и преди това няколко пъти е посещавал региона. Той особено се интересува от тибетския будизъм и от живота на монголците, бурятите и други азиатски народи, живеещи в и близо до Русия. Тези народи също уважават Унгерн, особено благодарение на отличната му езда. Това взаимно уважение и разбирателство ще бъде изключително полезно за Унгерн по време на бъдещите му военни ескапади в Монголия.

Унгерн приема будизма, но със сигурност не приема проповедите на религията срещу насилието. След като Владимир Ленин и болшевиките завземат властта през 1917 г., Унгерн декларира своята лоялност към Романови. Той се сражава в Сибир заедно с други командири на Бялата армия, срещу Червените по време на руската гражданска война.

Монголската кампания

До 1921 г. евентуалното поражение на Белите е очевидно и Червената армия бързо напредва на изток. Унгерн решава да напусне Русия, но не и по начина, по който много от командирите на Бялото движение правят. Вместо да избяга в Европа, той преобразува азиатската си кавалерна дивизия, формирана предимно от местни доброволци, в партизанска единица и пресича руско-монголската граница.

Монголия в началото на 20 в. / Архив

По това време Монголия е окупирана от китайската армия, а духовният владетел на Монголия хан Богд живее под домашен арест в столицата Урга (сега Улан Батор). Китайският гарнизон в Урга е около 7 хил. души и числено превъзхожда кавалерията на Унгерн (1400 души). Въпреки това баронът успява да надвие китайците и да завладее града. Скоро след това той успява напълно да освободи Монголия от китайските войски.

Последният руски хан

Монголците прославят Унгерн. Богд хан е възстановен като владетел и му дава титлата "хан", най-високата титла за военен лидер. Баронът се радва на голяма власт в Монголия, а монголците дори го наричат "Бог на войната" заради победата над окупационните сили.

Унгерн е репресивен лидер и заповядва за смъртта на стотици хора. Според руския историк Сергей Кузмин около 850 души са убити по заповед на барона между февруари и август 1921 г. Насилствен и брутален човек, Унгерн не е имал нищо против да екзекутира собствения си народ и е осъждал хора на смърт дори за незначителни престъпления.

Баронът обаче никога не се задоволява с контрола само над Монголия. Планът му, според историка Станислав Хатунцев, е да започне "кръстоносен поход срещу Запада, източникът на революциите, използвайки силата на Азия за установяване на азиатска култура и вяра в цяла Евразия, докато възстановява падналите монархии".

Младоженци с традиционни монголски носии, 1920-те г. / Архив

Фаталният край

В крайна сметка кръстоносният му поход не успява. През май 1921 г. Унгерн нахлува в Съветска Русия с 4 хил. войници. Надява се, че сибирските граждани не са доволни от болшевишката власт и ще се присъединят към него, но това така и не се случва и армията на барона е победена. В крайна сметка той е предаден от собствените си хора и е даден на Червената армия.

Унгерн е екзекутиран през 1921 г. в Новониколаевск (сега Новосибирск, 2811 км източно от Москва). Официалните доклади заявяват, че той е бил абсолютно спокоен по време на разпитите, а също и непосредствено преди смъртта си, точно както само един истински (макар и нетипичен) будист може да се държи.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.